В сърцето на скеча с актьора Ей Бо
Анжелика Иванова
Нали знаете онези моменти, когато сме изморени, денят ни не върви така, както сме искали, и имаме нужда просто да се скрием от света. Тогава често грабваме телефона и търсим разсейване извън себе си. И ако имаме малко късмет, ще попаднем на видео от любим наш създател на съдържание. Човек, който ще ни разсмее, усмихне и извади от малката дупка, в която сме били допреди 5 минути. За мен един такъв човек е самият Ей Бо!
Борислав Вълов е името зад неговия псевдоним. Години наред със семейството ми се смеем заедно на скечовете му. Няма как да скрия вълнението си от мига, в който разбрах, че този човек е от нашия си край, от Монтана. Сърцето ми се изпълни с щастие, че човек от региона е успял да достигне до толкова много хора и да прави дните им по-забавни.
Днес ви срещам с него, защото зад скечовете стой един актьор, певец, артист, част от новата вълна в изкуството в България и ще го виждаме все по-често. С целия калибър от емоции, интереси, качества и вълнение, които носи в себе си.
Привет, Боби, или както повечето хора те познават – Ей Бо! Нека започнем именно оттам – как се роди този твой псевдоним и има ли конкретен замисъл?
Исках да се отличавам. От малък се стремя към това. Имах нужда да измисля за себе си нещо несрещано досега. Различно име, което да си е само мое. Исках и да спрат да ми бъркат рожденото – Борислав Вълов. Как ли не са ме изписвали – бил съм Божидар, Борис, Богомил, Благовест, а с фамилията Вълев, Вълчев, Валов, Вълков, Валев, Валериев. Не ми харесва да ме бъркат. А когато видях и че в чужбина има проблем с красивото ни „ъ“ (Вълов), съвсем нямаше какво да ме спре!
Както се изказа Цвете Цекова – „Ей Бо е искра в мозъка на Борислав“. Светъл лъч за мен. И аз го обичам, заставам зад него. Ей Бо е съставен като поздрав. Поздрав към света. Поздрав, дори когато не съм искал да се поглеждам, пък какво остава да се поздравя. Ей Бо е версия на Борислав, но без комплексите от миналото, без „счупванията“, без компромисите. Ей Бо е създаден с чисто сърце.
Ти си човек на изкуството и се занимаваш с много неща, но първо ще те попитам за един твой личен проект, а именно първата ти песен „Като цунами“. Как реши да започнеш да се занимаваш с музика и можем ли да очакваме и други песни скоро?
Със сигурност първата песен, но в никакъв случай последната. В интерес на истината, „Като цунами“ трябваше да е втора. Но – съдба. Нямам търпение да чуете проект номер 1.
Радвам се, че започнахме от музиката. Това все пак е най-старото ми занимание. Най-първата истинска мечта. Планирам да имам песен, още преди първото си видео изобщо. Просто така се наредиха картите, че пеенето претърпя пауза. Дълга пауза, в която не спрях да мисля за дебюта. И откакто ги има тези 3 минути музика за мен, знам че е завинаги. Оттук насетне все ще си имам песен. И ще мога да я изпълнявам, както искам.
Този сингъл дава сили. Дава на мен, надявам се да даде и на други.
С „Като цунами“ се гмурнах в дълбоки води. Това е вълна̀ в душата.
Вече запознахме читателите ни накратко с теб и това, че ти си винаги между театъра, снимането и музиката, но разкажи ни за страстта ти към театъра малко по-обстойно. Това ли е нещото, което ти носи най-много наслада и искаш да развиваш?
Театърът е най-главната буква в живота и кариерата ми. Без него ме няма, изчезвам, не дишам. Въздух е. А аз съм въздушна зодия. Сами преценете.
Каквото и да става, съм си казал, че трябва да се занимавам с театър. Любов от пръв поглед е и няма връщане назад. Професия, призвание, път. Винаги ще стой на върха за мен. Едва ли ще забравя как ме хвана за ревера и скорострелно ме издърпа от момента, в който бях най-близо до падане. Дори не ми позволи да се счупя. Излекува раните ми, преди да са прокървели, и проясни погледа ми, преди да се замъгли. Даде ми сили, а бях толкова уморен. След най-тежкия ден в живота ми досега, се озовах в театъра. И бях само там, само това исках, само там исках да бъда.
Голяма част от хората те намериха от TikTok, където имаш аудитория от над 210 хиляди души. Как започна това хоби и вярваше ли, че толкова много хора ще се припознаят в скечовете ти?
Толкова исках скечовете да им станат близки, да ги обикнат. И виждайки, че е така, се усещам по-жив отвсякога. Когато открих видео формата, разбрах, че ще е нещо сериозно. Толкова е за мен. Започвайки с най-първите идеи, заснемайки най-първите кадри, хвърчах. Изпитах свобода. И избрах това да продължи. След години на неуспех, бях стигнал до предел и там си казах, че ще продължа да снимам, пък да става, каквото ще. И ей ни сега, с този въпрос, в това интервю.
Хоби е, но ми допада да работя хобито си. Днес ми е и работа – покрих си актьорското образование ИЗЦЯЛО чрез видеата, тези мои мили мини продукции. И само така не ми се наложи да работя нещо странично, което да ме разсейва. Видеата се оказаха ЗЛАТНИЯТ КЛЮЧ в моята история.
Да се гмурнем по-надълбоко… откъде всъщност започна всичко? Желанието за развитие, мотивацията да не спираш, въпреки трудностите и всички пречки. Помниш ли момент, в който си каза, че няма път назад и поставил ли си си цел до къде да стигнеш?
Нямаше път назад, когато избрах да продължа да снимам видеа. И също, когато се запитах какъв не мога да не бъда, за да живея, и си отговорих „АКТЬОР!“.
В близко бъдеще чакам с нетърпение книгата ми да се превърне в бестселър. Задръжте само да излезе.
Ти си родом от Монтана. Това, че си от по-малък град, спирало ли те е по някакъв начин да преследваш мечтите си или по-скоро те е мотивирало?
Монтана е велико местенце. Горд съм, че от нея тръгвам. Толкова много пътища започват оттам. Има една хипотеза, че родените в по-малки градове носят специфична борбеност, защото им трябва допълнителен скок. Донякъде дължа силната си амбиция на този факт.
Следиш ли други дейни хора от Северозапада, които се занимават с изкуство, театър, музика или съдържание в социалните мрежи? Ще се радваме да ни споделиш кои са, за да ги открием и ние.
Щом сме от Северозапада, автоматично сме си наши. На когото от там срещна по пътя си, обикновено се превръщам в публика. Едва ли ще успея да изброя всички. Затова ще назова свои приятели, които се занимават с изкуство и много ги бива. Открийте ги! Певците от Монтана Йоана Димитрова, Натали Ангелова, Orli Anrow, поетесата и адвокат от Берковица Ана-Мария Герасимова, актрисата от Враца Вероника Шомаклийска, Стефан Милков – директор на Драматичния театър в Монтана и режисьор на спектакъла „Проблем“ по разкази на Чудомир, където аз пък съм актьор.
За финал на това интервю ще се радваме да споделиш книга, цитат или постановка – нещо, което винаги те вдъхновява да продължаваш напред.
Толкова любими цитати, книги и постановки имам, че не знам кои да обособя. Бих казал, че всичките спектакли, в които участвам и някога съм участвал, ми дават стимул да вървя напред.
За книга също ще посоча своята. Тя е най-разтърсващото нещо, което ми се е случвало.
А цитат – обичам този:
„Винаги сме в най-добрите условия за живота си.“
