В какво са вярвали дедите ни?
Призни
Разговаряхме в навечерието на тазгодишния 6-и май – Ден на храбростта и празник на Българската армия с о. р. подполковник Иван Джунов, автор на книгата – „Войскови живот и командири след Освобождението във Враца 35-и пехотен Врачански полк през войните за национално обединение (1912-1918)”.
Кой е Иван Джунов?
Военен, завършил съм военното училище в Шумен отдавна, учил съм и във Военна академия „Г. С Раковски”. Служил 27 години в гарнизоните на България – в Самоков, Хасково, Димитровград, Плевен и Враца.
От разговора ни разбирам и усещам, че Иван Джунов обича да се занимава с история. Автор на – както скромно отбелязва – малка брошурка за битката при Добрич, част от Добричката епопея през 1916 г., в която участва и 35-и пехотен Врачански полк. И тази брошурка му дава увереност да създаде книгата за 35-и пехотен Врачански полк и участието му конкретно във войните за национално обединение. „Всички тези битки на 35-и пехотен Врачакснки полк съм проследил с акцент битката на 7-и септември 1916 г.”, пояснява авторът.
Откъде е тази изследователска страст?
Всичко стана случайно. Аз обичах регионалния исторически музей, ходех и гледах нещата, които ме интересуваха – те са тези, които интересуват и всеки врачанин – Ботев и съдбата на неговите четници. И тогава попаднах на оригиналната книжка на командира на полка Васил Гечев Таслаков, в която основен момент е битката при Добрич. Разрешиха ми да си преснимам книжката и съм я прочел пет или шест пъти. Тя е много трудна за четене, защото е специфично войскова. Тя ми даде основания да направя първите десет разказа, които излизат във „Вестник на Северозапада”. Тези разкази излязоха в една брошурка.
За 35-и пехотен Врачански полк се оказва, че няма писана история за разлика от други полкове. За така наречения Железен полк е имало откъслечни сведения – тук малко, там малко, така се ражда и идеята да се събере и систематизира информацията.
Всички полкове тук в Северозапада са се формирали в една дивизия – няколко полка дават по-голямото образувание, дивизия. И дивизията в Българския Северозапад е с център в град Враца. Сградата и сега съществува. Тук е бил щабът на дивизията и оттук са тръгвали всички заповеди , разпореждания и наставления за останалите полкове в региона. Град Видин имал полк – известния 3-ти пехотен Бдински полк, малко по-надолу в Белоградчик също е имало полк, във Видин е имало артилерия – гаубичен полк, в Оряхово – Козлодуйския полк… Дивизията винаги се е създавала в края на годината с указ на царя – например Шеста пехотна Бдинска дивизия е създадена на 27-и декември. Имало е също кавалерия в Лом и е хубаво да се знае, че там в един момент е служил най-обичаният български офицер Борис Дрангов.
Във Враца, тъй като е център на дивизията, някога след войните офицерите създават паметен знак – стената, посветена на 6-а пехотна Бдинска дивизия. Там са отбелязани фамилните имена на всички убити офицери в Северозапада и броят на войниците и сержантския състав. Така че общият брой заедно с този на загиналите във Втората световна война от 35-и пехотен Врачански полк е 5094 души. Това е числеността на всички загинали от българския Северозапад. А иначе 35-и пехотен Врачански полк е създаден в началото на самия век – с Указ 84 от 29.12.1903 г., два дни преди Новата година. Заедно със същия указ е създаден и 36-и Козлодуйски полк от град Оряхово.
Аз съм си позволил да опиша по-важните събития, като съм ползвал не само материалите за периода на генерал Таслаков, а където каквото открия. Многократно съм прехвърлял и съм описал цялата тази история. Полкът е обходил почти целия Балкански полуостров. В Балканските войни взима участие в Люлебургаз, битката при Бунархисар, стига до Чаталджа, оттам с четиридневни пеши преходи стига Дедеагач. Оттам се прехвърлят с кораби към Кавала, пристанищен град, и вземат участие в Междусъюзническата война.
Полковете са били 36 – на регионален принцип, така е било някога и в Европа. Чрез извикване и наборна служба всеки всеки млад мъж от 18 до 40 години трябва да отиде задължително две години войник. Провеждали са се обучения и занятия и всъщност са били готови за войната. След балканските войни имат две години за почивка и отново са призовани в армията.
И това са си момчета от нашия български Северозапад.
От кои околни населени места?
От всички, основно от Оряхово и покрай Дунав са в Оряховския полк, във Враца са били изключително от близките села, но има и голяма част от Монтана. Когато се поставя въпросът за родолюбието, във Враца има две места за памет, Стената в памет на 6-а пехотна Бдинска дивизия, и „Лъвчето”. И на двете места идеалът е изписан: „Обединение на българското племе”.
Това ги е водило – и суровата дисциплина, и единоначалието в основата на всичко също.
