Коледната песен на Призни: януари 2025

Коледната песен на Призни: януари 2025

* Месецът на горящия дънер – символ на огъня и пречистването

Коледната песен на Призни:

12 прозорчета до Коледа
12 месеца от отминаващата 2025 г.

12 дни, в които ще пътуваме през годината на нашата (и вашата) северозападна медия

 

Призваме зад прозорчето на първия месец от годината, а там, като наниз от снежнобели пуканки на гиздава сурвачка, са подредени събитията, празниците и вълненията ни от януари. Януари е гостоприемен веселяк с широка усмивка и топъл поглед. Той ни приканва да си вземем удобни дрехи, шал, шапка, празничнЕлена Манчевао настроение и ни качва на пъстрата си шейна.

Почти прелитаме над първия голям празник за 2025 и отново ставаме част от Йордановден в Монтана, Вършец и видинското село Ясен. Там присъстваме на улавянето на светия кръст и водосвета за здраве.

От студените води на реката се прехвърляме директно в уютното пространство на галерия „Кирил Петров“ в компанията на художничката Елена Манчева. Изящните детайли и хармоничните цветове върху платната ни стоплят отвътре и вдъхновени продължаваме към Видин. Там Елизабет ни среща с Цветелина Цветанова – златното цвете от Видин.

Оставаме още малко във Видин, за да може Анжелика да ни запознае с авторката на трилогията „Змей закрилник“ – Симона Панова, която е родом от града край Дунав и заедно потъваме в магията на думите ѝ.

Мотивирани от успехите на Цветелина и Симона, се озоваваме в театралната зала в компанията на Мила и Теодор Софрониев и наблюдаваме всичко директно от първия ред.

Време е да се отправим заедно с Тихомир към малкия голям свят на село Върбово, сгушено в гламите на Чупренския Балкан и всеотдайните хора, които са в основата на Българския младежки форум. Тази история ще ни напомни да не поставяме граници на начина, по който искаме да видим света около нас.

Присъствахме и почерпихме знания от първото за годината събитие, част от вдъхновяващата поредица „Животът Ми“, заедно с Михаела Белорешка.

След това пътуване до различни точки от Северозападния край е време да поседнем край огнището на Призни хем да се стоплим, хем да си поговорим за седенките, а и да си припомним историята на Мухаро – спининг клуб „Огоста“ в Монтана и заедно да се подготвим за Пъстървовата нова година на 1 февруари.

 

Относно автора

Моника Тинчева

Моника не си е представяла, че някога сърцето ѝ ще тупти в динамична линия дълга около 500 км. Приблизително толкова е разстоянието между Монтана и Бургас. Бургас е нейният обичан роден град, а в Монтана преди близо 20 години казва „Да!“ и заедно със съпруга си, чиито корени са от монтанския край, слага началото на семейната си история. Оттогава животът ѝ се върти в неспирен танц между Северозапада и Югоизтока с няколко междинни спирки. По време на това житейско пътуване тя се влюбва в природата, въздуха, хората и традициите на региона, дори в предизвикателствата, които я чакат на всеки завой, докато изследва, изживява и прибира грижливо всеки спомен от него. По образование е филолог и думите, красотата на езика и неговата магия я вълнуват още откакто прочита първата си книга. Писането ѝ дава сила, емоция, тръпка, удоволствие и смисъл. С това, което представя на читателите, Моника се стреми да ги подтикне да погледнат на Северозапада по различен и вдъхновяващ начин, да го уважават и да го носят в сърцето си, в която и точка на България или света да се намират.

Прочетете и другите материали на автора тук