Цветелина Цветанова – златното цвете на Видин
Елизабет Тончева
Очите ѝ светят
по-силно от злато.
В косите ѝ пролет,
в походката-лято.
Ръцете ѝ силни
и нежни стихии.
Гърдите обилни –
същински магии.
Талия здрава:
мускул и жила.
Пред нея безсилна
е мъжката сила.
Тя е атлет –
съвършена до болка.
Ще я опиша в куплет,
пък колкото, толкова!
( „Жена Атлет“, Пейо Мариновски)
Светът се променя разнопосочно за секунди. Професионалният спорт не е това, което е бил преди 100 години или 40 години, или дори 10 години. Спортът не се дели на „мъжки“ и „женски“ и все пак има такъв, смятан за доминиран от мъже и такъв, доминиран от жени. Бойните спортове отдавна притежават „женска ласка“. За пръв път на Олимпийски игри се появява категория само за жени в боен спорт, по-конкретно бокс, по време на игрите в Лондон през 2012 г. Само седем години по-късно една тиха усмивка от Видин ще донесе бронз от първите Европейски Олимпийски игри в Минск.
Въпреки че жените атлети вече не са рядкост, често ахваме пред силата им, пред грацията, с която покоряват спортните върхове. Не говорим само за физическа сила, а за онази, която се усеща в тяхно присъствие – „великаните“ – мой любим термин, с който назоваваме едни различни и все пак съвсем обикновени мъже и жени. Днес ще ви разкажем за един малък „великан“ с розов анцуг и тиха усмивка… да, и е от Влашко.
Цветелина Цветанова е родом от град Видин. Сравнително лесно е да я намериш: всяка делнична вечер между 18 ч. и 20 ч. в залата на СК „Борба, самбо, джудо“ – Видин. Още по-лесно е да я забележиш: влиза тихо, с усмивка, а пък децата, отишли на тренировка, започват инстинктивно да се редят за разгряващите упражнения. Не е нужно да вдига шум, самото ѝ присъствие е великанско, осезаемо. Името ѝ е познато на гражданите от Видин. Всички атлети, не само свързани с бойните спортове, в цялата страна, дори в цяла Европа, разпознават лицето ѝ и техниката ѝ на тепиха. През 2019 г. на първите Европейски Олимпийски игри в Минск, Цветелина Цветанова завоюва бронзов медал по самбо. Постижението ѝ е огромно, но далеч не е единствено.
Бележка от автора, терминология
Обичам спорта, не е трудно да се досетите. С развитието на науките, изучаващи функциите на човешкото тяло, ние наблюдаваме изключителен скок в спортните постижения на човека. Световни рекорди се подобряват за закуска. Последните Олимпийски игри бяха доказателство, че възрастта, бременността и майчинството са фактори, но не безвъзвратни. Дори бих казала едно „Напротив!“. Преди време си зададох въпроса:
„Има ли разлика между спортиста и атлета?“
Трябва да има.. защо са ни две различни названия за едно и също нещо? Отварям речниците – определенията се припокриват, основната разлика е, че атлетът е винаги спортист, но спортистът не винаги е атлет. Игра на думи или не точно. Според речника „Мериъм-Уебстър“ атлетът е човек с определен набор от умения, трениран в определени физически упражнения, спортове и игри изискващи сила, пъргавост, ловкост и здравина. Определението за спортист е за човек, взимащ участие в някаква активност, като лов или риболов. Не знам колко съм съгласна и съм сигурна, че целият този монолог ви се струва ненужен. Стремежът ми далеч не е да представям ненужна информация. Стремежът ми е да изясня терминологията, която ще бъде използвана в следващите редове. Не искам да поучавам никого, но бих предпочела да съм точна и изчерпателна, за това тук ще бъдат вмъкнати няколко определения, които за запознатите ще бъдат излишни редове, а за останалите нова и, надявам се, полезна информация.
Самбо – комплекс от най-ефективните техники за защита и атаки, избрани от различни видове бойни изкуства и национални борби на много народи по света. Броят на техниките в самбото непрекъснато нараства, както и развитието на този вид спортно бойно изкуство.
Джудо – система за физическо възпитание. Усвояването и възприемането на техниките става най-вече въз основата на усещането. Близката дистанция, взаимопомощта, усетът за правилна и неправилна реализация подтикват практикуващия към желание за самоусъвършенстване. Редът в залата, концентрацията, дисциплината и уважението там се възприемат като даденост. Историята и развитието на джудо са свързани преди всичко с основоположника проф. Джигоро Кано. Той усъвършенства старинното джу джицу, съобразявайки се с ефективността на техниките, философията на бойните изкуства, културата на Изтока и Запада и през 1882 г. създава бойното изкуство джудо.