Във величавата битка на 7-и септември 1916 г. в основата са решенията на полковник Таслаков. На 6-и и 7-и септември той получава заповеди, които не изпълнява – на 6-и тръгва вместо както са му посочили на север, на изток, и изненадва руснаците, които атакуват Добрич. На другия ден е битката и той в един момент получава заповед да отстъпи. Но решава, че ако се отстъпи, не само ще се загуби Добруджа, а ще се случи пробив във фланга на българската армия. Пет са в България основните вечерни проверки и винаги се споменава битката при Добрич, това е най-величавата битка на врачани. В нея се включват и земляците им от Козлодуйски полк, чиито жертви са дори по-многочислени. Около 600 са жертвите сред врачани – ранени, изчезнали, убити, а тези от Оряхово – два пъти повече.
Имало е за съжаление военнопленници и безследно изчезнали и това е мое лично проучване, което правих. В Добруджа, където са били основните сражения на врачани, големите битки са от септември 1916 г. до януари 1917 г., тези 4 месеца са най-сериозните, с най-много жертви, бойни действия. Тогава може да се каже, а и полковник Таслаков споменава, две трети от личния състав на полка е изваден от строя – в битките за Добруджа, които за съжаление не се изучаваха. Врачанският полк участва в битката при Добрич и спасява Трета българска армия и пътят към Варна. Много хора чак сега го оценяват.
Как врачани стигат в Добрич?
Оказва се, че ще се воюва и Румъния се включва срещу нас, на страната на Съглашението. И тази пехотна бригада от два полка – 35-и пехотен Врачански и 36-и пехотен Козлодуйски получават заповед да стигнат в Добруджа. С песен те пеша стигат от петричко до Радомир оттам се качват на влак и с два войскови ешелона стигат до жп гара Попово. Там слизат и тръгват пеша към към Добрич, тогава на румънска територия. На 1-ви септември, когато започва войната, врачани с песен преминават границата. Тръгват напред, на 7-и септември руснаците, ядосани, че румънците се провалят при Тутракан, тръгват в директна атака към Варна, но по пътя се натъкват на 35-и пехотен Врачански полк в Добрич. Полкът просто не отстъпва, при Добрич за няколко часа съотношението е 6 към 1 в полза на Русия. 61-ва стрелкова дивизия атакува позициите на 35-и полк.
Как се ражда названието „Железният полк”?
Приписват го на Фердинанд, на сина му Борис след битката при Добрич. Най-вярната и голяма оценка е дадена от командващия Трета армия ген. Стефан Тошев. Броени дни след битката на 7-и, той идва, строява целия полк, благодари и от името на Фердинанд чрез лика на неговия престолонаследник княз Борис III, дава това определение – железен полк. Най-голямата битка, която прославя Враца във войскови аспект, а тази при Добрич. Полкът има четири дружини, голямата тежест са понесли две дружини. Руснаците се отказват и следобед пускат напред сърбохърватска дивизия, 2 полка срещу оряховския и два полка срещу нашия. Съотношението е в полза на врага, нашите обаче разгромяват сърбохърватите и кулминацията е следобед, когато на бойното поле се явява легендата за Добрич, България. Конницата на генерал Иван Колев идва, цял ден препускат, след 40 км преход влизат в гръб и разбиват врага. Иначе щеше да достигне до Варна тази войска и щеше да приключи Първата световна.
А обратният път? И онези, които чакат там?
Северозападната душа сякаш е по-близка до нивите, отколкото до окопите?
Хората тук не са конформисти. Нашата дивизия тръгва на война, трета по брой личен състав. В Добруджа българите са воювали. Нека се знае, че полковете остават на запад от Скопския меридиан, за тях войната не прекъсва, те стават военнопленници. Особено след Бел епок тази дума е опасна, затова са наричани заложници. И от нашия 35-и пехотен Врачански полк си идват чак на другата година. В книгата си съм описал това състояние. На 29-и септември ПСВ свършва официално, и чак на другата година се връщат, след Ньой.
Иван Джунов сподели, че е в ход подготовката на книга с работно заглавие „Врачанския паметник „Лъвчето”. В нея освен битките, изписани на паметника, ще бъде бъде включено и това къде колко врачани са загинали: „Та за всеки с родова памет, който се интересува от съдбата на своите деди и прадеди, това ще бъде контактът. За мен например това е моят дядо, който е участвал в битките по Добруджа като санитар.”
Представяме ви думите, които Иван Джунов отправя във връзка с тазгодишния Гергьовден:
„Желая на всички военнослужещи, а и не само на тях, здраве и радост в тези трудни времена. Да сме дисциплинирани! И да вярваме на своята армия така, както са вярвали някога нашите деди и прадеди и са воювали за своя идеал – обединение на българското племе.”
Автор: Мария Тодорова
