История за БДЖ, изгубена раница и открита добрина

История за БДЖ, изгубена раница и открита добрина
Снимката е с излюстративна цел

Част от мисията на Призни е да разказва и да показва добрите примери като контрапункт на действителността около нас. Тази действителност често показва неприятното си лице и обществото ни губи ориентир за тънката граница между добро и лошо.

Можем ли да направим нещо в тази посока?

Можем ли да се опитаме да променим поне малко заряда на събитията?

Категорично можем, ако говорим за добрите примери и разказваме за тях винаги, когато има повод. Днес искаме да ви разкажем една история, която ни връща вярата в човешкото и осъзнаването, че всички сме свързани и ако се държим заедно, то тогава има надежда.

С нас се свърза Ангелина Оризарска от град Монтана, за да ни сподели за ситуацията, в която е попаднала, както и за неочаквания развой на събитията след това. Ангелина пътува на 1-ви септември с влак на БДЖ по линията София – Варна. Нейната крайна дестинация е град Монтана и затова се налага да направи смяна на влака на гарата в Мездра. Понякога в такъв момент времето ни притиска и е необходима бърза реакция, за да стане прикачването на следващия влак, намиращ се на разпределителната гара и то навреме. Наличието на повече багаж не улеснява ситуацията, а напротив – прави я напрегната. Ангелина се връща от дълъг и уморителен път и докато бърза да слезе, забравя своята раница в багажното отделение на купето. Едва след като слиза от влака и се качва на следващия и той потегля по своята линия, тя осъзнава, че раницата липсва. В раницата има нещо, което е много ценно за нея и мисълта, че го е изгубила безвъзвратно, я отчайва и я кара да загуби за миг земята под краката си. След няколко минути паника и отчаяние Ангелина започва да търси служители.

Открива началник-влака (мъж на средна възраст с униформа и шапка) и се отправя към него. Започва да му описва ситуацията и не успява да сдържи притеснението и сълзите си. Човекът срещу нея я изслушва внимателно и преди да предприеме каквото и да е, я успокоява с думите, че ще се опита да направи всичко възможно, за да се свърже с колегите му и заедно да открият раницата. Ангелина вижда срещу себе си човек, който е готов да ѝ помогне и малко се успокоява. Действително служителят се свързва с необходимите хора, обяснява им ситуацията и ги моли да съдействат. След известно време в разговори с правилните хора по веригата, раницата е намерена там, където я е оставила Ангелина при качването си в бързия влак. Служителят я уверява, че изгубеният багаж ще се върне при нея и тя вече може да си отдъхне и да се успокои. Казва ѝ, че ще е добре да слезе на следващата гара, която е Криводол и там да изчака другия влак, в който ще предадат раницата. А същевременно влака, в който е търсения от нея багаж, е стигнал почти до Плевен.

Снимка: Unsplash

В 15:45 ч. пристига влакът, в който е прехвърлена раницата и кондукторката я предава в ръцете на Ангелина пред очите на своите колеги. Няколко влака, няколко гари и няколко човека, чиито пътища се преплитат.  Доброто ги разплита и оставя всичко там, където трябва да бъде. След часове притеснения и очаквания, които са на границата между надеждата и отчаянието, завършекът на историята е щастлив. И това се случва, защото един човек е избрал да постъпи така, както е усетил, че е правилно в този момент.

Стигнахме до тази част от историята, в която желаем да направим съпричастни и вас, нашите последователи. Ангелина би искала да открие служителя, който е помогнал за щастливия край на историята, както и всички които са били замесени в откриването на раницата. Притеснението, което е изпитала по време на случката, е оказало влияние и тя не се е досетила да го попита за името му. В следващите няколко реда ще посочим фактите, които са ни известни и които биха помогнали за намирането на служителя:

Дата: 1-ви септември 2026

Бърз влак София – Варна (номер 2613), часът на заминаване от гара София е 10:10 ч. Това е влакът, в който е забравена раницата.

В 12:05 ч. е смяната на гара Мездра с пътнически влак (70200) в посока Монтана. Това е влакът, в който Ангелина се обръща към служителя, който съдейства за откриването на раницата и връщането й. От този влак тя слиза на гарата в Криводол.

В 15:45 ч. е пристигнал влака с раницата на гарата в Криводол и там е предадена на Ангелина.

Тази част от историята бихме искали да завършим подобаващо с думите на писателя Борис Христов:

„Вдигнеш ли ръка, за да погалиш,
разместваш въздуха на цялата вселена…“

Смисълът е, че дори и малкия човешки жест е способен да отекне като ехо в нашия свят и да увлече след себе си още добрини.

Относно автора

Моника Тинчева

Моника не си е представяла, че някога сърцето ѝ ще тупти в динамична линия дълга около 500 км. Приблизително толкова е разстоянието между Монтана и Бургас. Бургас е нейният обичан роден град, а в Монтана преди близо 20 години казва „Да!“ и заедно със съпруга си, чиито корени са от монтанския край, слага началото на семейната си история. Оттогава животът ѝ се върти в неспирен танц между Северозапада и Югоизтока с няколко междинни спирки. По време на това житейско пътуване тя се влюбва в природата, въздуха, хората и традициите на региона, дори в предизвикателствата, които я чакат на всеки завой, докато изследва, изживява и прибира грижливо всеки спомен от него. По образование е филолог и думите, красотата на езика и неговата магия я вълнуват още откакто прочита първата си книга. Писането ѝ дава сила, емоция, тръпка, удоволствие и смисъл. С това, което представя на читателите, Моника се стреми да ги подтикне да погледнат на Северозапада по различен и вдъхновяващ начин, да го уважават и да го носят в сърцето си, в която и точка на България или света да се намират.

Прочетете и другите материали на автора тук