Мистер Сенко – една от най-колоритните личности на Северозапада
Мистер Сенко, чието истинско име Евстати Карайончев, е една от най-колоритните фигури в българската история на илюзионното изкуство. Неговата невероятна история започва в скромните условия на родния му град Враца, където той прекарва детството си като сираче. Въпреки трудностите на ранната си младост, Евстати демонстрира уникален талант и воля, които го издигат над обстоятелствата и го водят към светлина и успех.
Родната къща на Мистер Сенко се предполага, че се намира в близост до централния пл. „Христо Ботев“ в родния му град, но този факт продължава да бъде мистерия, която само придава още повече очарование на легендата на големия илюзионист.
На 13-годишна възраст започва да работи в кафене, а вечерите му минават в това да гледа лампите на входа на цирк „България”, откъдето се поражда и мечтата му да се появи на арената.
Шансът го спохожда – става асистент на гостуващия през 1923 г. френски илюзионист Делоне. Под купола на цирка първоначално попада като метач. Мистериозният чужденец го взема под крилото си, а когато асистентът му се разболява, той допуска по-близо до себе си малкия Евстати.
Врачанинът привлякъл вниманието му с любознателността си. Така бъдещият майстор бива посветен в тайните на илюзията. Французинът си заминава и „завещава” на Сенко една илюзия. С този единствен номер самонадеяният млад артист тръгва на обиколка из страната. Прави представления в училища, плевни и дори в автобуси.
Постепенно трупата около него нараства, към първата илюзия се прибавят още няколко, които Сенко сам измисля и изработва сам реквизита за тях. Грешка на печатар родила псевдонима Мистер Сенко.
Евстати, чийто прякор винаги е бил Сенко, започва по примера на своя пръв и единствен учител да се нарича Мистериозният Сенко. Веднъж при печатане на негов плакат печатарят съкращава думата Мистериозния и на афиша излиза Мистер. По-късно това става официалният му псевдоним. На 20-годишна възраст врачанинът вече е професионален магьосник.
С времето Евстати развива собствени техники и номера, които го правят уникален на сцената. Постепенно той създава трупа и показва своите шоута по цяла България, пленявайки сърцата на хиляди зрители. Така, излиза на преден план в света на магията, а името му става символ на вълшебството и изкуството на илюзията.
През 1929 г. слага началото на самостоятелните си спектакли. Пръв от българските илюзионисти издига жанра до художествено изкуство.
Името му става нарицателно, с което го знаят няколко поколения. Пътува из цяла България, не пропуска и малките градчета и села и играе за работници, сираци и болни. Немалко от спектаклите му са безплатни. Дава пари на фронтоваци, на гръцки бежанци, 52 000 лв. дарява на семействата на трима загинали граничари, 25 000 лв. за паметник на Съветската армия, с което печели име на благодетел и дарител.
Врачанинът е първият българин, осмелил се да се състезава пред най-големите магове в Европа. На Международния конгрес на илюзионното изкуство в Берлин през 1939 г. той за пръв път показва коронния си номер. Пред изумените погледи на най-известните илюзионисти в света той излиза от залата с главата си в ръка С този изключително ефектен номер печели втора награда и световна славa.
Българският маг представя своето илюзионно изкуство на сцените в Ню Йорк, Лондон, Париж и Токио. Обаятелен и много елегантен той владее публиката.
Мистер Сенко достига върховете на магичното изкуство и печели високи международни отличия. През 1961 г. в Париж е обявен за „Почетен член на Френската академия на илюзионистите”. Награден е с орден „Робер Худен”, избран е за почетен президент на Българския магичен клуб. Мистер Сенко е обявен за почетен гражданин на Париж и София Същото се случва и през 1970 г. в родната му Враца.
Благодарение на него България става член на Европейската и Световната организация на илюзионистите. През 1965 г. с юбилеен спектакъл Мистер Сенко отбелязва своята 60-годишнина и последното си явяване на сцената. Евстати Христов се радвал като дете винаги когато се завръщал в родния град.
На 26 юли 1987 г. почива на 82 г. в София. По различни поводи от музея във Враца изваждат костюма на илюзиониста. Той е дарение от Стефанка Карайончева – Мисис Сенко, съпруга на Христо – Сенко-младши, единствен син на Маестрото. Тя дарява на музея негови снимки и документи. Сценичният му костюм, който се пази в Регионалния исторически музей, и малка уличка, наречена на Мистер Сенко, напомнят за него на врачани и гостите на града.
Мистер Сенко приковал погледите на най-големите фокусници с коронния си номер, в който излиза на сцената без глава. По ирония на съдбата днес в музея от костюма на великия български маг липсва цилиндърът му. Така Мистер Сенко остава не просто илюзионист, а легенда, чието влияние и вдъхновение продължават да живеят в сърцата на много хора по целия свят.
