Театрална формация „Медека“: десет години магия на сцената
Натали Ангелова
Днес, на 17-и юли 2024 г., театрална формация „Медека“ към Народно читалище „Христо Ботев – 1900 г.“ в град Вършец празнува своята десетгодишнина от създаването си и отбелязва девет години от първата си постановка. Основана през 2014 г. от група ентусиасти с различни професии, но обединени от любовта към театъра, „Медека“ бързо се превръща в културен феномен в региона. През 2015 г. формацията представя първата си постановка „Анна Бижуто“ от Марк Камолети, която поставя началото на успешния им творчески път. От създаването си до днес театралната формация е пример за неуморен труд, талант и страст към сценичното изкуство.
Днес с гордост и радост, „Медека“ отбеляза своята годишнина с премиерата на постановката „Щастливо семейство“ от Робин Хоудън, под режисурата на Цветана Горкиева и Борислав Борисов.
С радост и вълнение приех поканата да присъствам на премиерата на новата пиеса на 16-и юли и имах честта да гледам от първите редове тяхната впечатляваща постановка – едно прекрасно изживяване, изпълнено с емоции и вдъхновение. Залата беше препълнена с хора, всички дошли да се насладят на таланта и труда на тези невероятни актьори.
Постановката беше не само забавна, но и поучителна, а атмосферата, приповдигната от смеха и аплодисментите на публиката доказаха, че пиесата е истински успех. Театрална формация „Медека“ отново показа, че е съставена от талантливи актьори, от хора, които създават истинска магия на сцената.
Даниела Лилова, актриса и една от основателките на формацията, любезно се съгласи да сподели повече за задкулисния живот и историята на „Медека“ през своите впечатления и спомени. Тя ни разказва за предстоящата постановка, както и за пътя, който театралната група е изминала през годините.
Здравейте! Ще ни разкажете ли какво Ви вдъхнови да създадете театрална формация „Медека“?
През 2010 г. Народно читалище „Христо Ботев – 1900 г.“ във Вършец стартира проект, по който бе поканен режисьор от Монтана, за да създаде театрална постановка с жители на града, обединени от любовта си към театъра. Сред тези ентусиасти бяха Латинка Миронова, Калин Замфиров, Митра Тодорова, Мими Кръстева, Калоян Асенов и аз, Даниела Лилова. С нашия общ труд и страст се роди постановката „Когато котката я няма“. След премиерата тази група от любители театрали се разпусна, но нашият ентусиазъм и желание да продължим да създаваме театър не угасна.
С Латинка и Калин решихме, че трябва да направим нова постановка и поканихме гост режисьора Борислав Борисов от Враца, който в този период работеше с младите звезди и таланти от училището във Вършец. Така през 2014 г. започнахме сериозните опити и подготовка за създаването на театралната формация. През 2015 г. представихме първата си постановка „Анна Бижуто“ като тогава се включиха към нас тримата Венислава Замфирова и Георги Николов. На 17-и юли 2015 г. се състоя премиерата и в този момент, по време на интервю за БНР, когато ме попитаха за името на нашата трупа, спонтанно ми дойде на ум името „Медека“ , вдъхновено от „Medicus“ ( в превод от латински: лечебен) – единствено селище с такова наименование в Римската империя във Вършец. Така се роди и нашето име, което носим с гордост и до днес. Екипът ни е изграден от хора с различни професии извън театъра – от учители до полицаи и други. Това, което ни свързва и обединява, е любовта към театъра. Ние сме екип, който се подкрепя и сме задружни, без противоречия. Винаги взимаме единодушни решения и заедно с Цвети и Боби създаваме едно театрално семейство.
Как се разви театралната формация през годините ?
Развитието на театрална формация „Медека“ през годините може да се опише като изключително успешно. От самото си създаване нашата формация печели множество награди, включително за най-добър спектакъл и най-добри женски и мъжки роли на престижни фестивали като любителския такъв в Тополовград. Един от нашите най-големи успехи беше, когато станахме първата формация, която представи две постановки в Младежки театър „Николай Бинев“ в София.
