Мариана Асенова за Фестивала „Козе мляко“, забравените села, трансформациите и новото начало
Нели Найденова
Днес ще разкажем за едно любимо наше събитие в Северозапада – Фестивала на спомените „Козе мляко“, което ще се проведе за двадесета поредна година. Тази година фестивалът всъщност е Нефестивал, а акцентите са Не! образование, Не! природа и Не! изкуства. За началото, края, спомените, трансформациите, за промените – в нас и около нас, за изборите и повече за самото събитие днес ни разказва Мариана Асенова, която е един от основателите и двигателите на фестивала през годините. Тази година съборът ще събере посетители от близо и далеч в периода 24 – 26-и май и обещава да има както нещо ново, така и нещо старо, от спомените.
Мариана, ти си част от Фестивала „Козе мляко“ от самото начало. Как започна всичко?
Да, аз съм част от екипа, който започна да работи в Горна Бела речка от самото начало. Идеята тогава беше да направим една платформа на скритите малки, забравени села и техните съкровища. В тази мрежа участваше екип от 11 души от шест различни страни – България, Холандия, Италия, Чехия, Полша и Ирландия. В България избрахме Бела речка, защото аз и Диана Иванова сме от Северозапада. В началото се събрахме на един 10-дневен престой – работилница, в рамките на която събирахме лични истории на хора от селото. Стигнахме до идеята за фестивал по-късно, през септември 2003 г., защото спечелихме стипендия за едно участие в работилница в Института по нови медии в Залцбург, Австрия. Там решихме да се върнем на следващата година заради местните хора, които ни се довериха в тези десет дни и ни разказаха изключително лично и от сърце своите най-съкровени спомени. Преосмислихме концепцията си и на следващата година, на 24 май 2004 г., направихме първия фестивал.
Традиционно фестивалът се провежда в дните около 24 май. Защо избрахте тези дати? Какво означават за вас?
Избрахме 24 май, защото е изключителен празник, който уважаваме, ценим и почитаме. Това е празникът на нашата култура, азбука, книжнина и е нещо, което докосва всеки. Освен това на тези дати е и съборът на селото – традиция, която за съжаление е прекъсната през 1989 г. За нас беше важно да възобновим нещо, което има смисъл за местните хора и се случва веднъж годишно в малките села. Съборът в Северозапада е празник, на който хората се връщат, идват от близо и далеч, събират се.
Как решавате каква да е темата всяка година?
Избираме тема в зависимост от това какво ни вълнува, тя е плод на личните ни търсения и интереси. Аз вярвам, че човек трябва да прави това, което докосва сърцето му. За тези 20 години естествено всеки един от нас се е променил много, променят се и темите и затова през годините фестивалът ни има един напълно различен облик. Програмата е съставена от различени видове събития, които да отразяват темата – работилници, дискусии, прожекции, концерти, изложби, театрални спектакли и т.н. В зависимост от основната тема правим и избора на участници в програмата.
Как се промени фестивала в Бела речка през годините? Как дойде идеята за Нефестивал?
Това е свързано с процеса на трансформация, който случвам последните три години. Дaдох си сметка, че след всички тези години има едно изхабяване – на нас като хора, които го правим; на формата; на съдържанието. Това е съвсем нормално. Няма как нещо да стои едно и също. Реката, водата никога не тече една и съща. Всеки израства и тръгва в някаква посока. Това се отнася както за хората, така и за събитията. Част от хората, с които започнахме, или ги няма на този свят, или са напуснали като цяло организацията и събитията. Появиха се нови хора, нова енергия.
Тази година каква е темата и какво е нейното послание?
И ето ни тази година, точно на 20-ата година, темата е Нефестивалът и с това приключваме с тази форма, с това съдържание. Когато започвахме формата на фестивала беше това, което ни захранваше и ни даваше енергия да го правим. Сега вече просто не е така. Фестивалната ниша е пълна със смислени, качествени, нови събития. А тазгодишните акценти са Не! образование, Не! природа и Не! изкуства. Това са темите, които ме вълнуват и с които ще се занимавам, но вече под по-различна форма.
Какво е различно?
Аз лично за себе си реших, че в тези години на трансформация искам да влагам енергията си в това да създам място, в което хора от Северозапада основно се запознават и събират. Самата аз от 20 години работя основно в областта, но не познавам хората, които след нас са започнали да правят изключително смислени и качествени неща.
В изминалите издания имаше много чуждестранно участие. Да разбираме ли, че се обръщате навътре и че по-голямата част от участниците ще са от региона?
Моят личен енергиен ресурс е насочен към това да представим една платформа за хората, които работят със сърцето си в едно от тези три направления. Ние тези три съставки ги джуркаме през всичките 20 години и за мен те са изключително важни, защото формират основата на ценностната система, на моделите на мислене и на поведение, на уменията и на знанията, които вярвам абсолютно, че са нужни за човека в днешния ден. Aз вярвам, че може да използваме природата, близостта до природата, връзката с природата като храна, като преживяване, като учене, като…всичко, за да сме адекватни човешки същества.
Ще ни представиш ли накратко част от участниците?
Цялостната програма е базирана на това да даде възможност хората да споделят с потенциални партньори и клиенти това, което правят. Единственото условие е да е чисто. Това може да е храна, напитки, домашна козметика, занаятчийски продукти, проекти, екопътеки, билки, всичко, което е свързано с научаване на смислени неща, които да прилагаме. Истината е, че ние знаем само това, което прилагаме в ежедневието. Ще имаме занимания с йога и глас. Водещ на тези ателиета е Божидар Василев, който е оперен певец и преди 3-4 години се прибра от Швейцария, където пееше на сцените на швейцарските опери, за да обучава хора на всякаква възраст да проявяват гласа си. На 24-и май ще има общностна трапеза и ще ни радва духовата музика на Вършец, която от 20 години е неизменна част от нашата програма. След това влизаме с прожекция на един изключително интересен документален филм на образователна тема. Не по-малко вълнуващи са двата вечерни концерта. На 24-и напълно умишлено включихме „Северозападняците“. Изключително вълнуваща формация, която човек не може просто седи и да ги слуша. А в събота, на 25-и май, ще се насладим на Мишо Йосифов и „Новините в джаза“, което е една от най-новите му формации. Те също са свирили в Бела Речка през годините, но сега с изцяло нов репертоар. Много интересни участници имаме в Кръглата маса в събота, която вярвам ще предизвика истинска дискусия за темите, свързани с образование, природа и изкуства. На тази дискусия ще си зададем точно тези въпроси: Защо избираме да живеем в бетон? Защо избираме да пълним главите на децата си с ненужни в знания, които забравят на следващия ден? И защо се оставяме на лошите модели на поведение и държание? Ще ни гостува Надежда Максимова, която е изключителен изследовател, писател и билкар. Тя живее в Балкана и отглежда билки. Ще има и много други участници, с които посетителите ще могат да се запознаят през трите дни.
С част от тези участници ще ви срещнем и ние от „Призни“.
