Нели Дончева от WWF: Старите гори са „Ноев ковчег“ за редки и застрашени от изчезване видове
Нели Найденова
Днес отбелязваме Световния ден на околната среда, който се чества всяка година на 5-и юни и е едно от най-мащабните събития, посветени на опазване на природата. За 2020 г. темата на Световния ден на околната среда е Биоразнообразието – своеобразен призив за действия, борба с ускоряващата се загуба на видове и разрушаването на природата. Фокусът е върху това как всички живи същества на планетата са свързани в мрежата на живота и какво ние можем да направим в името на природата. По този повод разговаряме с Нели Дончева, главен експерт в практика „Гори” на WWF. С нея говорим за старите гори, които са своеобразен „Ноев ковчег” и място, където се съхраняват редки видове животни и растения, и какво още всъщност има в тях – видимото и невидимото.
Какво прави уникални старите гори? Защо са ценни?
Старите гори са най-ценни от гледна точка на екосистемните услуги, които предоставят. Дом са на типичи горски видове, някои от които редки и застрашени, а също така и място за вдъхновение и отдих сред природата на жителите от околните населени места. Те са лаборатории на открито – „Ноев ковчег” за редки и застрашени от изчезване видове бозайници, птици, насекоми, мъхове, лишеи и гъби, които се срещат единствено в старите гори. Старите гори запазват в най-голяма степен кръговрата на веществата и сложните взаимоотношения между организмите. Освен това липсата на човешка намеса в тези гори позволява да се проследят и проучат естествените процеси. Те имат и уникална и сложна структура, която се е формирала и самоподдържала векове наред и са резервоар на генетичен материал за много видове, които зависят от горите, за да оцелеят.
Старите гори са пазители на традицията и здравето:
- Опазват почвата, която без корените на дърветата ще бъде отмита от водата, а без почва гората ще се превърне в пустиня
- Осигуряват чист въздух и източници на питейна вода
- Допринасят за благосъстоянието на човека, тъй като е доказано, че досегът с природата влияе положително върху здравето
- Пазят стари традиции, свързани с фолклора и историята на България
Старите гори на Северозапада – на колко години са най-старите?
В Северозападна България има забележителни стари гори на възраст от порядъка на 250-350 години, като отделни дървета достигат и по-висока възраст. При теренните проучвания, осъществени по проект на WWF в периода 2013-2019 г., бяха установени стари гори, които се отличават с висок коефициент на индекса на старост. Те бяха предложени за опазване и една част намериха място в Заповедта на Министъра на Земеделието и Горите от ноември 2016 г., според която не се допускат човешки дейности в старите гори, държавна собственост и попадащи в Натура 2000. През 2019 г. със заповед на кмета на Ботевград по предложение на WWF бяха обявени за опазване 100 хка стари гори – южно от село Боженица. Горите, проучени и картирани от WWF, както и обявените за опазване със Заповедта на Министъра могат да се разгледат на публично достъпната платформа за горите на WWF: https://gis.wwf.bg/mobilz/.
С цел опазване на уникалните стари гори в Северозападна България през 70-те и 80-те години на миналия век са създадени резерватите Горната Кория и Чупрене. Резерват Горната кория, само на 7,5 км от Берковица, е създаден в далечната 1968 г. за опазване на единствените компактни естествени смърчови реликтни гори в Западна Стара планина и стари букови гори – по северните склонове на Западна Стара планина в подножието на връх Ком. В Биосферен Резерват Чупрене се опазват най-северните иглолистни гори на България. Около 90% от него са покрити с иглолистни, широколистни и смесени гори от смърч, ела, обикновен бук и планински явор.
Западна Стара планина е район с излючително малко защитени територии. На какво според вас се дължи това и има ли признаци на промяна в това отношение?
