Резерват „Чупрене“ – необходимата хармония между човека и природата

Резерват „Чупрене“ – необходимата хармония между човека и природата

„Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил.“ 

Алеко Константинов

 

Резерватите са пример за естествена екосистема, която включва типични за района растителни и животински видове и местата, които те обитават. Трябва да разберем, че опазването на природата и нейните дадености е пътят към опазването и на човечеството. Двете цели са неразривно свързани. И това трябва да е отправната точка при всяко едно решение, което засяга света около нас.

В този ред на мисли в следващите редове ви предлагам заедно да обърнем поглед към резерват „Чупрене“.

Какво ли виждат птиците, които летят над парченцето земя, което е съхранило огромните и гъсти смърчови гори в западната част на Стара планина? Вероятно следват очертанията на продълговатата, неправилна форма на резервата и току се снишават над доловете, а после се извисяват над високите върхове. Гледката се къпе във вечно зелено и тук-там се оцветява в други нюанси, примесени със сивото на скалите и земния цвят на почвата. Сезоните променят палитрата, но не се променя усещането за нещо дивно, първично и циклично.

Понякога се прокрадва усещането, че така познатият израз „вдън гори тилилейски“, който винаги свързвам с творчеството на Елин Пелин, може да се свърже с горите в чупренския резерват. Гъсти, непроходими, потънали в мъгли, или пък галени от слънцето, но и загадъчни, скрили в себе си места, където не стъпва човешки крак.

За да сме по-добри стопани и по-отговорни пазители, може би от време на време трябва да си представяме, че сме птици и да се извисяваме мислено над местата, които са запазили в себе си онова усещане, че се свързваш с чистото и честно лице на природата.

Ако е вярно, че обикваме родината, докато я опознаваме, то нека сега да се опитаме да разберем повече за резерват „Чупрене“. Поне толкова, колкото ни е нужно, за да се убедим, че места като него са изключително значими и имат много важна роля за бъдещето ни.

Източник: интернет

Местоположение на резервата

Резерват „Чупрене“ е разположен в западния дял на Стара планина и заема северните склонове на част от Чипровската и Светиниколската планина. Южната граница достига билото на главната старoпланинска верига и съвпада с държавната ни граница със Сърбия. От местността Кози дол – землището на село Стакевци до връх Хайдушки камък. От тази точка границата на резервата тръгва в югоизточна посока до връх Шиля чука, след което продължава на изток до местността Дяволската воденица в землището на село Горни Лом.

Източната и северната граница са разположени по следния начин: от най-северната точка в землището на село Стакевци до прохода Свети Никола –  1440 м. Оттук северната граница на резервата е почти успоредна на южната, като на определени участъци се доближава  на 750 – 800 м. (м. Модра падина), а от Мартинов камък и Кьосин бучарак, северната граница до връх Реплянска църква е отдалечена от южната на разстояние почти 2,5 км.

Минималната надморска височина е около 1100 м. Тя се повишава от северозапад на югоизток. Изгледът на резервата се определя от стръмни ридове, които се спускат от главното старопланинско било и образуват дълбоки долове. Той е типично горски с минимална надморска височина 1100 – 1400 м, която се повишава от северозапад на югоизток до около 2000 м. Средната надморска височина е 1600 м.

Източник: интернет

 

Интересно и важно е да се знае през какви етапи преминава статутът на резервата през годините.

По предложение на горските стопанства в Чупрене и Белоградчик в началото на 1973 г., със Заповед № 358/09.02.1973 г. на Министерството на горите и опазване на природната среда, се обявяват за резервати следните местности: Чупрене – разположена в Западна Стара планина, в местностите Бяла вода, Реплянска черква и Дяволската воденица, в землището на с. Чупрене, с. Горни Лом и с. Репляна – Видински окръг. Както и Орлов камък в Западна Стара планина, в местността Хайдушки камък, Орлов камък и Три уши.

През 1977 г. Световната организация за възпитание, наука и култура към ООН – ЮНЕСКО го включва в своите списъци на защитените природни територии като „…неделима част от международната мрежа на биосферни резервати, съставена от територии за оценка на човешкото въздействие върху околната среда“, с което резерватът получава международен статут.

