„Хамлетмашина“: идеята на будния човек за света
Йоана Димитрова
На сцената в Монтана идва едно различно театрално представление. Различно по структура, по стил, тематика и светоусещане. Спектакълът се занимава с фрагментарната пиеса на Хайнер Мюлер „Хамлетмашина“. Петте части на драматургията му са обединени от една идея. Идеята за революция, за непримиримост пред несправедливостта и постигането на по-добър обществен ред като главна цел. В тези отделни части е представена идеята на мислещия и буден човек, за това как би трябвало да изглежда светът, за неговите стремежи и търсенето на правилните отговори.
Истинската роля на изкуството
Със засегнатата в него проблематика представлението цели да достигне и до личния опит на публиката – да постави въпроса за мислещия човек като провокира размисъл у зрителя. Напоследък като че ли изконната роля на изкуството – да посочва идеалите, да бъде нравствен възпитател, да води до катарзис – е отстъпила на това то да служи предимно за забавление и отмора от ежедневните проблеми. Но истинската функция на изкуството е много по-голяма – да образова, да повдига и да спасява. И една група млади творци искат да покажат това на монтанската публика.
Режисьор на спектакъла „Хамлетмашина“ е актьорът от София Любомир Кръстев. Това е негова дебютна работа като режисьор, с която и ще се дипломира като магистър по специалността „Режисура за театър“. Спектакълът е създаден с подкрепата на програма „Дебюти ’22“ на национален фонд „Култура“, като той е дебютен не само за режисьора, но и за трима млади артисти – Никол Митрофанова, Иван Борисов и Васил Кацарски.
Докато търси материал за дипломната си работа, Любомир прочита автора по препоръка и текстът веднага го грабва: „При първия ми прочит се очаровах от текста, създаде в мен много силно чувство и емоция. Особено интересен беше периодът на проучване и подготовка преди същинската работа. Да се запозная с творчеството на автора, да се опитам да разбера идеите му, провокацията за написването на творбите му, проблемите, които са го занимавали като личност и творец. А след това и времето на репетиции, когато се сътворява всичко, започва живот на сцената, моментите на изпробване, в които всички набелязани идеи се проверяват, търсят се верните начини да бъдат материализирани. Състоя се много ползотворен и обогатяващ процес, за който съм благодарен на всички помогнали да се случи!“
Един текст се завръща в България
До голяма степен текстът, от който се ражда този спектакъл, има автобиографичен корен. Неговият автор Хайнер Мюлер, един от най-важните немскоезични драматурзи, живее в размирни времена. Роден през 1929 г. в Германия и свидетел на Втората световна война, при разделението на страната той взема съзнателно решение да остане в ГДР. Цялото му творчество изразява една лична, преживяна и изстрадана позиция, родена от едно тежко битие.
Макар и дело на немски драматург, текстът има много голяма връзка с България. През 70-те години Мюлер посещава страната ни и работи в София с много български артисти. Именно тогава започва да пише тази пиеса, текстът на която 46 години по-късно е все така актуален, говорейки за бунта срещу нежеланието за ревизия на историята, срещу настоящата действителност и лишаването на личността от най-ценното – човешкото.
Вечните теми
Спектакълът засяга въпросите за свободата на личността, за независимостта, за това да бъдеш непримирим към несправедливостта, към ограниченията, към режимите, непримирим в стремежа към по-добър живот, към по-добри условия.