Действително районът с най-малко защитени територии, въпреки че природозащитни и научно-изследователски организации правиха през годините редица предложения за обявяване на защитени територии в Северозападна Стaра Планина. Според българските закони защитени територии се обявяват от Министъра на околната среда и водите. За огргомно съжаление през последните 20 години те не допринесоха с нищо в това отношение. Дори напротив – има внесени предложения за обявяване на защитени територии, които отлежават повече от 15 години в чекмеджетата на МОСВ – например, предложението за обявяване на ЗМ Драгоманско блато. От друга страна има и добър пример, с който могат да се похвалят Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) и природозащитни неправителствени организации: Инициативата за опазване на старите гори, попадащи в Натура 2000. Тя е изключителен пример за обединяване на усилия от страна на държавния и неправителствения сектор в името на природата. WWF, МЗХГ, ИАГ, Асоциация на парковете в България и Сдружение за дива природа „Балкани” заедно успяха да опазят 109 000 хка стари гори държавна собственост, попадащи в обхвата на екологичната мрежа „Натура 2000”.
Преди дни – на 2-ри юни Европейската Комисия обяви финалистите в надпреварата за престижната Европейска Награда “Natura Awards 2020”. Инициативата за опазване на старите гори e сред 27-те финалиста в надпреварата.
Освен приз в категорията „съгласуване на интереси и възприятия“ в която се състезава, инициативата може да получи и наградата на публиката, ако събере най много гласове. Това е и единствената кандидатура с изцяло българско участие, така че призовавам хората да ни подкрепят, като гласуват тук. Отличията се присъждат от 2013 г. насам на най-успешните проекти, допринесли за опазването и управлението на европейската екологична мрежа „Натура 2000”.
Kaкво ги е запазило до този момент? Фактът, че част от горите са разположени в граничен район. Има ли други причини?
Ограниченият и регулиран човешки достъп поради граничния режим определено е спомогнало за опазването им. Също и недостъпността до тях – заради липсата на пътища и съответно по-слаб човешки (антропогенен) натиск върху територията.
Последното проучване на горите в района е направено в периода 2013-2015 г. Има ли по-нови проучвания на отговорна институция?
На мен поне не ми е известно да са правени други проучвания на старите гори в района, освен тези осъществени по проекта на WWF – за установяване и картиране на старите гори в периода 2013-2019 г., при които проучихме голяма част от държавните и общинските стари гори, попадащи в обхвата на Северозападна Стaра Планина. През последните 2 години се съсредоточихме върху картиране на общинските стари гори и в началото на годината предоставихме резултатите на общините с призив да гарантират опазването им. Първите три общини, предприели мерки за запазване на най-ценните си стари гори, са Ботевград, Севлиево и Кюстендил. За Северозападна Стaра Планина специално сме картирали и предложили за опазване стари гори в общините Чупрене, Чипровци, Белоградчик и Ботевград. Установените стари гори в техните общински гори са общо 732 хка, от които 100 хка вече са защитени благодарение бързата и адекватна реакция на кмета на Ботевград.
Какво може да направи всеки от нас, за да помогне за опазването на старите гори и горите като цяло?
Да се информираме за горите, за старите гори – в частност, за това какво представлява горското стопанство като дейност, как да разпознаваме незаконните сечи и как да сигнализираме за тях, как да бъдем отговорни потребители на дървесина и продукти от дървесина, да не подпомагаме незаконния и сенчест бизнес, купувайки дърва за огрев без нужните документи и разрешителни. Бихме могли да подпомогнем дейността на природозащитните организации, които работят за опазване на старите гори – с дарителство или пък с доброволчество, или просто като се осведомим по-добре за тяхната дейност и на свой ред разкажем на приятели и колеги.
Каква друга икономическа дейност освен дърводобива би могла да носи икономическа полза за хората в района?
Сравнително добре запазената природа на Северозападна България привлича все повече туристи, любители на планините и природата. Развитието на природосъобразен туризъм, допълнено с предлагането на местни продукти от региона и услуги, свързани с фотолов, познавателен туризъм, културен, исторически и екотуризъм, наблюдение на птици (бърдуочинг) би могло да се превърне в запазена марка и възможност за доходи и ползи на хората в района.
