„Рокендролът е още жив“: Деян Лилков за китарите, преподаването и Nirvana
Албена Николова
Представете си, че се разхождате в прохладна лятна вечер, обикаляте парковете на родния си град и се наслаждавате на прекалено сладката лимонада от неизвестно магазинче. В този момент дочувате музика в далечината, поглеждате и осъзнавате, че не е запис, а някой наистина свири. Започвате да се приближавате и все по-ясно се открояват фигурите на тийнейджъри с карирани ризи, буйни коси и китари в ръце. Познатата мелодия прелива от струните на един към тези на друг, докато във въздуха се носи:
Load up on guns, bring your friends
It’s fun to lose and to pretend
She’s over-bored, and self-assured
Oh no, I know a dirty word…
(Smells Like Teen Spirit – Nirvana)
Всъщност дори не е нужно да си го представяте. Просто си купете надценената лимонада, напръскайте се с репелент против комари и се отправете към Слънчевата градина в Монтана. Там, близо до рампата, почти всяка вечер се чуват готини гръндж, рок и метъл парчета, с които младежите сякаш празнуват… живота. Един от виновниците за оформянето на тази субкултура в града е (не много по-старият) Деян Лилков. Той води един от класовете по китара към Обединената школа по изкуствата „Добри Христов“ и се е заел с мисията да върне славата на рока.
„Когато започнах да работя тук, си поставих няколко цели: да се слуша повече рок музика, да се свири повече и да се дава възможност на ентусиастите да създават собствени групи.“
Кой е Деян Лилков?
Преди да се впуснем в подробностите около рок вълната, която се заформя днес, правим бърз скок в миналото на метълиста китарист Деян.
Той започва да свири на китара още в първи клас и продължава чак до завършването на средното си образование. Въпреки че обожава инструмента, песните които го карат да учи го отегчават до такава степен, че приема свиренето като досадно задължение. През това време мечтите му прелитат – първо копнее да стане професионален футболист, но няколко травми по-късно дава шанс на журналистиката в Клуб „Медии“, като междувременно свири на гъдулка във фолклорна формация „Торлашки напеви“. Тогава музиката започва да заема все по-голяма роля в живота му и благодарение на „даскала“ Цветан Цветанов той решава да учи „Педагогика на обучението по музика“ в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Цветанов го подготвя и за суровата реалност – предупреждава го, че ако иска да изкарва прехраната си с музика, трябва да е нещо повече от музикант. По-късно разбира съвета му и се научава как професионално да озвучава и осветява събития.
През 2020 г. Деян завършва академията и решава да се върне в Монтана, без да има ясна представа как ще продължи нататък. Прекарва лятото като сервитьор и само няколко месеца по-късно преподавателката от клуба по журналистика Нели Василева му споделя за свободна позиция в школата по изкуствата. Така започва и кариерата му като учител по китара, а година по-късно става и отговорник – позиция, която заема в продължение на 4 години. Първата му задача е да преобрази кабинета в истинска рок бърлога – на стените висят плакати на групи и грамофонни плочи, а рафтовете са пълни с аудиокасети. Втората е да преподава по начина, по който би искал да са му преподавали и на него – свободно и ефективно.
„По време на практиката в университета видях какво НЕ трябва да правя. Например с учениците ми си говорим на „ти“ – тъпо ми е да ми казват господине… все пак не съм чак толкова стар. Стилът предразполага към такива свободни отношения, а и нещата се случват много по-добре, когато сме приятели. Освен техническите подробности около преподаването на инструмента, отношенията са изключително важни.“
Да обучаваш ново поколение рокаджии
Резултатите от по-алтернативния подход на обучение не закъсняват – десетки деца и тийнейджъри са привлечени, а не след дълго се включват и в годишните концерти на школата. В рамките на 6 години Деян успява да постигне целите си – да се слуша и да се свири повече рок в града. Младежите, които идват, се запознават с рокендрола, докосват се до различните му поджанрове и откриват кой резонира на самите тях.
