144 години по-късно онези стъпки още събуждат Козлодуйския бряг
Призни
„Настъпи 17 май 1876 г., ден многоочакван, ден в който трябваше да се мре. 17 май беше ден, в който наново емблемата на българския народ високо да се издигне, ден, който ни тикна в борба кръвна с вековния враг. Що бе се още зора пукнала, на изток небосклонът се червенееше на талази-талази, тихият ветрец полъхваше по Дунава, когато коминът на „Радецки” се задими, а самият той гордо-гордо почна да пори мътните дунавски вълни.”
С тези емоционални думи четникът от Ботевата чета Никола Кючуков описва утринта на съдбоносния 29 май 1876 г. (17-и май по стар стил), когато близо 200-те „обикновени пътници”, качили се на борда на австро-унгарския параход „Радецки” слизат на Козлодуйския бряг като добре въоръжени и подготвени воини, непоколебими в решимостта си да влязат в битка с тиранина и да оставят костите си в земята, която е тяхно отечество, разказват от Националния исторически музей (НИМ).
От онзи паметен ден насам „Радецки” се превръща в национална светиня и символ на величествения подвиг на Христо Ботев и неговите четници. 90 години по-късно на Козлодуйския бряг отново акостира параход с легендарното име. Днес корабът-музей „Радецки” продължава да съхранява спомена за събитията от 1876 г., същевременно явявайки се ярко доказателство за преклонението на българския народ към поета-революционер, направило възможно вдъхновяващата инициатива по възраждане на историческата реликва.
В края на януари 2020 г. кораб-музей „Параход Радецки” се завърна в град Козлодуй след успешно осъществен планов преглед и ремонт, споделят от НИМ. Музейните експерти от Националния исторически музей работят усилено по обновяване на постоянната му експозиция, представяща делото на Христо Ботев. След като бъде завършено цялостното обновяване на корабната експозиция, „Параход Радецки” ще отвори отново врати за своите посетители.
Сигурно няма българин, още повече от тукашния Северозападен край, за когото „Радецки” да е просто плавателно средство. „Радецки” е все още жив.
И разговаряме за това с Михаил Симов, доктор по история, уредник в отдел „История на България през Възраждането” към Националния исторически музей.
Параходът „Радецки” тогава и сега. Той е много повече от логистично средство за онези двеста четници!
Да, това е нестандартен музей. Освен че е единственият плаващ музей в България, той е и регистриран като плавателно средство, което му позволява да извършва и допълнителни атракционни плавания по Дунав с туристи. От 2004 г. е филиал на Националния исторически музей, иначе като музей възниква от началото на 80-те години. Изначално репликата на историческия австро-унгарския параход е замислена като туристически кораб, който да извършва плавания по Дунав в прослава на Христо Ботев и неговото дело.
Днес е кораб-музей, който съхранява паметта за събитията от май 1876 г. и за геройския подвиг на Ботев и неговите четници и освен това напомня за една, бих казал, вдъхновяваща инициатива, плод на която е и изграждането на тази реплика на историческия параход. Тя е предшествана от една наистина безпрецедентна дарителска кампания, обхванала над 1 200 000 българи, основно деца, ученици, които събират пари чрез трудови бригади, предаване на вторични суровини и бране на билки. Средствата по-късно са вложени в построяването на репликата в корабостроителницата в Русе. Всъщност корабът е построен на основата на един по-стар парен влекач, който е бил построен в същата корабостроителница, където и оригиналният австро-унгарски параход – в Обуда, днешна Унгария, през 1951 г. Първоначално се използва като буксирен параход по Дунав. Но вече към 60-те години започва да остарява, да се амортизира и тогава възниква тази идея, журналистката Лиляна Лозанова я подема, този кораб да бъде цялостно преустроен и превърнат в реплика на историческия параход „Радецки”.
Не можем да говорим за точно копие и такова не е могло да бъде изработено, тъй като оригиналните чертежи на парахода са унищожени при бомбардировките през Втората световна война. Това е реплика, която повтаря доста точно елементи от интериора, обзавеждането на кораба, дори са изработени кухненски съдове като онези, използвани навремето през XIX в. на автентичния параход. За консултант на целия проект е поканен унгарски бояджия, който е работил на оригиналния параход. Той споделя много подробности за това как е изглеждал салонът на кораба, какви са били мокетите, как е бил боядисан. И също така изработва макет на оригиналния параход „Радецки”, който днес се съхранява в Националния политехнически музей в София.
След акостирането му на Козлодуйския бряг, как с кораба-реплика се пресъздава атмосферата от онези последни пролетни дни на 1876 г.? Вие споменахте, че първото плаване на кораба реплика е било до Виена, можете ли да разкажете?
