За хора, елфи, бариери и още нещо

За хора, елфи, бариери и още нещо
Снимка: Ася Стефанова

…Бариерите ли?

Всички те първо са се случили в нашата глава – това е основното, което разбрах за времето, откакто се вълнуваме от изолацията.

Собственикът на моята глава съм аз. Не знам дали винаги се вслушвам в нея или в сърцето и интуицията. Понякога подхождам с много мислене, което може би не е добре. В други ситуации пък – с интуиция, което е или не е добре – според ситуацията.

Изолацията, която ни се получава между бариерите: кое ни пречи и кое ни помага да я разбираме по-добре?

Аз съм свикнал с изолацията. Защото след като съм се родил с ДЦП, съм изолиран още от дете. Свикнал съм с това нещо. Невинаги ми е било лесно, но ме е спасявала музиката и неща, което обичам – футбола, книги и главно филми. Уча се да (пре)откривам истински интересните за мен неща. Аз обичам всякакъв вид музика. Моята музика е електронната, харесвам я, обичам, когато имам време да миксирам, защото това ме зарежда. По този начин показвам част от себе си на хората. Чета Дж. Р. Р. Толкин, оттам вярвам в хобити, елфи и всякакъв вид същества.

Може би всеки човек иска да бъде волен и свободен – и това донякъде ни пречи. Но аз не смятам, че това е пречка. По-скоро го осъзнавам като нормален инстинкт – никое човешко същество не обича да бъде изолирано.

Алтернативните гледни точки

Ако си потопен в негативното, ти трябва да опиташ сам да да се потопиш в положителното. Много хора могат сега да си видят децата. Или да обърнат внимание на това какво всъщност е тяхното семейство. Дали е такова, каквото са си мислили, или е друго?

Бариерите първо ни дават възможност да се обърнем към самите себе си. Да разберем какви сме всъщност. Най-добре си личи какви сме, когато не сме в комфортната си зона

А какви сме всъщност ли? Клише, обаче: при всеки човек е индивидуално.

Всеки човек има право на избор как да подходи към дадена ситуация. Дали ще се опре на доброто в себе си. Дали ще избере да бъде добър и състрадателен например. Това е една чудесна възможност хората да се научат да си помагат по някакъв начин.

Дали човек, напротив, ще избере другата възможност – да се затвори в себе. Да бъде егоист и да заяви: другите не ме интересуват. И даже аз в началото бях изправен пред този въпрос. Защото колкото и да съм свикнал и живял и работил предимно затворен вкъщи, в началото и аз се почувствах учуден и притеснен като всеки нормален човек.

Но тази ситуация ми дава възможност да видя наистина какъв съм като човек. И това, с което не съм съгласен в себе си, да се опитам да го променя и отработя. Дава ми опция да търся нови гледни точки и начини да видя света под друг ъгъл. Да приема неща, които до неотдавна не съм приемал. Защото аз съм човек с характер и когато нещо не ми харесва, просто не го приемам.

Но сега имам възможността да опозная нова гледна точка.

Супер упорит съм и разчитам на това! Заема ли се с нещо, старая се да го доведа до завършека му. Човек не може да избере да използва само едно предимство – използваш всички предимства и недостатъци, които имаш, защото ако не виждаш недостатъците си, няма как да видиш предимствата си.

Мисля, че абсолютно всичко е част от нашия растеж! За мен като човек като и личност и духовният, и материалният растеж са важни. И да, важно е да не спираш да се развиваш. Да опитваш нови и нови неща – дори и когато те е страх.

Обратното на страха е установената зона на комфорт – за мен това е да си в компанията на любими хора, с които ти е добре и които те разбират.

Запазихме важни за тази зона предимства, мисля си.

Запазихме например надеждата. Добротата да бъдем осъзнати. Дали успяхме да бъдем по-отговорни към себе си, а и към другите? Това, мисля, е важно умение. А дали го запазихме, не знам. Аз не съм от хората, които разбират много от общество – заради начина ми на живот. Моят свят понякога е доста ограничен, защото опира до нещата, които харесвам и с които ми се занимава. Опира до хората, които познавам. Те не се страхуват да са в моя свят, защото са ме приели и ме обичат такъв, какъвто съм. По малко шемет, малко странен, но раздаващ се, с характер А понякога и доста лют.

