Видин и забравените градски ценности край Дунав
Гавраил Гавраилов
Новината, че Хасково измести Видин като икономически най-бедната област в България, едва ли много радва хората от Северозапада. Особено след стряскащите резултати от последното преброяване на населението (2021 г.), които показват намаляване на населението с 1/4 за 10 години. И все пак дали тази тенденция засяга само българските градове или е общ феномен в цяла Източна Европа?
След падането на Желязната завеса голяма част от младото градско население покрай Дунав се отправя към столичните градове София, Букурещ, Белград и Будапеща или в посока Западна Европа. Тази тенденция продължава и сега, като темповете са различни. Но в общият контекст на напускане на малките и средни по размери дунавски градове ситуацията във Видин изглежда закономерна.
Колко е голям един дунавски град?
Средната големина на градовете в дунавските държави е различна. В България има 257 града средно с население около 20 000 жители. Подобни са мащабите за градовете в Унгария и Словакия, а в Румъния средното население на градовете е 40 000 жители. Нарастването на населението на Видин в периода между 1944 и 1989 г. се дължи на ударната индустриализация, което води до няколко последици. На първо място областният град увеличава своето население над три пъти (от 18 000 през 1946 г. до 62 000 през 1985 г.) За сметка на това населението в област Видин като цяло намалява за същия период два пъти. Очевидно плановата икономика не работи ефективно и това се вижда в първите години на демократични промени, докато се стигне до ново равновесно положение. През 2021 г. то е следното – областният център Видин има около 35 000 жители а цялата област – около 75000. И въпреки намалението на населението, градът все още е сравнително голям за мащабите на България. Това говорят числата, но човешките съдби казват друго. Област Видин продължава да бъде една от най-бедните икономически зони в Обединена Европа.
Предизвикателствата на съвремието
Бедността във Видинско изглежда крайно нелепо поради няколко причини. На първо място са почвите в Златорожието, които са сред най-плодородните в цяла Европа. Също така връзката с Румъния и Европа през Дунав чрез нов мост, което все още не се използва поради лошите пътища и окаяното състояние на железницата. Пътните връзки могат да бъдат подобрени, но почва в Европа никой не произвежда. Освен това във Видин се намира може би най-доброто предприятие за производство на българско кисело мляко, което притежава и собствеността на патентите върху щамовете на млечно-киселите бактерии. Това е глобален ресурс, който всички свързват с България. Логично е това да носи добавена стойност за целия видински район. Вероятно скоро и това ще започне да се случва. И все пак защо Видин продължава да затъва?
Перспективите за утрешния ден
Едва ли някой в момента си представя разцвет в района на Видин в следващите 5-10 години. Разбира се бъдещето е пред нас и всичко зависи от нас. Нагласите сега са песимистични, но на фона на цялостното развитие на света в последните години, трябва да бъдем оптимисти. Северозападът е сравнително спокойна зона – далеч от големи военни конфликти, далеч от големи земетръсни разломи, с чудесна и непокътната природа и без големи индустриални замърсители (поне в последните години). Самият Видин притежава прекрасно културно наследство, което сякаш започва да се оценява от местната общност и вече се наблюдават първите опити за неговото съживяване. Ремонтът на Синагогата продължава, а в плановете на общината е използването и на старата дизелова централа за целите на културния живот. Постепенно започва да се възражда и славата на винарския регион между Видин и Ново село, където вече се правят сериозни инвестиции. Фермерската храна постепенно започва да се оценява като местен ресурс и вероятно скоро ще се намерят пазари и в по-големите градове на страната. Но като цяло видинчани са песимисти за бъдещето, може би защото все още към района не се насочват големи инвеститори. Все още няма и местен университет, ако изключим филиала на Русенския университет „Ангел Кънчев“.
План за действие
Градският разпад сега може да бъде овладян и направляван, за да има бъдещо развитие. Това за град като Видин е изключително важно, защото той е планиран да се развива в няколко концентрични кръга, които притежават своя собствена идентичност. Старият градски център, където има смесица от различни архитектурни стилове, може и трябва да бъде предмет на целенасочено поддържане и възраждане, което ще носи не само приходи от туризъм, но и от развитието на нематериална култура – фестивали, филмови продукции, младежки инициативи и др. Новите урбанизирани зони, които са резултат от ударната социалистическа експанзия, могат и трябва да бъдат поддържани в по-добро общо състояние с надеждата да бъдат възродени за нов живот след години. Индустриалните зони са налични и добре подредени в цялостния градски план, трябва обаче малко повече усилия за привличане на сериозни инвеститори. Работната ръка ще се завърне при правилно планиране на инвестициите и поддържането на предприемаческата среда. В България вече имаме много добър пример от дейността на Социалния фонд в Община Крумовград, който стимулира точно това. Създаден през 2019 г. с основна цел да подпомага стартиращи предприемачи в общината, които нямат връзка с донора на фонда – мината за добив на злато. Имаме и опита на „Тракия индустриална зона“, където си партнират няколко общини с гражданския сектор за привличане на свежи капитали. Инициативата започва през 1996 г. от община Марица, като постепенно се разраства и обхваща няколко новообразувани индустриални зони в област Пловдив.
Видин – град за влюбване
Всичко казано дотук може би изглежда малко странно в очите на местните хора, които от десетилетия наблюдават разпадането на града и целия регион. То обаче се базира на анализите, публикувани в „D+ Atlas“ от голям екип урбанисти и социолози, работили последните няколко години в шест дунавски държави. Резултатите от техните изследвания са събрани в Дунавски атлас, който картографира скритите богатства на малките и средни дунавски градове. На Видин е обърнато специално внимание като един от ключовите ресурси на дунавското културно пространство.
Съдбата на Видин едва ли ще е по-различна от тази на Лом, Силистра и Тутракан. Дори университетски градове като Русе и Свищов страдат от масово напускане на активните си млади хора. Но все още надежда има и тя се крие точно в самите проблеми. Ковид мерките накараха много млади българи да преоткрият България чрез пътешествия из страната. Вълната от зелени мигранти залива от 2020 г. много части на страната. Заразителният пример на община Габрово, където само за две години има нови 900 жители по селата, може и трябва да бъде използван. Габрово е единствената българска община, попаднала в престижен списък от 100 иновативни европейски общини с фокус върху декарбонизацията, въпреки намаляващото и застаряващо население в областта.
В един град, намерил новото си равновесно състояние, намаляващият брой жители е само временен проблем. Умните градове използват ефективно всички собствени ресурси, а когато системата работи добре, гостите постепенно се превръщат в постоянни жители. И нека не забравяме, че Видин е едно много романтично място на бреговете на най-европейската река, с дълга история, която помни не само разцвет, но и много критични моменти. След лошото винаги идва добро, ако гледаш с погледа на влюбения млад човек в бъдещето.
Снимки: Гавраил Гавраилов и Весела Николаева