Борба класически стил – също класическата борба, срещано и като гръко-римска борба или френска борба, е основен стил на спортната борба. С помощта на определен набор от разрешени технически средства (хватки) състезателят трябва да извади съперника от равновесие и да притисне гърба (лопатките) му към тепиха.
О-гоши – поясно изхвърляне; нарушава се баланса на опонента, влизайки централно или вдясно с дясно бедро, с което го повдигаш, завърташ и прехвърляш.
Стражар и апаши – децата се разделят на два равни на брой отбора. Едните са стражари, а другите – апаши. Едните гонят, другите се крият. Когато играта започне, стражарите затварят очи и започват да броят до 100 (почти като при криеницата). В това време апашите, въоръжени до зъби с тебешири, хукват да се крият, като по пътя си рисуват стрелки накъде са поели. Следите се оставят възможно най-скришно, за да е по-трудно на стражарите да ги открият. Стражарите от своя страна, след като преброят до 100, тръгват след апашите. По пътя си трябва да зачеркнат с тебешир всяка изрисувана стрелка. Когато някой апаш е заловен, стражарят казва: „Стражарска марка – бум печат! Ти си вече наш събрат“, играчът преминава моментално към другия отбор и започва да гони досегашните си съотборници. Играта приключва, когато апашите бъдат заловени.
Откъде да знаем, че розовото е цветът на шампиона?
Майка ми често ми повтаря думи на Дийпак Чопра: „Вашето дете е силно по тенис и слабо по математика. И повечето родители биха наели учител по математика. А аз бих наел учител по тенис.“ Заложбите ни – това, в което ни бива и бихме били най-добри и най-щастливи – не са нещо, което да оставим на заден план, а дар, който да развиваме. „Странностите“ и уникалностите ни са неща, които често затваряме в себе си, защото не влизат в релсите на „нормалното“ и „обикновеното“. Героят в днешната история е „великан“- атлет, чийто заложби и талант са разпознати от нея, семейството ѝ и треньорите, когато е още дете.
Цветелина Цветанова е атлет. Когато я попитах как е избрала спорта, който разкрива истинския ѝ потенциал, тя с усмивка каза, че не е избрала спорта, спортът е избрал нея. В детската градина започва да танцува народни танци в ансамбъл „Детелина“ и го прави в продължение на седем години. Ръководители са ѝ Ерик Петров и Мимоза Кюртанова. Често прекарва уикендите в „нейното“ си село Флорентин, където играе на различни игри навън с приятелите си, предимно с топка. В училище също участва във всички възможни спортове: лека атлетика, тенис на маса, футбол, баскетбол… Допирът ѝ до самбото и джудото се случва един ден във Флорентин, където с нейна близка приятелка Глория Василева (Европейска шампионка по самбо) си играят. На игра започват да се борят, Глория показва различни хватки на Цветелина и тя осъзнава колко много ѝ харесва. Отнема ѝ известно време да убеди родителите си, че тя иска да се занимава със самбо и джудо. Притеснението им е породено от факта, че Цветелина е с по-лека и фина фигура и възможността останалите деца да я контузят е по-голяма. Точно на 11 години и половина влиза в залата на СК „Борба, самбо, джудо“ – Видин и от тогава не излиза от нея. Спомня си първата тренировка, трепета, който е изпитвала от непознатото, докато върви към отворените врати на залата. Облечена в розов анцуг и пуловер, защото е студено, се среща с Пламен Петров, нейния пръв треньор (по-късно споделя, че той е причината тя да постигне толкова много като атлет и състезател). Карат я да се качи по вертикално закаченото въже до тавана. Прави го цели три пъти още на първата тренировка. Спомня си, че като дете, играейки на „Стражари и апаши“, винаги се е качвала на някое дърво, за да не я хванат и може би това е била една от причините да има силата и техниката да се справи с въжето. Веднага след това се включва в тренировката: започва със загрявка, след това акробатика (нейна любима част), техника на паданията и техниката о-гоши (поясно изхвърляне). Накрая на тренировката тя няма търпение да се върне на следващия ден, защото е намерила своето място.
Поговорихме за първото ѝ състезание през 2007 г. Състезанието е по джудо и се провежда в зала „Универсиада“ в София. Цветелина тежи 19 кг, а категорията, в която трябва да се състезава е 32 кг. Изиграва пет срещи, има три победи и две загуби, класира се на пето място… на крачка от бронзовия медал. Спомня си забавни ситуации: Цветелина се е борила на последното татами (общо четири на брой във формата на буквата „Г“). Поради малката си фигура и леките си килограми ѝ се е налагало да скача, за да хваща противничките си, а на публиката ѝ се е налагало да се изправя, за да я вижда. След класиранията се разплаква от яд, треньорът ѝ я моли да не се отказва от спорта. Оказва се, че този яд е градивен за по-нататъшното ѝ развитие. Спира с танците, за да може да се отдаде изцяло на този спорт, нейното призвание. След дебюта ѝ съдиите ѝ подаряват ключодържател, който пази и до днес.
