Теа Маркова от Видин – момичето, родено с бензин в кръвта
Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.
Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.
Откъс от „Потомка“ от Елисавета Багряна
Днес чуваме не конски тропот, а моторен шум. Срещаме сe с „потомката“ Теа Маркова.
Тя е родом от Видин и мотокросът винаги е бил част от живота ѝ. Баща ѝ Станислав Марков е дългогодишен състезател по мотокрос, организатор на състезания и най- вече – отдаден баща, подкрепящ дъщерите си в постигането на мечтите.
Кога се запали страстта ти към моторите?
Страстта ми към моторите започна в ранна детска възраст, благодарение на баща ми, който към онзи момент много интензивно караше кросов мотор (любителски). Много обичах да ходя с него и да ме вози, докато в един момент просто не взе и за мен мотор. Бях някъде на около 5-6 години. От тогава, та до ден днешен вървя стъпка по стъпка – падания, травми, емоции, вълнение… в спорт, който изгражда здрав дух и характер.
Какъв беше първият ти мотор и какъв караш сега? Има ли марка, с която би искала да си партнираш?
Първият ми мотор беше „Сузуки“, 50 кубика. Моторът, който имам в момента,е „Хонда“, 250 кубика. Ако можех да избирам, бих опитала да работя с „Ямаха“ – това беше и желанието ми на младини: професионална кариера с договор в „Ямаха“.
Нещото, което прави впечатление по пистите по време на състезание, е приятелската атмосфера. Състезателите и техните отбори си помагат безрезервно – заемат части, гуми, разменят съвети и шеги. Не се усеща обичайното напрежение между противници. Ти имаш ли запазени приятелства, останали от състезанията?
Срещнах много хора през годините благодарение на този спорт. Да, има хора, с които до ден-днешен поддържам контакт, имам колеги и в киното, с които сме израснали по трасетата.
Разкажи ни за другите си любими занимания.
Обичам да уча нови неща, предимно спортове. Ходя на катерене, на бокс, карам колело и кънки, ходя на кросфит, но най-често тренирам във фитнес. Обичам да чета,когато имам свободно време, слушам подкасти,интересувам се и от астрология – това ми е изключително интересна материя. И както всеки един млад човек, обичам да се забавлявам, да излизам, да ходя на концерти.
Прибираш ли се често вкъщи? Къде отиваш първо, когато се прибереш във Видин?
Ако трябва да съм честна, напоследък все по-рядко. Но се старая за важните празници и събития в семейството ми да съм там. Първото място, където отивам, е у дома, разбира се. След това – трасето. Това е нашето време с баща ми – караме заедно и се забавляваме. Това е общата ни страст. Имам сестра и прекрасен племенник. В повечето случаи всички заедно: аз, баща ми, сестра ми и майка ми се товарим и отиваме на трасето.
Родното ми място е град Видин! (усмихва се) Великолепен град с много заряд в него – моето си място. Връзката ми с него е завинаги. Винаги ми е хубаво да се прибирам вкъщи, там живее много важна част от живота ми – моето семейство. Спомените от детството ми също са там – спокойните и безгрижни дни, които се връщат в главата ми веднага щом стъпя в града. Огромен сантимент ми е всеки ъгъл от това прекрасно място.
В „Малки Богове“ Тери Пратчет пише: „Не можеш да отложиш неизбежното. Защото рано или късно стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и чака.“ Така ли си обясняваш промяната в твоя път – от стремеж към това да се развиваш на професионално ниво в мотокороса към професионален каскадьор в киното?
Непосредствено преди да започна обучението си в Националната спортна академия (НСА) получих сериозна травма по време на каране: счупено ходило, придружено с пластина и 4-5 пирона. Бях обездвижена осем месеца и в следващите две години се възстановявах и буквално прохождах. Беше доста тежък период за мен, а и за семейството ми. I курс в академията премина „на магия“ и в кански болки. Но от позиция на времето съм благодарна за тези изпитания, защото наистина се наложи да порасна доста бързо, да се справям сама в такива трудни ситуации, да стисна зъби, да преодолея болка, неподвижност и дискомфорт месеци наред. Тези събития изиграха много важна роля в промяната на целите и мечтите ми занапред.
Към киното се насочих случайно. Моя близка приятелка, уж на шега, ми предложи да ме свърже с човек, работещ в сферата на киното и каскадите и лека-полека, ангажимент след ангажимент, индустрията ми хареса и нещата започнаха да се случват.
Разкажи ни за последните си проекти.
Филмът, в който последно участвах, беше в края на 2022 и началото на 2023 g. Казва се “DirtyAngels” с режисьор Мартин Кампбел. Участваха Мария Бакалова, Руби Роуз, Ева Грийн, Рона Лий Шимон и др. Все още е на пост продукция и сме в очакване да излезе.
Бях в град Фез, Мароко по повод снимките на петата част „Индиана Джоунс“, където бях дубльор. Беше вълнуващо и интересно, защото там се сблъскахме с тотално различна култура.
А какви са мечтите ти?
Искам да имам възможността да пътувам и да видя много места, които все още не съм успяла. Картината, която „рисувам“ в главата си, е на успешен млад човек и се стремя към това ежедневно. Бих искала да оставя нещо след себе си, нещо смислено и полезно за тези след нас. Дори само на един човек да е от полза, ще е имало смисъл. В по-голямата част от живота си съм позитивен герой, това е нещо, което ме кара да се чувствам добре – ако успея да усмихна поне един човек, това ме прави щастлива!
Кое е най-голямото ти богатство?
Семейството ми! Другото, което ме прави това, което съм, е обкръжението ми. Имам прекрасни хора за приятели. Те са другото ми семейство и им благодаря, че ме подкрепят във всичко с което се захвана. Огромно богатство е да имаш такива хора, пожелавам го на всеки човек.