Актьорът от Монтана Стефан Милков, с когото вече ви запознахме, споделя подбудите си да подкрепи това различно представление да се случи именно на сцената на Драматичен театър „Драгомир Асенов“: „Първо искам да благодаря на директора г-н Бояджиев, че откликна на това целият проект да мине през монтанския театър. Със случването на това представление работим по въпроса за децентрализация на културата и на изкуството най-вече – представления по такъв тип текстове се случват само в столицата и то на определени места. Прочитайки го и разговаряйки с Любо, си казах, че публиката в Монтана заслужава да вижда различен театър и да се обогатява, както и ние като актьори заслужаваме да опитваме различни неща. Всеки сам избира на кое представление да отиде и има право да си изгради вкус, но е важно да има такава палитра от представления, от която публиката да има възможност да избира.“
Представлението поставя важния въпрос за написаното, което остава, за паметта, съхранена през вековете. В книгите е събрана мъдростта на опита. Изстраданата мъдрост от редица трагични събития, белязали съдбите на общества по цял свят, променяйки хода на човечеството. Най-малкото, на което могат да ни научат книгите, е да не повтаряме старите си грешки. И това е ролята на будния човек в обществото, който се вълнува от тези процеси – да напомня, за да предпази човечеството от повтаряне на горчивия опит от миналото.
„Отдавна си задавам един въпрос: защо ние уж се развиваме като човечество, като цивилизация, напредваме в технологията, в медицината – във всеки аспект еволюираме по някакъв начин, а винаги положението става все по-задънено. От тази свръхинформираност се получава тотална дезинформация. Човек вместо да започне да се чувства като важна част от екип или общност, все повече започва да прилича на механизъм от зъбно колело от машина, което се върти и е нужно само да се наспиш и да се наядеш, за да продължиш да си част от машината“, допълва Стефан.
Човешкото срещу машината
„Искам да използвам възможността да благодаря на Любо, че ми даде шанс и имам възможност да се докосна до тази пиеса. Наистина много научих и се развих тук. Смятам, че всички в един момент станахме като един жив организъм заедно“, споделя за процеса по изграждането на дебютния спектакъл Никол.
Работещи заедно не като машина, а като един жив организъм, като всеки допринася със своята индивидуалност и уникалност за изграждането на пълнокръвен спектакъл. Човешкото срещу машината е конфликт, който занимава редица философи, учени и артисти и който с напредването на разработките върху изкуствения интелект изглежда тепърва ще се задълбочава.
Представлението е и призив към младите, родени в този технологичен свят, да осъзнаят какво означава да бъдеш човек и да си дадат сметка с какво ангажират вниманието си. Без да сочи с пръст и да назидава, по един неусетен, но често стряскащо дълбок начин да те провокира да се замислиш – това е голямата роля на изкуството и според режисьора на спектакъла: „Ние сме наясно, че театърът не може да промени света. Но поне може да говори за проблемите, за важните, случващи се в обществото процеси, да алармира с една яркочервена лампа и да събужда повече хора, които да се ангажират с подобряването условията на живот.“
Изкуство, което показва вярната посока
Преди премиерата на представлението актьорът Иван Борисов споделя мислите си от първата си среща с текста: „В първия момент, в който погледнах пиесата, честно, нямах никаква представа защо и какво чета. Много провокиращ текст от гледна точка на това, че наистина се занимава с неща, които често остават заметени под килима. Или може би не се коментират от страх да се изрази мнение, което е различно от общоприетото. Затова смятам, че от подобни спектакли има огромен смисъл. Ако успеем с това по някакъв начин да провокираме нещо у някого, независимо дали ще е от положителния спектър, дали ще им хареса, или не; ако сме провокирали мисъл – това е успех.“
Актьорът Васил Кацарски допълва, че още от студент е привърженик на подобен тип представления, защото са провокирани от много болка и грешен развой на събития: „След първоначалния прочит разбрах само, че авторът е бил жестоко огорчен, когато е писал това представление. И да – има горчивина в нашия спектакъл, в темата, за която говорим. От друга страна, той е в името на една светла кауза – да не забравяме нещата, случили се преди, до какво са довели. Няма да променим света, но можем поне да покажем посоката. Това е за мен театърът – той показва вярната посока.“
Можете да гледате представлението на 19-и май (петък) в Драматичен театър „Драгомир Асенов“ в Монтана. От 19:00 ч. ще се състои премиера, а от 20:30 ч. втора премиера. Местата са ограничени, тъй като публиката ще гледа представлението отблизо, на самата сцена.