Последното ѝ състезание (досега) е през 2024 г. по самбо. Споделя, че изобщо не се е чувствала подготвена и не е имала намерение да участва. Подкрепяна от децата в град Брегово, на които е треньор от година, тя решава да им даде пример, като не се отказва и се включва в състезанието. На крачка от това да стане шампион, губи финала последните една или две секунди. Въпреки че тя не е доволна от себе си, знае, че е дала всичко по силите си. „Без тренировки нищо не става“, споделя Цветелина.
В кариерата си, колкото повече напредва човек, толкова повече работа има и няма време да мисли и осъзнава как хората около него го възприемат. Често резултатът е ненужна скромност и дори несигурност. Аз се възхищавам на Цветелина още преди да имам честта да се срещна с нея. Знам, че не съм единствена и исках да разбера дали тя осъзнава колко много всъщност е постигнала и колко много всъщност е. Попитах я за състезанието, което усеща като знаково в собствената си кариера и което я е накарало да изпита искрена гордост от постигнатото. Годината е 2019, провеждат се първите Европейски Олимпийски игри в Минск. Цветелина печели бронзов медал. Спомня си с трепет усърдния труд. Отнема ѝ около две години да събере точки от класирания и състезания, за да може да участва. В игрите участват осемте най-добри и Цветелина успява да се покатери по стълбичката с много труд и отдаденост. Опонентката ѝ е позната, губила е среща от нея. Казва си, че сега е всичко или нищо, няма какво да губи, а само да спечели. Решена е да спечели медала и успява. Подкрепа получава и от родителите си дистанционно, които ѝ изпращат снимка на кучето ѝ с медал. Времето свършва и Цветелина избухва в сълзи. Постига целта си, осъществява мечтата си: „С този бронзов медал, както се казва, мисля че повлякох крак и на другите спортисти.“
Да срещнеш идолите си
Цветелина ходи на тренировъчни лагери с мъжете и жените още от 15-годишна. Там се запознава с Мария Оряшкова – десеткратна европейска шампионка и шесткратна световна шампионка. Възхищава се на човека, който е, на трудолюбието ѝ, на добротата и щедростта ѝ. Вижда през какво минава, за да постигне целите си. Споделя с нас, че искрено много я обича и ѝ се възхищава.
„Каквото има да става, ще стане“
Когато четем биографиите или автобиографиите на хора, постигнали много в своята сфера на развитие, винаги можем да намерим нещо като списък от мантри, мотивиращи мисли и цитати, които използват като напътстващи. Разбира се, че попитахме и Цветелина:
„Когато бях по-малка, попитах треньора си дали ще да ми се разсърди, ако загубя. Въпросът беше задаван преди всяка една среща. Винаги давах всичко от себе си, за да победя, но не винаги се е получавало. Имало е и по-добри от мен. Сякаш се застраховах пред него. След това си казвах: „Каквото има да става, ще стане!“
Прехода към треньорска дейност
Треньор е призвание, не е просто професия. За Цветелина Цветанова е важно да споделя уменията си, опита си. Като състезател тя може да предаде на децата наученото, да им покаже цената на успеха и да ги напътства по пътя им. Първото и основно знание, което иска да им предаде, е да бъдат добри хора, борбени, трудолюбиви и целеустремени. Споделя, че децата са различни и методът се променя спрямо изискванията на всяко едно дете, а резултатите, които постигат, са повод за гордост за нея.
От 2024 г. Цветелина води тренировки в град Брегово във вторник, сряда и четвъртък. Присъства на тренировките във Видин, които са всеки делничен ден. Разказва ни за Брегово и как един телефонен разговор я среща с местните деца. Бисер Иванов, родом от града, но понастоящем живеещ в САЩ се обажда и търси отдадени на децата и спорта треньори по джудо и самбо, които да започнат да водят тренировки в Брегово. Обаждането е към Пламен Петров, но той препоръчва Цветелина. Уж на шега започват тренировките, а днес тя е изключително привързана към децата, споделя с тях трудностите и успехите им и е горда с всяко едно от тях.
