Създателите на Съюза на младите писатели за писането и силата да вдъхновяваш

Създателите на Съюза на младите писатели за писането и силата да вдъхновяваш

Писането е като дишането. Или поне за една определена част от хората. За онези, които оценяват думите, трепета в изказа и магията от процеса на писане. Именно за тези хора ще говорим днес, защото те са източник на вдъхновение, двигател на културата и развитието ни. Нека не забравяме, че доста от нас посягат към литературата едва когато имат нужда от подкрепа. Но зад хората, които пишат думите и с тях ни лекуват, стоят други хора, които са повярвали в тях. Днес ще разкажем и за тях, защото те са ценни с това, че правят живота по-смислен.

Пишем тази статия в Световния ден на културата, което е символично и ни кара да се усмихнем на потенциала, който виждаме в младите писатели. В този ден ще обърнем поглед към литературата, която обединява малки и големи. Тя кара малките деца да вярват в магията, а големите да се върнат отново към нея. Без значение дали с четене или с писане. Магията и силата на думите е там и е нужна само една искра, за да се запали.

На фокус са виждащите промяна, които създадоха цял съюз в подкрепа за младите писатели. Те са Дебора Йорданова и Димитър Петров, които застанаха зад идеята и каузата си да помогнат на всеки, който тръгва по пътя на сърцето си и той го води към писането. Това не е никак лека задача, но крачка по крачка те сеят семената на любов към четенето и писането.

Разкажете ни как се роди идеята за сдружението и за пътя на реализирането ѝ ?

Идеята за основаването на Съюз на младите писатели се появи в резултат на общото ни сътрудничество с Дебора Йорданова, започнало през лятото на миналата година. Тогава двамата с нея осъзнахме, че е необходимо да се създаде сдружение, което да обединява и да защитава интересите на младите писатели в България. Към онзи момент не съществуваше подобна организация, дори и на местно ниво, и това ни мотивира да действаме и да създадем сдружение, притежаващо и юридическа регистрация.

Получихме одобрението на още десетима млади писатели, не само от Северозападна България, откъдето сме аз и Дебора, но и от други населени места в страната, което още повече улесни нашите планове. Днес Съюзът на младите писатели обединява над двадесет автори, творящи в най-различни жанрове – поезия, разкази, романи, фантастика, история, книги-игри и много други.

Има ли конкретни дейности и програми, които сдружението предлага за насърчаване на младите български писатели?

В момента нашият Съюз на младите писатели се стреми да вдъхнови деца и ученици да развият интерес към литературата посредством лични срещи с тях в училища, детски градини, читалища и други културни обекти из цялата страна.

По време на тези открити уроци, които наричаме гальовно „Уроци по книголюбие“, ние им разказваме за създаването на нашето сдружение, за писателите, които участват в него, както и за процеса по създаване на една книга. Прави ни впечатление, че те силно се интересуват от това колко време отнема написването на едно произведение, какъв екип участва в неговото подготвяне за печат и дали писането на книги е достатъчно доходоносна дейност, за да се осигуряват нормални средства за живот в държава като България.

Радваме се, че към днешна дата успяхме да посетим над двадесет училища, детски градини и читалища, както и да се срещнем с над петстотин ученици, много от които след това ни търсят за съвет или просто да ни споделят мнението си за нашата работа.

Можете ли вече да споделите колко често се провеждат събития, организирани от сдружението, и какви са те най-често?

Едно от най-важните направления в нашата дейност са именно споменатите срещи с деца и ученици, които се стараем да провеждаме по два или три пъти месечно. Бихме искали тези среща да са по-често, но проблемът е, че всички млади писатели в сдружението сме изключително ангажирани с работни или учебни ангажименти, поради което трудно намираме свободно време, за да пътуваме. Всеки път, когато имаме възможност, посещаваме дадено училище или читалище, което се е свързало с нас и ни е оправило покана да го посетим.

Освен тези изнесени уроци по книголюбие, наша емблема и първо и най-важно събитие си остава „Празникът на книгата: Ние, младите писатели“, чието първо издание се проведе през септември миналата година. Дебютното ни мероприятие успя да събере приблизително двадесет млади писатели в центъра на Монтана, където те изложиха своите произведения и проведоха литературни срещи с местни жители. Тази година планираме и второ издание, като повече информация за него ще споделим в близкото бъдеще.

Друга наша активност са участията ни в най-различни базари и изложения с културна насоченост, на които популяризираме сдружението и нашите произведения. В края на миналата година проведохме и първия си конкурс за разказ, в който взеха участие над петдесет млади автори от цялата страна, а победител стана едно изключително талантливо момиче на двадесет и две години от Пловдив.

Какви са основните предизвикателства, пред които е изправено сдружението в процеса на подпомагането на младите автори?

Основното предизвикателство, честно казано, е финансирането, тъй като ние разчитаме основно на спонсори, за да реализираме своята дейност. В момента сме в търсене на главен спонсор, който да подпомага нашите обиколки из училищата в България, понеже до момента пътните разходи се покриват от нашите лични средства.