Всъщност не се свири единствено рок, просто повечето от учениците идват с желанието да научат парчета на по-известните групи от този стил. Някои искат „да свалят мацки“ с тях, а други са самите мацки, които не могат да бъдат свалени с няколко акорда. Интересно е, че броят на момичетата и момчетата от класа е почти равен. Дамите мечтаят да си направят изцяло женска група, но засега им липсва барабанистка.
Всеки кандидат-музикант минава през обстойна проверка от два етапа. Още преди първия урок трябва да отговори на въпроса „Каква музика слушаш?“. По този начин става ясна посоката на обучението и дали желаещият изобщо слуша музика (има случаи, в които отговорът е „никаква“). След това идва ред на проверката за ритмичност – може ли да свири с метроном. Ако и двете проверки минат успешно, следва същинската част, в която се раздвижват пръстите, учат се таблатури и песни.
„Не всеки издържа да свири технически упражнения с часове, но е необходимо.“
По програма са заложени два часа на седмица, но всъщност се оказват крайно недостатъчни. Затова се правят извънредни репетиции, а свиренето у дома е ключов фактор. Това е и една от причините за свободата за песните – всеки трябва да намери нещо, което да изпълнява с удоволствие, вместо да го чувства като досадно задължение. Най-любимите и често избирани парчета са тези на Nirvana.
От борбата с метронома до взривяването на сцената
Първото излизане на сцена изиграва огромна роля за развитието в бъдеще. Дори само една грешка може да зароди страх, който впоследствие да се превърне и в комплекс. Затова Деян не прави компромиси с подготовката. Понякога учениците му се сърдят, че не ги пуска веднага на сцена, но за него това е част от процеса – първо трябва да повярваш, че можеш, а след това да го покажеш и пред другите. Но когато си наистина готов да изразиш себе си пред стотици души чрез музиката, осъзнаваш, че всеки час с кликащия метроном си е заслужавал.
„За мен музиката е място, на което можеш да се освободиш и да заявиш кой си.“, споделя една от ученичките – Рокси. Тя разказва, че първото ѝ излизане на сцена е било още преди официално да се запише. Тогава излиза с хавайска риза и укулеле, за да изпълни „Somewhere Over the Rainbow“ и публиката остава във възторг. Оттогава е минала една година и продължава да участва в продукциите, но вече с китара в ръка.
И третата цел на Деян започва да се осъществява – сформира се група от негови ученици. Beyond Oblivion е първата дет метъл група в Монтана и изпълнява песни на Death, Entombed и други. Той ги запознава, насочва ги и им помага да намират поле за изява,а оттам нататък изборът на репертоар, репетициите и желанието да продължат са изцяло техни.
Всички обичат Nirvana
Миналата година двата класа по китара решават общата им годишна продукция да бъде трибют към Black Sabbath, посветен на легендата Ози Озбърн. Така се ражда идеята всеки годишен концерт да бъде в чест на определена банда. Щом настъпва момента да изберат тазгодишната, най-логичната идея е да бъде това, което всички обичат – Nirvana. Деян и колегата му Огнян Тодоров се насочват към акустичния албум MTV Unplugged in New York. Той е базиран на участието им на живо през 1993 г., когато изпълнението им става култово. В репертоара са някои от не толкова популярните им песни, както и кавъри. Събитието ще се състои на 26 юни от 21:00 ч. в The HUB, Монтана.
Успехът на групата се дължи на проста, но изпитана формула в грънджа – запомнящи се текстове и мелодия, простичък стил на обличане и чувството, че слушаш хора като теб самия.
И ако някоя лятна вечер отново минете покрай Слънчевата градина и чуете звука на китари, не бързайте да ги подминавате. Може би това са същите онези младежи с карирани ризи, буйни коси и песни на Nirvana, които с наслада репетират поредното парче. Може би те са малкото доказателство, че рокендролът наистина е още жив и има кой да го продължи.
