Десислава Иванова от uspelite.bg: Бъдете повредата, която искате да видите в матрицата
Венелин Добрев
Мина доста време от последния ни разговор. Как се промениха нещата при теб и каузите, в които си въвлечена?
Наистина е минало доста време – цели 3 години всъщност! Радвам се да съобщя, че за това време не съм спирала да се занимавам с каузи и социални дейности, както покрай проекта ми “Trouble Bakers” и работата ми в Uspelite.bg и Edoms.com, така и в ежедневието ми. Всеки месец има сбирка на Смълчан читателски клуб и всеки месец подкрепяме по една кауза – лична, свързана с околната среда, четенето, младите хора, здравето и т. н. Тази година успях да направя и втора „Закуска с кауза“ – книжен брънч на тема „Властелинът на пръстените“. Наскоро пък с сина ми правихме оборка в Южен парк, където явно наскоро беше имало тържество и бяха разпръстани хиляди конфети – не успяхме да съберем всички, но се постарахме и после направихме картини, нещо като рециклирано изкуство. Иначе продължавам да се опитвам да образовам хората по различни теми чрез статиите, които пиша – истината е, че каузи никога не липсват.
Ти си един от видните посланици на Северозапада – винаги го споменаваш в разговори и интервюта. Как би го представила на някой чужденец, например?
Интересен въпрос. Северозападът е нещо средно между приказка и филм на ужасите – може би приказка на Братя Грим или Ханс Кристиан Андерсен. Определено е колоритно място с много чар и магия, но и също толкова проблеми, които не бих крила. Тъй че ще е нещо от рода на:
„Добре дошлЕ у Северозапада, роден дом на филикощерици, Зиката и разни други съмнителни елементи! Тук ще откриете най-убавата крайпътна скара, възможно е да ви питат „Къде одиш коги та нема?“ и никогИ нЕма да скучаете!“
Не е тайна, че регионът има много проблеми. Това обаче отваря и много възможности. Според теб кои са най-перспективните области за развитие, които крият потенциал?
Туризъм, но мен никой не ме пита (освен сега очевидно). И земеделие и фермерство, разбира се. Но ми се струва, че не е чак толкова трудно да се раздвижи туризмът с някой и друг фестивал, събитие, спортно мероприятие…
В предишния ни разговор посочи обезлюдяването като проблем номер едно. Смяташ ли, че е възможно хора, които работят от дистанция и дигитални номади да бъдат привлечени като част от решението на този проблем?
Би било възможно, ако има достатъчно качествено образование и здравни грижи в региона, а точно това за съжаление липсва. Да, вече хората изкарват пари без физически да трябва да ходят на работа и би било по-евтино да живеят в Северозападна България, но няма как това да е опция докато не се подобрят (минимум) тези услуги. Не е достатъчно да има големи супермаркети, защото не това е най-важното.
Каква е твоята рецепта за вдъхновение и оптимизъм? Несъмнено това е нещо, което би било полезно за всички хора в региона.
Преди да можем да говорим за вдъхновение и оптимизъм (и за каквото и да било друго) трябва да сме сигурни, че нашата чаша е пълна. Това е метафора, разбира се, но не можеш да наливаш от празна чаша; така че – сън, движение, пълноценна храна и правене на нещата, които те зареждат. След това вече фокус върху хубавото – за всяко лошо нещо се опитвай да изброиш две неща, за които си благодарен, ще видиш, че веднага се променя перспективата ти. Заобиколи се с хора, които правят нещо смислено и спри да следиш всички, които те напрягат – в живия живот и онлайн. Ако започваш всеки ден с нещо хубаво, има по-голям шанс и да го завършиш така. Изгради си полезни навици за физическото и психическото си здраве – без тази основа, всичко друго е къща от карти, която може да се срути във всеки един момент.
Представи си, че си на сцената на първия по рода си TEDxSeverozapad. Какво би било твоето послание към аудиторията и защо?
„Бъдете повредата, която искате да видите в матрицата и докажете, че Северозападът не е готов да бъде отписан. Гласувайте по съвест, мислете за бъдещето на децата и внуците си и бъдете горди с корените си. Промяната винаги започва отвътре навън и никога не идва с магия – нещата не са се влошили за един ден, месец или година, така че не очаквайте да се оправят бързо. Първата крачка е най-трудна, но без нея няма път напред. Пътят е дълъг, но вие сте този път, без вас няма Северозапад.“
Мисля, че е ясно защо бих казала това – осъзнавам, че може да звучи банално и наивно, но го вярвам. Северозападът има нужда от активни, осъзнати хора, които да мислят в десетилетия, не до утре на обед. Но всеки може да стане такъв човек и в това е смисълът. Ситуацията е тежка, но не е необратима.
