Новата книга „Село на завой” от Ели Лозанова излезе на магистралата
Рени Христова
„Село на завой” е най-новото заглавие на книжния пазар в Северозапада, с категоричното намерение да обиколи света. Така се казва първата книга на Ели Лозанова от Монтана, макар местообитанието и да е условно понятие. Ели Лозанова пише много, чете много, готви много (организира ежегодния кулинарен фестивал „Бабина душица”) и обича много. И би било странно, ако още не сте чували за нея, защото тя освен всичко друго е чест гост и в много телевизионни репортажи и предавания.
За книгата
За нея ще пишем после, сега още малко за книгата. Състои се от „приказки и лакърдии”, които отвеждат на два полюса и ще ви докарат до различни състояния. При всички положения или ще се намерите сгърчени от смях, или ще ревете след потапянето си в най-дълбокото на човешката душа. И първите, и вторите, са написани на великолепния северозападен диалект, което прави книгата още по-специална. Приказките са класически произведения в „превод”, в резултат на който „Вълкът и седемте козлета” става „Влъко и седемте яренца”, „Котаракът с чизми” е „Мачоко с гумениците”, а джуджетата на Снежанка се превръщат в „седемте бръбиняка”.
Редактор на книгата е друг северозападен писателски гений – Яна Кременска. Към талантливото ято е и авторът на корицата, също наш човек – Стайо Гарноев. Засега Ели не е решила дали ще я предоставя за продажба в местните книжарници, затова най-бързият и сигурен начин да имате тази книга, е да се свържете с нея във Facebook или да и пишете на elilozanova@abv.bg.
„Село на завой”
За да се уверите сами в колекционерската стойност на този книжен шедьовър, си позволяваме малък откъс от заглавния разказ „Село на завой”. Ето, четете:
„…Бабичката нги един път беше одила през неделята из кукурузеята, сигурно нги се е яло печен кулян. И баш тогива влако удари камион с прахосмукачки. На шифьоро му нищо нема, ли влако таман тръгва от спирката и кара леко, има късмет, че не беше некой бръз, къде не спира, ама стоката се беше разтръвила из Длибоки дол покрай линията. Та оттогива сичкия бабичкор турна по некоя прахосмукачка до ковчега с чеиза от сватбата и я зави с каренце. А баба Пера легна болна. Поболе се от мъка. Вика: „Пенка на Додовци три смукачки зела, а я – одим за куляне”. И реве, бабичката, реве, ама жалнуууу, сърце ти кине. За малко да даде фиря. Добре, че не мина много време, та един друг тир се удари у къщата на Борко Лачкин и заля площадо с вино, та миряса бабичката, откак напълни неколко туби, докъде другите бабички спът.”
Честита ни нова книга.
