Хайдушките водопади – едно приказно място в Северозапада
Моника Тинчева
След дълга и монотонна седмица може би това, от което имате нужда, е да потънете в някаква приказка и да забравите поне за малко „екстрите на цивилизацията“. Представете си гора, която води в сърцето на вълшебно място и с всяка стъпка оставяте след себе си грижите и тревогите. Вярвате или не, в Северозапада такива места съществуват и ни приканват да им се насладим.
Само на около 7-8 км от Берковица в живописната долина, където се сливат в едно водите на Сливашка, Ценкова и Средна бара, са разположени Хайдушките водопади. Пътят до тях е като бонбон в двойна опаковка, която трябва да разгърнеш търпеливо и да се насладиш на изживяването. Маршрутът не е толкова тежък и по-скоро носи удоволствие, освен това е и много подходящ за семейни изживявания. През цялото време има постоянна и добре видима маркировка, както и табели, които не са съвсем нови, но все пак се забелязват и изпълняват ролята си да упътват. Като отправна точка може да се използва завод „Мрамор“ в покрайнините на града, квартал Беговица. Мястото, където се намират водопадите, е част от маршрута Ком – Емине и по-конкретно Хайдушки водопади – Тузлата – Голям Ком.
Може би си задавате въпроса: „Защо точно Хайдушки?“ Истината е, че в Берковския Балкан са се подвизавали няколко хайдушки чети. Предполага се, че местните легенди са по действителни случаи, основани на подвизите на хайдутите от редицитена войводите Ангел, Момчил, Ердан, Коста, Яким и Вълчан. Според историческите данни берковският край е сред местата с най-активна хайдушка дейност. Има една легенда от тези смутни времена, която разказва, че зад голям каменен отломък на единия от водопадите има вход на пещера. Именно там било скривалището на хайдутите, които били търсени под дърво и камък от потерите. Сведенията са, че в това тайнствено място има няколко тунела, които водят до различни места. Така местността с водопадите се превърнала в сигурно място за храбрите защитници на измъчения български народ.
На кратко разстояние след началото на пътеката има поляна с дървени беседки и обособени места за палене на огън. Мястото е просторно и открива добър поглед към надвисналия като страж Берковски Балкан. Идеално е за деца, които да тичат на свобода, както и за пътешественици, които да се вдъхновяват от спокойствието и гледката.
Като цяло няма кой знае колко трудни участъци – само няколко местенца, които изискват изкачване, но на връщане преживяваме едно приятно и лежерно спускане. Може да се насладите на липсата на градски шум, на птичите песни, както и на рoмоленето на реката.
При посещението всеки сезон има своите предимства. Ако изберете да посетите местността през лятото,то тогава ви очакват чудесна сянка и приятна хладина. Незабравими са танцуващите рояци от пъстри пеперуди и пойните птички в клоните на огромните дървета, които се надпреварват да разказват с песен своето птиче ежедневие.
Дължината на екопътека „Хайдушки водопади“ е около 5 км и по пътя се усеща навлизането във вътрешността на гората. Една от изненадите към водопадите е срещата с един вековен бряст, който стои достолепно край пътя и ни сякаш ни нашепва: „Хей, човече, аз нося тайни от миналото. Поспри при мен и нека заедно да пътешестваме назад в историята.“ Говори се, че дървото е от времето на цар Иван Шишман, а това предизвиква почит пред всички картини, на които е станало свидетел. В мига, в който го види човек, не може да не си спомни легендата за вековния бряст, който се намира на хълма на крепостта Царевец във Велико Търново.
Неизменно по протежението на пътя се извива и една от реките, които се вливат във водопадите. Ту тихо шушне, ту клокочи жизнерадостно, а във водите ѝ леко проблясват сребристите гърбове на пъргави пъстърви. Тюркоазени водни кончета трептят с прозрачни крилца над водните пръски и омагьосват с ритмични движения. Окичени с плод дрянове приканват да си откъснете от вкусните кисели плодчета, а няколко лески разперват клонки и показват с гордост все още млечните си лешникови ядки, събрани в малки букетчета.
Местността изглежда като оживяло вълшебство и сякаш точно сега, ето там зад завоя, ще се ширне пред взора ви Графството на хобитите от романа „Властелинът на пръстените“.
По пътя се виждат още пейки, както и малка хижа и една скътана в зеленината къща. Сигурно е вълнуващо да се будиш сутрин с шумяща река под прозорците и пеещи птици в клоните на дърветата.
Не е чудно, че голяма част от посетителите разпъват софрите и си правят скара, за да се полюбуват още малко на мястото. Не бива да забравяме обаче, че за да съществуват подобни природни гледки, всеки гостенин на тази чудна природа трябва да я пази, за да се съхранят флората и фауната.
Когато се скъси разстоянието към водопадите, неизменно започват да се чуват техните игриви подскоци. По протежението на пътя се виждат и малките скромни табели, които сочат вярната посока. Спускането до тях става по тясна и леко стръмна пътечка. В началото на спускането има беседка, а малко по надолу и леко вдясно е първият водопад. Леко закътан, той се спуска на елегантни водни струи и пленява с красотата си. Още малко по-надолу е и другият водопад. Той е малко по-нисък и пред него се образува кръгло водно басейнче с прохладна, планинска вода.
Наградата за всеки, стигнал до водопадите, е възможността да поседне, да се наслади на гледката и релаксиращите звуци и съвсем естествено да се остави поне за малко на безвремието, което цари в сърцето на тази чудна местност.
Преди да тръгнете в обратна посока, поспрете за миг и обхванете с поглед гледката около вас. Вероятно в този момент ще си обещаете, да се върнете отново.
На финала на тази планинска приказка можем само от сърце да си пожелаем повече пътешественици със съвест и отворени за заобикалящата ги красота очи. Нека заедно да откриваме магията на подобни кътчета в Северозапада, да ценим и пазим природата им, за да бъдат свидетели на дивната ѝ красота и поколенията след нас.
