За магията и душата на танца с представителен фолклорен ансамбъл „Шевица“
Анжелика Иванова
Танцът е изкуство, което завладява всички сетива, особено когато е съчетан с приказни женски гласове, които карат кожата ти да настръхне. Именно това чувство ще имаме удоволствието да изпитаме съвсем скоро в Монтана, когато представителен фолклорен ансамбъл „Шевица“ ще представи спектакъла си „В огледалото на водата“.
В следващите редове ще намерите интервюто ни с Петър Ангелов, основател и ръководител на ансамбъла, но преди това ще ви разкажа малко за спектакъла, който ще можете да гледате на 21 октомври, събота от 19:00 в Драматичен Театър „Драгомир Асенов“ – Монтана.
Всъщност „В огледалото на водата“ е работното заглавие на разказа „Божура“ от Йордан Йовков, който вдъхновява Петър и жена му Алина да създадат музикално-танцовата легенда.
Този проект докосва сърцата, защото неговата цел е да възроди духа на родното, да ни припомни традициите, обичаите и емоциите, които носим в себе си като българи. Целият спектакъл ще оживее и благодарение на специалните народни носии, които имат и музейна стойност заради произхода и качеството си.
Самият Петър често говори за силата на цветовете на носиите, силата на тъканите, които имат собствен живот и не на последно място на ръцете, сътворили тази магия.
Тези на вид дребни, но много истински и близки до сърцето елементи ни докоснаха живо. Затова се радваме, че Петър отдели от пълния си график, за да отговори на няколко наши въпроси, с които вярваме, че вие – публиката, ще се докоснете до неговия характер и душа, а това ще ви покаже и защо посещението на спектакъла си заслужава.
Здравей, Петър, съвсем скоро ще те видим в Монтана и с нетърпение очакваме спектакъла „В огледалото на водата“. Разкажи ни как се влюби точно в разказа „Божура“? Коя тема от него те докосна най-дълбоко, за да посветиш толкова време и творческа енергия за реализацията му?
За нас това е премиерно гастролиране в града и сме изключително развълнувани от това поради две основни причини. Първата е чисто „вътрешнозаводска“ и емоционална за нас… Имаме голяма част от състава, които са родом от Монтана – включително нашата диригентка Соня Чакърова. Познаваме се и с директора на Драматичния театър, където ще се подслоним на 21-ви октомври (петък) благодарение на оказаната подкрепа в организацията.
А втората причина е, че ние от Представителен фолклорен ансамбъл „Шевица“ се стремим към децентрализация на нашето изкуство, искаме да излезем от рамките на столицата и да се срещаме с нашата публика в малките и големи градове на страната. Тези срещи с местните ни носят изключителен заряд и ни окриляват. Концерт-спектакълът пожъна невероятен успех на Премиерата в зала 1 на НДК, което ни доказа още веднъж, че хората са закопнели да видят на сцена тези позабравени патриархални времена.
Разказът „Божура“ на ненадминатия Йордан Йовков е в центъра на спектакъла ни. Той е многопластов и вълнува от най-младия до най-възрастния в залата. Изключително въздействащо сме построили една музикално-танцова легенда, която обръща внимание на вечните теми като любовта, саможертвата, дълга и различията в социалните прослойки.
В много интервюта си споделил, че за теб е най-важно хората в „Шевица“ да са с добри души и това се усеща и на сцената. Вярваш ли, че именно това е ключът към успеха на ансамбъла – симбиозата и ценностите, които хората носят?
Благодаря за тази квалификация, но би било самонадеяно да твърдя, че сме успешни. Ние сме всеотдайни, сърцати, емоционални и изключително отдадени на фолклора. Именно той кара сърцата ни да туптят в един ритъм. Неслучайно казваме, че сме едно семейство – всички членове на „Шевица“ – и това не са празни думи. Когато сядаме заедно на маса не започваме да се храним докато и последният от нас няма порция пред себе си и не сме си пожелали „да ни е сладко“. За нас това не са отживелици.
Всеки може да се научи да танцува, на някои може да им отнеме просто малко повече време… ала не всеки може да носи светла душа. Та затова има симбиоза между нашите редици и сме сигурни, че предаваме това добруване на публиката. А нека само споделя, че веднага след гостуването ни в Монтана екипът ще има само броени часове да се прибере и възстанови за кратко, тъй като на следващия ден отиваме да окажем благотворителна подкрепа в кампания за първокласници от едно село близо до София. Всеки от екипа ни няма да види своето семейство, защото е предпочел отново да бъде на път в името на доброто.
Със семейството ти сте пример за хора с ценности и висок морал, а в наши дни това е повод за гордост. Сподели ни как вие отгледахте децата си с любов към танца, българските обичаи и народните ценности?
Иска ни се много на мен и на съпругата ми Алина у децата да ехти заветът, който им оставяме всеки ден – да пазят традициите, да тачат корените и да ги пренасят през годините. За щастие и двете ни прекрасни дъщери Карла и Далия са увлечени от българските песни и танци. Те от съвсем малки са плътно до нас по участия, в залите, по сцените… Единението ни дава пример и на останалите.
Ти самият имаш успешен собствен бизнес, в който си главно действащо лице като пицар, продавач и всичко останало. Любовта ти към месенето е силна, а както знаем хлябът е един основен символ на българските обичаи и дух. Какво за теб е месенето и работата с хляба?
Обожавам хляба като символ в българската традиция…Неговата форма е кръгла и нескончаема. Неговите украси винаги носят символика. А и около него се подреждат всички…Става уютно и споделено. Харесвам работата си, защото съм повече с професия „душеприказчик“, отколкото пицар. Хората обичат да влязат, да срещнат добро настроение и ведра усмивка – някой да изслуша проблемите им.
Ако трябва да опишеш спектакъла с една дума, каква би била тя?
Магия! Магия е този спектакъл. Елате и го вижте сами!
Завършваме това интервю и с най-специалния момент от разказа на Йовков:
„А Божура стоеше на скалата. В ума ѝ нямаше мисъл, пред очите ѝ беше тъмно, не виждаше водата, не чуваше плясъка ѝ. ..И мракът пред нея се разведряваше, водата ставаше светла, тиха, прозрачна като стъкло. Дълбоко, дълбоко в нея се оглеждаше синьо небе, бели облаци. И ето из тия светли глъбини изплава образът ѝ…“
Билети за събитието можете да закупите от билетна каса на Драматичен театър „Драгомир Асенов“ – Монтана.
