Антонина Лозанова за проекта „При рода на село” и колко е важно да сме свързани с корените си

Антонина Лозанова за проекта „При рода на село” и колко е важно да сме свързани с корените си
Снимка: личен архив

Антонина Лозанова е една изключително вдъхновяваща млада дама. Тя на 21 години и е родом от Видин, занимава се с фотография, видеография, монтаж. Завършила е Математическата гимназия в града, а висшето си образование продължава в УНСС, където в момента е трети курс в специалност медии и журналистика. Основател е на социалното риалити предаване „При рода на село”. През 2020 г. Антонина печели студентския конкурс на фондация „Димитър Цонев” за най-добър едноминутен клип на тема „Волята да промениш”, а по-рано тази година се нареди сред 100-те най-талантливи студенти по журналистика в света в селекцията на програмата Future News Worldwide на British Council, където бе в конкуренцията на около 15 000 участници от цял свят. Също така тя е и стипендиант в медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”, а съвсем наскоро спечели и акселератора за млади таланти Digital Indie Lab, организиран от фондация „Сингъл Степ” с проекта си „При рода на село”. Срещаме ви с нея, за да ни разкаже именно за този проект, който обръща вниманието ни към богатството, което носи това да се върнеш към корените си.

Наскоро стартира стартирахте „При рода на село”. Как се роди идеята за проекта?

Идеята за проекта дойде съвсем спонтанно. Беше преди да започне кризата с коронавируса. Замислих се колко грабващо звучи „Смело на село” и вглавата ми се роди концепция за поредица от видеа, в които млади хора се завръщат на село, за да научат нови неща за българската история, традиции и обичаи и да помогнат в работата по градината, в кухнята и при животните. Аз самата като малка не съм си ходила на село и подобни емоции за мен са непознати, така че реших, че това ще е нещо интересно за младите хора, тъй като вярвам, че аз не съм единичен случай. За възрастните хора пък е изключително мило, когато са заобиколени от деца и млади хора, когато те се интересуват от нещо и искат да бъдат научени на някоя рецепта.

В края на това лято реших, че е крайно време година и половина по-късно да дам живот на тази идея. Свързах се с Ивайло Петков, студент по актьорско майсторство в НБУ, който се съгласи да бъде водещ. Събра се екип от още млади хора, като всеки се включваше както може – като звуков оператор, фотограф…

Искам и се старая поредицата да носи и по-дълбок смисъл, а не просто да забавлява хората. В нашите епизоди показваме колко е съществена връзката ни с природата, каква магия е земята, в която отглеждаме храната си, колко важни са местните обичаи и диалекти и че това са малка част от нещата, които ще ни запазят обединени като народ. Във времена на разделение и страх искаме да бъдем лъч позитивна енергия, да носим спокойствие, да огласим пустите селски улици, макар и за ден.

Имаше ли перипетии, пред които се изправяте по време на снимки?

Най-трудното нещо е организацията на голям брой хора в един ден и час. Случвало се е в последния момент домакини да откажат снимки, а резултатът е телефонът да не слиза от ухото ми в продължение на часове, опитвайки се бързо да открия друг вариант. Ако трябва да съм честна, получавам повече откази отколкото съгласия за снимки и това за мен е изключително тежко. Но, разбира се, винаги подхождам човешки и с разбиране, защото най-голямата причина са притеснения от различен характер. Не си позволявам да се отчайвам или да се откажа от тази кауза, а бързам да намеря нещо ново и интересно за нашите зрители и участници. Веднъж стигне ли се до снимки, вече всичко се лее като по вода. В началото всички сме леко притеснени, но минути по-късно забравяме, че се снима. Е, не и аз, защото все пак управлявам камерата, но имам огромното удоволствие и аз да участвам в този процес, макар само режисирайки и запечатвайки го.

Как се приема идеята за проекта ви, от възрастните хора – лесно ли се съгласяват да участват?

В началото си мислех, че ще изпитваме трудност в това да открием млади хора, които да участват. Оказа се, че е много по-трудно да открием възрастни хора с интересни истории, които не се притесняват от това да застанат пред камера. Никога не съм настъпателна с тях, защото напълно осъзнавам колко е притеснително цялото преживяване и да знаеш, че после ще те гледат хиляди. За мен е важно всеки да се чувства на мястото си, за да са истински нещата.

Кое е най-важното, което можем да научим от рода си на село?

Че сме това, което сме днес, благодарение на тях тогава. И макар и да сме далеч от селото и да сме прекъснали връзката физически, тя не бива да се прекъсва на духовно ниво. Всеки ден с нашите родители, баби и дядовци е подарък и трябва да се постараем да запомним всичко от тях и да го предадем на нашите деца.

Какво следва за „При рода на село”, след като с него спечелихте акселератора за млади таланти Digital Indie Lab?

„При рода на село“ е един от трите проекта, който спечели финасиране в размер на 2000 лв. За нас това е изключително важно, защото всеки допринася за проекта безвъзмездно и не печели нищо, тъй като ние нямаме никакво финансиране. Тези средства ще ни позволят да разширим обхвата си, да посетим нови места, да закупим нова техника. В трите обучителни дни от Digital Indie Lab имах възможността да обсъдя с менторите моя проект, да получа съвети и насоки как да достигна до повече хора и как да разнообразя съдържанието ни. Резултатът от акселератора ще е видим за нашите зрители, тъй като през новата година ще се завърнем с още много нови рубрики.

Очевидно е, че това, което правиш, е твоята страст. Каква е тайната на съчетаването на полезното с приятното и това да го превърнеш в начин на живот?

Поредицата не е единственото нещо, с което се занимавам. Снимам семейни събития, изготвям късометражни филми и рекламни клипове. В същото време се старая и да съм студент с отличен успех. Често вдъхновението бяга заради умората, която се натрупва и задължителното надделява над приятното, но все повече се убеждавам, че страстта е ключа към всичко. Въпреки многото задачи съм правила нещо само ако го усещам със сърцето, а не защото трябва. А „При рода на село” го усещам много силно.

Какво ще пожелаеш на читателите на „Призни” за новата година?

Пожелавам на читателите на „Призни” за новата година много здраве, нестихващ хъс и амбиция, но и смирение. Да се усмихват повече и да прегръщат по-силно.

Относно автора

Лилия Христова


Още новини