Барикади към другия, именно защото е друг

Мисля, че не бива да се подхожда със страх към употребата на думата „инвалид“. Зная какво значи в буквален превод от английски и да, аз съм такъв. Това е факт и аз не трябва да се обиждам от този факт. А дали ти се страхуваш или не – мисля, че щом се справяме с комуникацията, значи не се страхуваш. Това го знаеш само и единствено ти – вътре в себе си.

Аз съм човек, когото крепят точно мечтите му. И съм човек, който преследва мечтите си докрай. Сбогувах ли се с нещо ценно от досегашните си представи? Ако е така – вероятно е, защото с опита и времето съм разбрал, че нещо в представите ми наистина не ми е нужно и може да бъде заменено с друго. Но не съм се отказал от мечтите си. Дори и да падна, намирам сили да се изправя. Да продължа и да си кажа: искам си мечтата! И винаги, винаги с едно важно правило наум: не на всяка цена и не прегазвайки всички пред себе си.

Аз виждам бариерите чисто физически – в средата, в която живеем. Тротоари, стълби… но съм намерил начин чрез приятели познати и собствената си изобретателност и воля да се справям с всичко това. Неудобно нещо са! Но това, че има бариера, не значи, че не може да бъде преодоляна. Ако намериш правилния начин.

Светът е такъв, ние живеем в държава, в която има доста ограничения за хората с физически увреждания. А и всичко първо започва в главата: бариерите са дотам, докъдето си си ги поставил ти главата си.

Допреди 15 години не съм си представял, че ще мога да живея самостоятелно. Че ще работя пълноценно и ще сбъдвам мечтите си една по една – къде по-трудно, къде по-лесно. Но мечтаех и го исках. И вселената ми помага да постигам!

И вероятно за всички хора важи същото.

Мисля, че има Бог. Мисля, че има Вселена. За мен Вселената е като жив организъм, от който ние сме част.

Отговорността зависи само от нас – нея не може да я прехвърляме на Вселената и на когото и да било.

Смятам, че Вселената като такава винаги дава възможности. И е само въпрос на собствена гледна точка дали можем да ги разпознаем. Когато търсим нещо и то ни е пред очите, ние често го пропускаме. Амбициите да не пропускаме зависят пак само от нас!

Ако не счупим бариерите, което би ни отнело много време, енергия, усилия и нерви, единствената ни алтернатива е да преценим как да ги прескочим. А има и такива, които просто не могат да бъдат прескочени!

А за къде бързаме? И струва ли си във всяка ситуация?

Защо да надскачаме съседа и мнението му за нас например? Важно е ние какво мислим за себе си. Колко време и усилия би ни коствало да надскачаме другите или себе си в определени обстоятелства – вместо истински да се радваме на живота? Невинаги е нужно да скачаме с форсаж! И не, това не е страх. Страхувам се от много неща, но не и от това да надскачам себе си. Аз доста често съм надскачал себе си през последните 10 години и всеки път това ме е отвеждало едно стъпало по-нагоре. Една нова крачка напред до следващата цел. Вярвам ли, че нещо си заслужава, влагам цялата си енергия. Но трябва да вярвам, че си заслужава!

Бариерата на авторитетите

Близка приятелка е сред важните за мен хора. А на свой ред се надявам да бъда достатъчно добър пример за децата си някой ден. Всъщност не харесвам думата авторитет – звучи наставнически.

Би ми се искало всички да сме някак по-позитивни, по-усмихнати. Опитвайте се да се радвате на малките неща! Да изпиете едно хубаво кафе с близка душа, с която ви е приятно например. И следвайте мечтите си! Не спирайте да следвате мечтите си!

Автор: Валентин Божинов

Относно автора

Призни

Призни разказва неразказаните истории от Северозападна България.

Прочетете и другите материали на автора тук