Със Заповед № 506 от 11.07.1979 г. на Комитета за опазване на природната среда, за да се запазят естествените смърчови гори и животинското многообразие в Западна Стара планина, територията на резерват „Чупрене“ се разширява със землищата на с. Чупрене и с. Горни Лом, Видински окръг, като се обединява с резерват „Орлов камък“, землището на с. Чупрене и с. Стакевци.

През 1986 г. около резервата е обявена буферна зона с площ 542,3 ха с цел намаляване и ограничаване на човешкото въздействие върху екосистемата и запазване на естествения му вид. Със Заповед РД – 509 от 12.07.2007 г. буферната зона около резерват „Чупрене“ става защитена местност „Чупренски буки“.

През 2021 г. резерват „Чупрене“ е изваден от програмата „Човекът  и биосферата“ на ЮНЕСКО.

Растително богатство

Около 90 % от територията на резервата е горски фонд. Характерни са иглолистните, широколистните и смесените гори от смърч, ела, обикновен бук, планински явор и бяла бреза, а останалата част се представлява от високопланински пасища, каменни реки и незаселени участъци.

Целта на създаването на този резерват е съхраняването на естествените смърчови гори в Западна Стара планина. Смърчът взема превес със своите около 79,5 %. След него участието в горския фонд изглежда приблизително така: бук с 16,6 %, а останалите проценти са разпределени между ела, бреза и планински явор.

Смърчът е образувал гори с възраст над един век и точно те имат изключително важно значение за изучаване на смърчовите гори в България. Той е високо и красиво дърво. Короната му е с конусовидна форма, а клоните са хоризонтално разположени или увиснали. Кората на по-младите дървета е сиво-зелена, а впоследствие става тъмносива или червеникава. Игличките са лъскави, яркозелени до тъмнозелени. Женските шишарки са виолетови, червени или зеленикави. Те се развиват поединично по върха на короната, в краищата на клоните от предишната година. Отначало (преди опрашването) те са изправени, а след това увисват надолу, като остават по дървото в това положение дълго време.

В резервата са се създали подходящи условия за появата на т. нар. ендемити (видове, които се срещат само на определени места). За Чупрене някои от тези видове са йордановата камбанка, червената скална роза, дългозъбото пропадниче и др. Има застрашени от изчезване и защитени растителни видове като някои от тях са нарцисовидна съсънка, витошко лале, безстъблена тинтява (вж. снимката), трепетлика, планинска елша и т.н.

Орнитоложки свят

Резерватът има много важно значение за птичия свят в България, тъй като неговите представители са застъпени богато и разнообразно на неговата територия. Една от причините за това многообразие е факта, че там минават главни прелетни пътища на птиците.

Птичето присъствие в това защитено място наброява над 170 вида като те включват няколко вида сови, кълвачи, ястреби, орли (малък и скален), керкенез, козодой, ливаден дърдавец, глухар (вж. снимката) и др. Глухарът се е срещал в три основни района в България, а именно – Рило-Пиринско-Родопски, Западностаропланински и Витошки. На Витоша вероятно вече е изчезнал. Има данни, че гнезди в Западна Стара планина, Рила и Западни Родопи, но с намаляваща численост.

Още от богатото животинско царство

Безгръбначните са представени от дъждовник, дългокрака горска жаба, голяма крастава жаба, тритон, медянка, сива водна змия, усойница.

В резервата се срещат и двата вида сухоземни костенурки – шипообедрената и шипоопашатата, които са включени в световната червена листа на IUSN.

Присъствието на бозайниците също е доста разнообразно. Срещат се видра, белка, норка, златка, вълк, лисица, дива котка, катерица, благороден елен, сърна, дива свиня. Резерватът е дом и на 14 вида прилепи.

Речната мрежа е гъста и значима за района. Главните реки на тази територия са Лом, Чупренска, Върбовска, Буковска, Краставичка. Река Лом извира под връх Миджур и в началото се нарича Бърза река. Нейни притоци са Лява река, Бяла вода и Краставичка. Река Чупренска води началото си от връх Остра чука и нейните притоци са реките Манастирска, Голяма равна и Малка равна.