Друго предизвикателство е и трудният достъп до национални медии, които да отразят нашата дейност и по този начин да помогнат за осъществяването на контакт с повече млади писатели из цялата страна. Не без значение е и предубеждението, с което някои известни български писатели и общественици подхождат към нас и нашата работа, считайки нейните плодове за илюзорни или дори несъществуващи.

Успяхте ли вече да създадете връзка между Съюза на младите писатели и други литературни организации и институции? Усещате ли подкрепа от тяхна страна и какво бихте се радвали да се подобри в тези отношения?

Щастливи сме, че успяхме да установим трайна връзка с редица културни организации в Северозападна България, които подпомагат и насърчават нашата дейност. Сред тях в най-голяма степен се откроява Регионална библиотека „Гео Милев“ – град Монтана, която съдейства за провеждането на споменатия „Празник на книгата“, както и за организирането на много други наши събития. Тук е моментът да подчертаем и подкрепата на Вашата медия „Призни“, отразяваща по безупречен начин всяка една наша инициатива. Вярваме, че в резултат на нашите неуморни усилия ще достигнем и до още много други културни и образователни организации, които ще ни помогнат да реализираме нашите цели в съответните населени места в страната.

Можете ли да дадете пример с конкретни дейности за подкрепа и ресурси, които сдружението предоставя на своите членове за творческото им развитие?

Към настоящия момент Съюзът на младите писатели не притежава достатъчно финансов ресурс, за да подпомага реализирането на литературни произведения на млади автори. Това, което ние в момента предлагаме, е трибуна, посредством която прохождащите автори да изявят себе си и да популяризират своите творби сред литературната публика.

В конкретен план това включва обявяване на съответния автор и неговите книги в нашите социални мрежи, свързването му с други млади писатели в нашето сдружение или пък с образователни и културни обекти, с които поддържаме контакт, както и участие във всички събития, които организираме. Разбира се, наша мечта е някой ден да можем да си позволим да подпомагаме млади писатели и при издаването на техните трудове, но за момента тя изглежда твърде далечна.

А как всъщност можеш да станеш член в сдружението и какви са предимствата за членовете?

За да станеш член на нашия съюз, трябва да изпълниш два основни критерия – да си на възраст от 16 до 35 години (включително), както и да имаш поне една издадена книга. Но за нас е много важно и съответният кандидат да може да участва активно в нашата дейност, което означава да е на разположение за някои събития и да има готовност за посещение в определено училище или друго културно място, когато се налага.

Предимствата за нашите членове са свързани предимно с участието им в общност, съставена единствено от млади писатели, които взаимно си помагат и подкрепят в името на общото благо – популяризирането на литературата на млади писатели в България.

Каква е реакцията на хората и литературната общност към дейностите и инициативите на Съюза на младите писатели ?

Съвсем скоро отбелязахме девет месеца от създаването на нашето сдружение, като смело можем да заявим, че през цялото това време получихме изключително много положителни отзиви за нашата дейност и по-конкретно за нашите събития от страна на местните жители и литературни дейци в град Монтана и други населени места из страната.

Това ни мотивира да продължим да се развиваме както в личностен, така и в колективен план, за да можем да сме полезни и най-вече да бъдем пример за младите творци в нашата страна.

Ще споделите ли повече за целите и плановете, които писателите и читателите могат да очакват скоро от вас?

Освен споменатото второ издание на „Празника на книгата: Ние, младите писатели“, което ще се проведе през месец септември тази година, нашият съюз планира да продължи със срещите си в училища и други културни обекти, да организира още конкурси за млади творци, както и да инициира и домакинства представяния на книги на известни български писатели.

С последното ще преследваме друга важна наша цел, а именно – да бъдем мост между успешните български автори и прохождащите млади творци, които се нуждаят от примера и напътствията на първите, за да могат и те да оставят трайна следа в родната ни литература.

Относно автора

Анжелика Иванова

Анжи е родом от Монтана. Тя вярва, че книгите крият в себе си почти всичко, от което един човек се нуждае. Или поне тя така ги усеща. Любовта ѝ към четенето се заражда, когато открива малка, вече несъществуваща, библиотека в нейния квартал. През годините много неща се променят в живота ѝ, но едно остава винаги там - книгите. Въпреки че се ражда в Деня на астронавтите, избира маркетинга за свой кариерен път. Преди да стигне до мечтаната професия отива да учи в Бирмингам, Англия, където осъзнава, че родната България ѝ липсва повече, отколкото е очаквала. След година се връща и изпълнява една своя детска мечта, а именно да работи в книжарница. Много хора ѝ казват, че това е крачка назад, но тя избира да слуша само сърцето си. И го прави. Няколко години по-късно работи като маркетинг специалист на свободна практика и подбира клиентите си именно така - със сърцето. Обича да се предизвиква като взема участие в различни бизнес и стартъп състезания, като вече е спечелила немалко такива. Интересно нейно начинание е развитието на стартъп за преработка на кафе утайка в България.

Прочетете и другите материали на автора тук