През 2019 г., след Европейските Олимпийски игри в Минск, Цветелина решава да се оттегли от спорта. Не след дълго започва спирането на много от дейностите на закрито поради Ковид епидемията. Поради сериозните мерки предприети тогава, тренировките също спират. За да не стои вкъщи, Цветелина започва работа и зарежда кафеавтомати. Харесва ѝ, разнообразява я и научава много различни неща. През октомври треньорът на Националния отбор по самбо ги събира на лагер в София, за да започнат подготовка за Световното първенство. За Цветелина това се оказва голям проблем, защото тя е спряла изцяло с тренировките и наваксването се оказва изключително трудно. Друго препятствие е това, че категорията на жените е 48 кг, а Цветелина винаги е поддържала 41-42 кг. Това се оказва и една от причините тя да се оттегли от състезателната си кариера. Друг фактор са здравословни проблеми, които също правят пътя по-труден.
Сблъсъкът като катарзис
През 2020 г. се провежда Световното първенство по самбо в град Нови Сад. Състезанието е тежко: имат право да участват младежи и девойки до 18 и 20-годишна възраст, както и мъже и жени. Преди да тръгне отборът от България, се правят тестове за Ковид и се оказва, че двамата треньори и някои от състезателите не могат да пътуват, защото са с положителна проба за вируса. Тръгват от София с автобус. Цветелина губи първата среща с 1:1 и рухва емоционално. Гневна е на себе си и дори не успява да спи следващите дни. Тръгват от Нови Сад за София вечерта след състезанието. Цветелина не заспива, прави компания на шофьора. Пристигат сутринта, а тя се качва на личния си автомобил и тръгва за Видин. Заспива зад волана и катастрофира в едно дърво. Месецът е ноември.
През 2021 г. се провежда Републиканско първенство по самбо. Още ненапълно възстановила се след катастрофата, Цветелина е твърдо решена да се включи. Понася загуба на финала. Емоционалният удар е твърде тежък и тя решава отново да се захване с нещо различно, за да се разнообрази. Започва да прави закуски. Паралелно с това води тренировъчна група за деца в Спортната зала във Видин от 16:30 ч. и пътува по състезания с децата в Националната Спортна Академия. През 2022 г. не участва на състезания. През 2023 г. става републикански шампион по самбо в категория 50 кг, а тя отново се състезава на 40 кг.
Цветелина тренира групата с по-малките деца, след което остава, за да тренира и тя самата. Прибира се след 20:30 вечерта, а в 1:30 ч. е отново на работа. Включва се на Европейското първенство, подготовката е изключително тежка и се провежда в София, а тя работи и живее във Видин. Пътува, работи, тренира и не спи. Резултатите не са никак задоволителни. Тогава настъпва моментът, в който тя взема решението да се отдаде изцяло на призванието си – спорта. Напуска работа, завършва образованието си и започва активна треньорска дейност. Годината е 2024. Днес тя води тренировки в Спортна зала „Фестивална“ в град Видин всеки делничен ден от 18:00 ч. Вторник, сряда и четвъртък провежда и тренировките в град Брегово, а почти всеки уикенд е на състезание. Споделя с нас, че графикът ѝ за нея самата е удовлетворителен. Когато правиш това, което обичаш, умората и трудностите са преодолими.
Флорентин е дом и любов
Цветелина Цветанова е родом от град Видин, но казва, че е от село Флорентин. Обича и се гордее с дома си. Казва, че селото е влашко и това за нея също е повод за гордост. Смята го за спортно село. Фолклорът е изключително добре запазен и развит с танци и музика. Изреди ни и няколко имена, с които да защити хипотезата си: Венцислав Станев – първият републикански шампион по джудо на СК „Борба, самбо, джудо“- Видин, Васил Цветанов – шампион по самбо, Глория Василева – Европейска шампионка по самбо, Пламен Матейков – медалист по самбо… към днешна дата, Цветелина вижда огромен потенциал в „едно малко момиченце“, както тя се изрази – Дара Груева. Тя носи златни медали от републикански първенства по самбо и джудо. Шампион е и на Европейската купа по джудо.
Цветелина Цветанова, дребничкият „Великан“ е дефиниция за борбеност, трудолюбие, амбиция и целеустременост. Един диамант, попаднал на правилния треньор, подкрепян безрезервно от семейството си и вложил цялата си любов в това да покаже на децата, че въпреки трудностите, мечтите се сбъдват.
„Тя е атлет –
съвършена до болка.
Ще я опиша в куплет,
пък колкото, толкова!“
Библиография:
- https://www.merriam-webster.com/
- https://www.bulsambo.com/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BE/
- file:///C:/Users/GT/Downloads/%D0%94%D0%96%D0%A3%D0%94%D0%9E.pdf
- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0
- https://judo.ijf.org/techniques/O-goshi
- https://veselideca.com/strazhari-i-apashi/