През годините сме имали честта да играем в различни градове, но винаги сме държали особено много на нашата вършечка публика. Реакцията на зрителите във Вършец е изключително важна за нас, защото тя е истинското огледало на успеха ни. Публиката в нашия роден град ни показва дали сме успели да постигнем целта си и дали сме на прав път. Именно техните реакции са тези, които ни дават увереност и ни насърчават да продължаваме напред. Често наблюдаваме, че реакциите на вършечката публика се отразяват и в оценките на журитата по фестивалите, което ни доказва, че техните мнения са изключително ценни за нас.
Как избрахте пиесата „Щастливо семейство“ от Робин Хоудън за тази годишнина?
По повод нашата десета годишнина талантливите ни режисьори Борислав Борисов и Цветана Горкиева решиха да изберат пиесата „Щастливо семейство“ от Робин Хоудън. В момента участваме само петима души в трупата и затова те решиха, че тази пиеса е нещо ново, нещо различно и предизвикателно.
До този момент основно сме играели комедии на ситуациите. Обаче „Щастливо семейство“ е съвсем различен тип пиеса, която изисква по-дълбоко и многопластово изпълнение. Това е най-трудната ни постановка досега, защото изисква от нас не само да се справим с различни актьорски техники, но и да предадем по-сложни и нюансирани емоции на публиката. Надяваме се, че с „Щастливо семейство“ ще успеем да впечатлим и вдъхновим зрителите, както сме го правили и досега, но този път с нещо различно и по-предизвикателно.
Каква е Вашата роля в постановката и как се подготвяте за нея?
В постановката „Щастливо семейство“ играя ролята на съпруга – дама от висшето общество, която има всичко, което би могла да иска. Тя е привилегирована и задоволена от всичко в живота, но в същото време има и любовник, което усложнява ситуацията.
Моят персонаж носи със себе си важно послание за зрителите. Той илюстрира как в забързаното ни ежедневие много двойки живеят хаотично, което разваля ритъма на живот на иначе щастливи и стабилни семейства. Чрез тази роля се опитвам да покажа как липсата на истинска комуникация и бързото темпо на живота могат да доведат до проблеми и неразбирателства в брака.
Подготовката за тази роля беше много трудна. Нареждам я на второ място по сложност, защото първото място определено заема участието ми в „Анна бижуто“. Нашият режисьор изисква от нас професионализъм, въпреки че ние самите не сме професионалисти. Това създава допълнително предизвикателство, но същевременно ни мотивира да даваме най-доброто от себе си. Отговорността, която чувствам към публиката, към нашата формация и към себе си, е много висока. Репетициите бяха интензивни и изискващи, но същевременно обогатяващи. Работихме много върху взаимодействието между героите, защото именно тези взаимоотношения са ключови за успеха на постановката.
Какво послание искате да предадете на младите актьори и на тези, които искат да се занимават с театър?
На първо място, освен интереса и привличането към сцената, преди да искаш да станеш самодеец актьор, трябва да си зададеш няколко важни въпроса: ще имаш ли възможността, времето и търпението? Театърът изисква огромна отдаденост и постоянство. Например нашите репетиции са били по цял ден, при всякакви условия – в адски студено време или при непоносима жега. Всеки от нас дава от своето лично време, за да може да създаде нещо значимо и качествено.
Когато някой реши да започне да играе в театъра, трябва да знае, че това изисква постоянство, сериозност и упоритост. Не може просто да се захванеш и да очакваш, че всичко ще се получи лесно. Трябва да си готов да отделяш време и усилия, да се справяш с предизвикателствата и да работиш усилено върху себе си и ролите си.
Посланието ми към младите актьори е да бъдат търпеливи и упорити. Театърът е магия, която се създава с много труд и страст. Ако имате истинска любов към сцената, бъдете готови да дадете всичко от себе си, да учите и да се развивате постоянно. Само тогава ще усетите истинската красота и удовлетворение от това изкуство.
