Движението като част от човека: спортният психолог Владимир Новков
Изабел Спасова
Всеки от нас има поне един познат – роднина, приятел, колега или съсед, за когото пробяганите десет километра сутрин преди работа са рутина. Познат, чиито лични и професионални ангажименти винаги се въртят около това кога ще бъде уговорен следващият приятелски мач. Познат, който все мъкне добавките си преди и след тренировка. Живеем в свят на крайности – за едни километрите се нижат с лекота, за други разходката до кварталния магазин е по-добре да се направи с кола.
Затова, когато погледнем към любителите на спорта, си задаваме въпроси като: „Откъде идва тази енергия и дисциплина?“, „Как успява насред цялата работа и грижа за дома и семейството да намери време за спорт?“, „Все говори, че го боли нещо, а не спира да се движи. Как се справя с контузиите?“. А щом отделим малко повече време, за да забележим красотата на сгъващите и разгъващите се мускули, да чуем ускорения ритъм на сърцето и да усетим полъха на допамин, тайничко и плахо започваме да се питаме: „Ами аз мога ли да го направя?“
На помощ с отговорите на всички тези въпроси идва Владимир Новков, чиито корени са съчетание от непоклатимия северозападен дух и свободолюбието на бургаския морски бриз. Психолог. Спортен психолог. Предприемач с три бранда. Баща на две деца. „Сериозен любител“, както сам би описал себе си, на силовите тренировки и бягането. Личност, за която със сигурност може да се запитаме: „Как успява с всичко?“
За избора на спорта като грижа за духа и тялото
Вероятно, когато чуете за човек, който е избягал успешно 43 километра на състезанието „Трявна Ултра“, бихте предположили, че спортните му навици са залегнали още в детска възраст. Уви, ще трябва да ви разочаровам. Това „физическо изтезание“, както някои биха го описали, е резултат от напълно осъзнат избор. Макар като по-млад да се е занимавал за кратко с баскетбол, навлиза сериозно в спорта, когато е на около 26 години. Започва с бягане и силови тренировки, като към днешна дата продължава да се занимава основно с тях. Повлиян от работата си с клиенти като спортен психолог, той намира време да експериментира и с по-различни спортове като колоездене и катерене. На въпроса как е решил да започне тази трансформация на тялото и живота си, отговаря: „Започнах да се занимавам със спорт, защото си помислих какъв баща бих искал да бъда за децата си. Сега, след повече от 10 години, спортът вече се е превърнал в част от моята идентичност.“
В професионален план Новков завършва бакалавърска степен „Психология“ и магистърска степен „Социална психология“ в Софийски университет „Свети Климент Охридски“. Впоследствие, когато спортът вече е част от ежедневие му, специализира спортна психология в Barça Innovation Hub в Испания. Към днешна дата той провежда онлайн консултации както с професионални спортисти, така и със „сериозни любители на спорта“. Това са хора, които тренират усилено, понякога дори се доближават до професионално ниво, но наред с това жонглират и с живота извън спорта – професионалните задължения и личните ангажименти. Работи с хора от тийнейджърска възраст и нагоре. Търсят го както представители на различни спортове, така и хора с конкретен проблем. Други желаят да научат основите на спортната психология – целеполагане, концентрация и визуализация, за да подобрят представянето си като спортисти.
Положителна промяна в светогледа на обществото, която Новков наблюдава в практиката си, е, че става все по-лесно и прието хората да признават нуждата си от работа с психолог и да го правят. „Новите поколения, особено това поколение, което идва след мен, все повече разглеждат спортната психология по-скоро като превенция, отколкото като интервенция. Това е важно, защото тази сменена парадигма помага да не се казва: „Аз ще отида на психолог, когато имам проблем“, а: „Аз ще работя с психолог, за да може този проблем да не се случи.“ Самият Новков като активна личност не е посещавал спортен психолог, но споделя, че понякога дискутира проблемите си с колеги, които също спортуват. За него работата на психолога не е да каже на клиента си какво да направи, а да му помогне сам да достигне до решението, което най-добре ще работи за него.
За трудностите по пътя, които понякога се превръщат в самия път
Всички сме чували, че предприемането на първата крачка е най-трудно. Но спортистите знаят, че всяка тренировка се усеща по различен начин. Едни серии натоварват повече физиката, други – психиката. И всеки е имал труден миг, в който препотен и изнемощял си е задавал въпроса: „Да спра ли?“. В този преломен момент според Новков най-важно е осмислянето на информацията. Умората е чувство. Което означава, че човек може да признае, че е уморен. Но това не означава автоматично, че трябва да спре. Той може да започне преговори сам със себе си и да продължи още – един, два, три километра, които не само да повишат издръжливостта на тялото му, но и да утвърдят силата на духа му.
Човекът е единство между психика и физика. Спортът тренира и двете заедно. Затова осъзнатостта е от изключително значение. Умората е чувство, но истинското изкуство е да разбереш в коя ситуация се намираш: „да, уморен съм, но ще продължа, защото имам силата да го направя“ или: „да, уморен съм, тялото ми дава знак да спра и ще го направя, докато не се възстановя.“
„Много хора имат една контузия, не ѝ обръщат внимание и тя става хронична. Мой колега физиотерапевт казва: по-добре да ходиш на психолог и на физиотерапевт, отколкото на психиатър и ортопед.“
Контузиите определено са част от пътя на всеки спортуващ – както на начинаещите, така и на по-напредналите. Тогава се налага да се усвои още едно трудно изкуство за любителите на спорта – да спреш и да си дадеш необходимата почивка. Тема, за която може да чуем повече в подкаста на Владимир Новков и Петър Теодосиев – „Практически стоицизъм“. В него се акцентира върху основата на едни от най-ефективните подходи в психологията, а именно – да насочим енергията си към това, над което имаме контрол. В повечето случаи контузиите не зависят от нас, но това как ще ги приемем и какво ще научим от тях определено е в наши ръце. „Няма човек, който се занимава със спорт и не изпитва някаква болка. Винаги има болежки, но въпросът е какво успяваш да научиш от тях. Включително да се научиш да спреш за определен период от време.“
Спортът се отразява положително не само върху физическото ни състояние. Това не е занимание, което могат да практикуват само избраници на съдбата, надарени с несломим дух и неповторима сила. Точно обратното – човекът е създаден да се движи. „Ако имаше хапче, което да дава всички физически и психически ползи, които спортът носи, човекът, който го е измислил, щеше да получи Нобелова награда веднага. Всъщност това е нещо, което всеки има на разположение. Просто трябва да излезе, да се раздвижи, да вдигне малко пулса и да постигне всички тези позитивни неща.“
Така само с един разговор Владимир Новков успя не просто да ни покаже по какъв начин спортът преобразява живота ни, но и да ни даде ценни съвети за това как да тренираме умно, наслаждавайки се на движението. Сега остава само едно – сами да изпробваме прочетеното дотук. А ако възникнат въпроси, да знаем, че винаги ще има кой да ни посочи пътя към отговорите.
