Стела Цветкова и мисията ѝ в Арт работилница Северозапад
Моника Тинчева
„Нищо велико не се създава на момента, дори чепката грозде или смокинята. Ако ми кажеш, че искаш смокиня, ще ти отговоря, че за това е нужно време. Позволи и първо да разцъфне, после да налее плод и да узрее.“
Епиктет
(античен философ-стоик, основател на философска школа в Никопол, Епир)
С тези красиви думи започваме представянето на едно място в град Мездра, което олицетворява благородната идея от посаждането на едно семенце до растежа и превръщането му в плод, който радва и вдъхновява.
Арт работилница „Северозапад“ е трудотерапевтична работилница за младежи с интелектуални затруднения. Там те собственоръчно изработват сувенири, картички, бижута и др. Това пространство е създадено за младите мъже и жени, за да придобият полезни трудови навици и различни умения.
Арт работилница „Северозапад“ е неделима част от Фондация „Проект Северозапад“. Нейната идея започва своето развитие през 2017 г. Смисълът на това благородно начинание е чрез съвместната работа между младежите, арт терапевтите и социалните работници да бъде изградена самостоятелност и да се овладеят разнообразни умения, които са от неизменна необходимост в съвремието. Дейностите в работилницата разнообразяват ежедневието, изграждат важни навици и дават смисъл на всяко малко и голямо предизвикателство, което се появява по пътя към постигането на мечтите и целите.
„Ако до всяко добро същество, застане поне още едно.“
Когато говорим за работилницата няма как да не се замислим за хората, които движат напред всекидневното реализиране на целите, заложени в тази наистина сърцата идея. Един от тези човешки генератори на по-добро бъдеще за младежите, които творят и израстват в работилницата, е арт терапевтът Стела Цветкова.
Тя е завършила Югозападен университет „Неофит Рилски“ в Благоевград . Има двама сина – студент и петокласник. Израснала е в град Мездра в артистично семейство сред хора на изкуството. Страстта и любовта към рисуването се появяват в ранна детска възраст. През годините Стела участва в много конкурси и изложби. С времето се ориентира предимно към портрети, но и обожава да реставрира стари картини и икони. Илюстратор е на три детски книжки, които са с благотворителна цел. Интересно е да научим , че всъщност детската мечта на нашата събеседничка е била да стане хирург. Във Фондация „Проект Северозапад“ попада случайно. Обажда се на обявата за работа, която ѝ попада. Явява се на интервюто и бива одобрена. Към днешна дата тя казва, че е намерила себе си в това призвание. Изкуството, което толкова много обича и с което се занимава цял живот, се изпълва със смисъл и се превръща в кауза.
Не просто работа, а мисия и отдаденост
За работата ѝ в работилницата Стела Цветкова споделя: „Мъжете и жените, с които работя, са с интелектуални затруднения и (или) с физически увреждания от Комплекс за социални услуги за деца и лица с увреждания, град Мездра (КСУДЛУ). Работилницата посещават 8 от тях, на възраст между 26 и 46 години. За мен беше много важно да спечеля доверието им и да ги опозная. В началото се опитах да прилагам техники от арт терапията, но установих, че това, което го има в учебниците, на практика не работи. Поне не и при мен и като цяло не е резултатът, който желаех да постигна. Започнах да работя с тях индивидуално. Развих силните страни на всеки един и това, което обича да прави.
Има нещо, което всички обичат, и това е работата с полимерна глина. Заради пластичните си качества тя предоставя по-големи възможности за спонтанност. А и винаги можем да разрушим направеното, ако не ни хареса и да сътворим друго. Освен всичко друго глината развива моториката, фантазията, пространственото мислене. И не на последно място, успокоява.
Терапията чрез методите на изкуството помага за изразяване и разрешаване на вътрешни конфликти. Голяма част от младежите, с които работя, не са в състояние да дефинират травмите си. Някои от тях никога не говорят за това. Но могат да го нарисуват и могат да го изваят в глинена фигурка. И от там започваме да изговаряме проблема. Процесът е много бавен и трябва да бъде съпроводен с любов и разбиране. Да, трудно е. Но когато травмата излезе под някаква форма, аз виждам облекчение и знам, че си е струвало. Имам случай с едно от момчетата. От миризмата на лак за нокти той си спомни много травмиращи преживявания в детството. Нещо, което беше заровил дълбоко.“
За ролята на арт терапията
Идеята на работата на арт терапевта е чрез средствата на изкуството да се развиват умения – физически, социални, емоционални. За хора, израснали под институционална грижа, този формат на работа е много подходящ. Гради се реалистична представа за света и за всеки един в него. Особено се залага на развиване на социални умения – как общуваме с другите, как поемаме ангажимент, умения за спазване на график и т.н. Изключително важно е да се придобият умения, които да помогнат на младите мъже и жени да водят относително самостоятелен начин на живот.
В работилницата има и изявен художник . Дванадесет негови платна са били изложени в Български културен институт Лондон на Коледен базар. В Мездра също се организират изложби на картини на всички младежи, посещаващи работилницата.
Сувенирите, които изработват, те продават на базари – коледни, мартенски, великденски. Стела разказва, че младежите обожават базарите най-вече заради социалните контакти и възможността да общуват извън затворената среда.
Изключително много ми въздейства и ме развълнува нещо, което Стела сподели по време на разговора. Затова реших да му отредя специално място и да насоча вниманието към тези нейни думи:
„Ежедневието ми е изпълнено с букет от емоции. Отивайки сутрин на работа, все някой от тях ме чака пред вратата да си изплаче нещо от вечерта. Научила съм ги, че всяка една емоция, добра или лоша, трябва да я изразим. Да си я изплачем, изсмеем, изживеем. Нищо да не остане вътре в нас. Докато творим, много си говорим. И това е важно. Трудно споделят, капсулирали са се. Далече съм от мисълта, че мога да ги „излекувам“. По-скоро, ако успея да направя щастлив и пълноценен деня им, то тогава и аз съм щастлива. И така ден след ден, с много любов и търпение.
Смятам, че хората станаха по-отворени и по-приемащи към младежите с увреждания. Това ме радва. И как иначе да е. Те където и да отидат, дават любов. Това имат. Отнасям на ден поне по 9-10 прегръдки и целувки. Не знам аз на какво успях да ги науча, но знам те на какво научиха мен. На най- чистата, неподправена форма на любов. Някои от тях нямат разбирането за време и пространство, и за тях всичко е тук и сега. И аз започнах да се уча да живея тук и сега.“
В навечерието на Великденските и майските празници творчеството в работилницата е неуморно и положителната енергия и чистата любов се вграждат в сътворяването на сувенири. Поради икономически ограничения, в момента продуктите на работилницата могат да се видят само на тези базари, но се надяваме скоро да можем да ги разгледаме и да ги закупим, както онлайн, така и физически на място. А дотогава нека помним, че всеки един от нас може да допринесе за това този различен свят на цветове и чисти, неподправени емоции да бъде по-добре приет и по-добре разбран.
