Гимназията по каменообработване в Кунино има нужда от нашата помощ
Призни
Професионалната гимназия по каменообработване в село Кунино, България е уникална школа, единствена по рода си на Балканския полуостров, със 100-годишна история, големи професионални традиции в обучението, даваща една вечна като камъка, винаги актуална и ценна професия.
То е второто каменоделно училище в Европа, създадено е през 1921 г. със съдействието на първото в Европа, което се намира в Хоржице, Чехия. От създаването му до днес почти всички професионалисти в обработката на камъка в България са получили образованието си в Кунино. По-голямата част от тях са скулптори, архитекти, строители, каменоделци и други специалисти в бранша, прославили се с професията си в България и по целия свят. Голяма част от завършилите продължават образованието си в Националната художествена академия (София), а впоследствие намират утвърдено място в българското изобразително изкуство.
Професионална гимназия по каменообработване в Кунино разполага със собствен имот, състоящ се от 5 сгради, ателиета и работилници, както и двор с 12 дка площ, който предполага и бъдещо ново развитие и възможности. В непосредствена близост е до гара Кунино по жп трасето София – Варна. Училището и имотът се намират сред красива природна среда – скали, гори, река и чист въздух, спомагаща изключително много за благоприятното физическо и духовно развитие на учениците.
Училището има капацитет за предоставяне на професионални знания и умения. За съжаление през последните 20-тина години поради редица причини губи „блясъка” на някогашния култов техникум. Като част от днешните неблагоприятни фактори могат да се посочат: демографският проблем, който жестоко касае България като цяло, остарялата и неподдържана база на училището и малкият брой кандидатстващи от училища от други населени места и области. В тази връзка основната задача на настоящото ръководство е да възроди някогашната популярност на училището и най-вече то да стане привлекателно за младите хора, които имат талант и желаят да се реализират в сферата на художествените приложни изкуства. За целта е необходимо реконструиране на учебната база и общежитието.
От министерството на културата е одобрен ремонт на учебната база, но проблемът с общежитието остава да виси с пълна сила. Само един етаж от пет възможни е пригоден за обитаване от учениците. Без условия за качествено настаняване обаче нищо няма смисъл. Затова – нека се обединим и бъдем съпричастни за една наистина добра кауза. Целта е следната: трябва да съберем средства, за да може общежитията да бъдат приветливи и да бъде вдъхнат живот на това прекрасно училище с традиции.
Как можете да помогнете?
За различни форми на съдействие, дарения и информация можете да се свържете с училището на kuninostone@abv.bg и на тел. +359 877 522105 – Христо Димитров.
Историята на училището:
Днешната Професионална гимназия по каменообработване – Кунино е създадена като училище с държавен указ през 1920 г. с идеята за „осъвременяване на каменоделието” заради нуждата от висококвалифицирани специалисти в тази област на бързо развиващата се тогава към икономически разцвет нова България.
Поради наличието на превъзходна суровина – варовик, развит каменоделски поминък у местното население и стратегическа железопътна артерия, за място е избрано село Кунино. То е разположено сред красива природа, има рядко съчетание на скалисти масиви, каньони, плата, гори, река и плодородна равнина. Същевременно Кунино е с древна история, култура и прогресивни хора. Вдъхновител и създател на училището е роденият в Кунино велик българин и строител на съвременната ни държава Константин Томов. То е построено с голямото съдействие на чешкото каменоделно училище в Хоржице, откъдето в Кунино идва учителят специалист и пръв директор Рудолф Браун.
Първите занятия в Държавното каменоделно училище започват през 1921 г. с 10 ученика, докато се строи новата сграда. През периода 1921-1923 г. от Чехия пристигат учителите специалисти Станислав Кхун, Йосиф Шквара, Йозеф Краус, които създават фундамента на школата по каменоделство и скулптура в Кунино. След 1926 г. започват своята дейност висококвалифицирани българи – учители от цялата страна.
През годините директори на училището са били известни скулптори като Димитър Гаджалов, Борис Кадийски, Крум Алексиев, Митьо Солаков, Илия Беширов, учителят специалист Петър Тоновски и други. Каменоделната школа в Кунино е създадена и утвърдена с имената и делото на учителите специалисти: Гурко Йосифов, Илия Цеков, Величко Марков, Цветан Петров, Цветан Граджорски, Лало Илиев, Борис Томов и други, работили достойно и всеотдайно за просперитета на училището. От създаването му до днес почти всички професионалисти в обработката на камъка в България са получили образованието си в Кунино. По-голяма част от тях са скулптори, архитекти, строители, каменоделци и други специалисти в бранша, прославили се с професията си в България и по целия свят.
Голяма част от завършилите продължават образованието си в Националната художествена академия, а впоследствие намират утвърдено място в българското изобразително изкуство. Сред тях са: Недко Кръстев, Цвятко Сиромашки, Данко Байрамов, Маньо Славов, Янаки Кавръков, доц. Стефан Янакиев, проф. Димитър Сотиров, Любен Черкезов, Иван Димчев. Монументално-скулптурните обекти в Шумен, Панагюрище, Стара Загора, Шипка, Червен Бряг, художествено-архитектурната украса на София – ЦУМ, Президентството, Министерския съвет, хотел „Балкан”, катедралните храмове, паметниците и каменните паркови украси в България и в отделни страни в чужбина представят част от славната история и на училището.
В каменоделното училище броят на учениците е достигал до 500 от цялата страна. До 2007 г. в Професионалната гимназия по каменообработване се обучават ученици от IХ до ХIII клас, които получават образование по професия каменоделец. От 2007 г. се извършва прием след завършен VII клас по професия художник, специалност скулптура, а след VIII клас – професия каменоделец, специалност каменоделство.
Училището по каменообработване в Кунино е същинско съкровище, което трябва да бъде опазено. Каменоделството е занаят, който винаги ще бъде нужен. Затова нека направим каквото е необходимо, за да може да се гордеем с това единствено по рода си училище на Балканите и да поддържаме занаята жив. Има смисъл!