Правила в резервата или как да се държим, когато пристъпим в подобно място

Законът за защитените територии определя какви дейности са позволени или забранени на територията на резерват „Чупрене“. В заповедта категорично се посочва, че „в района на резервата се забраняват всякакви дейности, нарушаващи самобитния характер на природата“.

Не се позволяват действия, които нарушават естествения характер на природата. Позволени са научни посещения и преминаването с образователна цел (МОСВ определя пътеките, по които да се осъществява преминаване, за което е необходимо разрешение от министерството). Разрешено е преминаването с цел охрана от определени служители, както и в случаи, в които се налага потушаване на пожари или санитарни дейности в горите.

Резерват „Чупрене“ е изключително държавна собственост. От 2000 г. стопанисването и охраната му се осъществяват от МОСВ и по-конкретно от РИОСВ – Монтана.

Със Заповед № РД- 501/ 2007 г. на министъра на МОСВ е определена пътека за посетители. По този начин природолюбителите имат достъп до резервата. Пътеката е с дължина около 4 км и преминава напречно защитената територия. Тя излиза на старопланинското било, където преминава в туристическа пътека за връх Миджур.

При преминаването по пътеката се забранява:

– Отклоняването на посетители и навлизането в резервата;
– Замърсяване с битови и други отпадъци;
– Бране, събиране, отрязване, изкореняване или друг начин за увреждане или унищожаване на екземпляри от растителни видове;
– Убиване, улавяне, преследване, обезпокояване или друг начин за увреждане или унищожаване на екземпляри от животински видове;
– Палене на огън и бивакуване.

Извън резервата, в буферната зона (сега защитена местност) и в преходната зона, е изградена мрежа от туристически пътеки, която е в рамките на „Туристически маршрути в Западен Балкан“ от град Белоградчик до връх Ком. В общините Чупрене и Белоградчик, на чиято територия е резервата, има туристически информационни центрове. Те събират информация и я предоставят на посетителите, вкл. данни за туристическите услуги, забележителностите и културните мероприятия в района.

Това, което стои като предизвикателство пред всички ни, е да намерим и да следваме правилния път към съжителстване с природата. Да позволим на горите да останат такива, каквито трябва да бъдат. Да не се намесваме в естествения процес, а да го подпомагаме с всички сили и средства. Да се борим за тези малки, съхранени от неизбежната промяна територии, на които животът продължава или поне се опитва да остане цялостен, недокоснат, следващ неписаните правила на съзиданието.

Вместо финални думи ще цитираме мъдростта и далновидността на Вазов, чиято любов към България и българската природа ни е завещана във всяка негова дума.

„Душата бива там чиста

без яд, без грижи, без страсти.

В недрата твои, природо,

таи се чистото щастье!“

Иван Вазов

 

С благодарности към ръководителя на Посетителски център – Долни Лом Жулиета Янева за предоставянето на снимки и информация.

 

Относно автора

Моника Тинчева

Моника не си е представяла, че някога сърцето ѝ ще тупти в динамична линия дълга около 500 км. Приблизително толкова е разстоянието между Монтана и Бургас. Бургас е нейният обичан роден град, а в Монтана преди близо 20 години казва „Да!“ и заедно със съпруга си, чиито корени са от монтанския край, слага началото на семейната си история. Оттогава животът ѝ се върти в неспирен танц между Северозапада и Югоизтока с няколко междинни спирки. По време на това житейско пътуване тя се влюбва в природата, въздуха, хората и традициите на региона, дори в предизвикателствата, които я чакат на всеки завой, докато изследва, изживява и прибира грижливо всеки спомен от него. По образование е филолог и думите, красотата на езика и неговата магия я вълнуват още откакто прочита първата си книга. Писането ѝ дава сила, емоция, тръпка, удоволствие и смисъл. С това, което представя на читателите, Моника се стреми да ги подтикне да погледнат на Северозапада по различен и вдъхновяващ начин, да го уважават и да го носят в сърцето си, в която и точка на България или света да се намират.

Прочетете и другите материали на автора тук