След като корабът-реплика е бил спуснат по вода в Русе на 28 май 1966 г., той предприема плаване най-напред към историческия Козлодуйски бряг, където е тържествено посрещнат. Възпроизведено е събитието, с което се възпоменава слизането на Ботевата чета на брега. След това корабът прави първото си по – далечно плаване, като преминава през Белград, Будапеща, стига до Виена с български ученици на борда. Целта е да се отбележи наистина голямото постижение на българските деца, защото те са тези, които събират средствата за построяването на кораба. И това постижение става известно и извън пределите на страната.
Аз лично виждам символичен избор на маршрута на кораба обратно към Европа – това не е само символ, който идва от Европа до тукашния бряг, но също така дава информация за постиженията на народа ни и неговото историческо минало. Що се отнася до дейността на музея допреди пандемичните условия, бихте ли разказали какво го отличава?
До преди ремонта, който се случи в последните месеци, на кораба имаше подредена експозиция, която представяше делото на Христо Ботев и по-специално събитията от май 1876 г., когато неговата чета слиза на Козлодуйския бряг, за да поеме по пътя на безсмъртието. В момента работим върху изцяло обновен вариант нa експозицията.
Това, което ще видят посетителите, когато музеят отново отвори врати, ще бъде нещо изцяло ново, като ще заложим на информативността.
Хората са запознати с историята на кораба и на самите събития, но има много любопитни подробности около похода на Ботевата чета, историята на самия австро-унгарски параход „Радецки“ и построяването на репликата му, които не са широко известни. Експозицията ще представи три основни теми – походът на четата, историята на оригиналния параход „Радецки”, около която също има някои неизяснени моменти, за които в Интернет човек може да прочете различни неща. Искаме посетителите да се запознаят и с историята на построяването на репликата на кораба, тъй като е изключително интересна. И заслужава да бъде разказана. Експозицията ще е на борда на кораба, в големия салон първа класа, както беше и досега.
Имам един по-специфичен въпрос,според вас лично защо „Радецки” ни е нужен и днес?
Това е светиня, това е кораб-символ. Независимо дали става въпрос за онзи кораб, където са стъпвали нозете на Ботев и неговите четници, или за съвременната реплика, той носи духа на онези времена, спомена за онези събития. Освен това днешният кораб, който сега може да бъде видян на козлодуйския пристан, е много тясно свързан с цялото преклонение на българския народ пред делото на Ботев, защото разбирате, че такава инициатива, в която се включват над милион българи, деца основно, е невъзможна без тази дълбока историческа памет и уважение към делото на поета.
Тези деца сега са големи хора, някои от тях не са в България вероятно… Вие какво бихте искали да запомнят посетителите, когато отново отвори врати корабът от актуализирания разказ за експозицията? С какво бихте искали те да си тръгнат от борда му?
С някои нови знания. Искаме да научат нови неща, които не са толкова известни, не могат да бъдат прочетени навсякъде. Да научат подробности за историята на събитията, за самия кораб, за съвременната му реплика – това е, което целим с обновената експозиция. Основният експонат, основната реликва там е самият кораб и нашата цел е посетителите да усетят атмосферата на онези събития от 1876 г. – тъй като наистина интериорът доста добре пресъздава начина, по който е изглеждал вероятно оригиналът.
В последните месеци се извърши огромна работа по ремонтирането на „Радецки” и подготвянето му, за да влезе отново в експлоатация като движещ се туристически кораб. Той пътува до Браила, където бе извършен ремонт на сух док, бе основно прегледан корпусът на кораба, измерена дебелината на покритието в двеста точки, според специален протокол, ремонтирани са гребните двигателни колеса, рулевата система, настройките на кораба и доста други съоръжения. Остава корабът да получи съответните разрешения и сертификации от оторизираните институции и когато вече отговаря на всички законови изисквания, да може отново да пори вълните на тихия бял Дунав.
Исторически оправдано ли е според Вас това стъпване на този бряг, погледнато от днес? Ние заслужаваме ли го?
Абсолютно според мен е исторически оправдано! Стъпването именно на Козлодуйския бряг въобще не е случайно! Цялата операция е много добре планирана, много детайлно обмислена. И макар и съдбата на четата да е предрешена още преди самото й слизане на българския бряг… Тъй като са били 200 души, които колкото и добре въоръжени и подготвени да са били, те са безсилни пред турския аскер, който вече е потушил Априлското въстание.
И ветрояно са го знаели…
Те са го знаели. Те идват с ясното съзнание, че най-вероятно ще оставят костите си в отечеството.
Удря в сърцето. Удря право в сърцето темата..
Темата наистина е емоционална! И се надяваме посетителите, които ще имат възможност да посетят кораба и да разгледат обновената експозиция, да усетят част от тази емоция.
Макар и съобразено с изисквания за безопасност.
Така е – наистина, и нашата работа беше възпрепятствана от ситуацията във връзка с епидемията, както знаете и тазгодишните Ботеви чествания няма да могат да се проведат, както е било досега, но това, за което говорим, то е в сърцата ни.
Автор: Мария Тодорова
