Призваме зад прозорчето на деветия месец от годината, а там ни очакват първите знаци на есента. Слънчевата светлина пада вече малко по-различно, земята започва да се покрива с последния танц на листата и ехото на лятото събира в себе си спомена за всички изживени моменти.

Септември е онзи добър приятел, който носи в себе си топлите земни цветове, несравнимото чувство за уют и едва доловимата носталгия по началото на лятото.

Връщаме се в началото на месеца с едно събитие, което се оказа на финала на август и още тогава ни поведе по 700 км маршрут заедно със 140 участници. Дунав Ултра отново ни доказа колко вълнуваща и смислена може да бъде такава инициатива.

Запазваме идеята за начинания, в които намираме нещо повече от първоначалния им замисъл, и се оказваме на Първия детски футболен турнир във Вършец. Това ни дава повод да затвърдим правилото, че спортът събира и дава истински смисъл.

От това динамично и зареждащо начало на месеца сме готови да спрем за миг и да се вслушаме в изпълнената с предизвикателства история на Панайот Апостолов от Монтана (в онези години Фердинанд) . Нека да знаем и да помним!

Помним и датите на празниците на красивия планински град Берковица и живописния крайдунавски град Лом и ги отбелязваме заедно.

Съгласни ли сте, че ръчно направените неща носят повече душа от индустриалните технологии? Като доказателство на тези думи се спираме отново в необятния свят на архитект Георги Георгиев.

Септември се оказа и месецът, който събра в себе си много книжни събития. Пристъпваме във вдъхновяващата идея на „Думи, които остават“ и след това продължаваме по Алеята, посветена на млади български автори. Книжният празник изпълни Монтана с чудесна атмосфера и срещи с любими писатели, обединени от любовта към думите.

Оставаме на темата за човешките възможности, но в друг аспект, който ще ни разкрие историята на Кристиян Цветанов и триатлона Лъвско сърце.

Ако септември е част от историята в книгата на годината, то ние затваряме тази глава с две събития. Първата част носи изяществото на изкуството в колоритния свят на батика. А втората част е тук, за да ни напомни с Концерта в памет на Пешко, че от нас зависи колко жив ще остане споменът за хората, които не са вече сред нас.