За страстта към музиката с DJ Jakeup
Анжелика Иванова
Днес ще си говорим за усета към ритъма, музиката и това да усещаш какво искат хората. На гости ни е DJ Jakeup, който е роден и израснал в София, където гради и успешна кариера като диджей, но една случайна среща му предлага да се грижи за добрата музика и в “The Hub” – Монтана. Всички посетители на бара знаят кой е той, а днес ще ви запознаем и с човека зад псевдонима.
Привет, Георги, или както повечето хора те познават – DJ Jakeup. Днес ще запознаем публиката ни с теб и страстта ти към музиката. Но нека започнем отначало – кой е човекът зад DJ Jakeup и как се роди отношението ти към музиката?
Здравей, Анжелика! Ще се опитам да бъда по-кратък, въпреки че историята ми е доста дълга и мога да говоря с часове за нея.
Всичко започна още от моето детство, когато бях на 9 години (началото на 2000-та година) и вкъщи имахме касетофон с два дека за касетки, който можеше да записва музика от радиото. Помня как съм чакал съм с часове, за да започне любима моя песен, за да я запиша, а след това да я пусна на приятели и гости вкъщи. Със сигурност мога да кажа, че това беше моето хоби. През тийнейджърството ми, заедно с моята сестра, записвахме компакт дискове с избрана от нас музика и винаги, когато ходех на домашни партита или рождени дни на приятели съм бил „човекът с подготвената музика за парти“.
Самата ми кариера на диджей започна през месец май на 2010 г., когато за първи път покрай познати ме поканиха да помагам на DJ Vlado, който имаше събитие на абитуриентски бал в известен хотел в София. Тогава за първи път имах досег до тази професия и пламъкът в мен се запали. През тези години бях още ученик, но въпреки това бях забелязан от Пламен Н., който е мениджър на диджеи и артисти. Признавам, че началото на кариерата ми е благодарение на него! С течение на времето започнах да работя сам и имах честта (така и до днес) да пускам на партита в най-популярните клубове в София, а и в България като цяло. Освен това имам и немалко реализирани партита зад граница.
В заключение ще кажа, че за мен музиката е начин на живот, изразяване на емоции и зареждащо усещане, когато имам нужда.
Намираме се в България, където професията на диджей не е най-разпространената – какво ти костваше, за да стигнеш до тук и да правиш това „на пълен работен ден“?
Ако трябва да обобщя с няколко думи тези 13 години, в които не съм спирал да се занимавам с… моето хоби, което се превърна и в професия, те ще бъдат: търпение (ама наистина много търпение), лишения, къртовски труд, постоянство и любов към музиката.
На въпроса какво ми костваше и все още ми коства ще отговоря по следния начин: работата на диджея е да работи тогава, когато другите хората празнуват различни празници, имат лични поводи и най-често през уикенда. Това означава, че аз нямам време да обърна внимание на семейството си в празничните дни, както и на приятелите си, които имат нормална работа и почиват именно събота и неделя и в празничните дни. Да не говорим за приятелката ми… добре, че е търпелива!
Имаш ли ярък спомен от първото ти участие и музиката, която пуска на него?
Първият ми ярък спомен за участие беше във вилата на мой приятел, в столичния квартал Драгалевци. По това време бяхме едва в XI клас в гимназията. Буквално взех от нас домашната ми музикална система, която свиреше доста силно за тогавашните ми представи, а и вече имах малък DJ сет, като по този начин в общи линии спретнах страхотно домашно парти! E, доколкото си спомням, защото все пак имаше и доста алкохол. Музиката, която пусках беше по-скоро комерсиална и може би преобладаваше българската.
Ще е интересно да разкажеш за срещата, която те доведе в Монтана и какво те кара да пътуваш от София до тук, когато имаш успешна кариера в столицата?
Истината е, че мой познат колега диджей ми предложи съвсем случайно да направя едно парти в най-популярния бар в град Монтана. Аз приех, но имах едно наум за предстоящото събитие – какви ще са хората, дали ще харесат моята музикална концепция и т.н. Първото парти в “The Hub” мина много успешно, хората танцуваха и се забавляваха, а щом шумотевицата приключи, управителят на бара, Дилян Борисов, пристъпи към мен, стисна ми ръката и ми каза, че ще се радва да работим заедно и да планираме бъдещи партита и проекти. С течение на няколко изминали години, както с Дилян, така и с персонала и хората, изградихме много топли отношения, дори и приятелство! Може би именно това е причината да идвам пак и пак с удоволствие.
Тъй като си артист, който има богат опит и в София, би ли споделил какви са разликите в публиката и обстановката в по-големия и по-малкия град?
Истината е, че разликата е малка, но я има. Хората от по-малкия град са по-сърдечни и истински. Всеки път, когато дойда в Монтана, виждам познати лица, които оценяват това, което правя и именно това ме кара да се чувствам прекрасно.
Интересно ни е да разберем дали виждаш песни и артисти, които са по-често търсени в Монтана?
Интересен въпрос! От няколко години имам честта да бъда част от нощния живот на Монтана и това, което съм забелязал, е, че от българските артисти публиката най-много харесва СкандаУ, Virgo, TRF, Fyre, 100 kila и Криско. От чуждестранните по-търсени са Drake, Future, Travis Scott, Rihanna, Cardi B и повечето актуални за това време артисти в този жанр. Песните, които се поръчват, са по-нашумелите за 2023 г.
Кои български (и не само) артисти следиш и от кои черпиш вдъхновение за музиката си?
Без да споменавам конкретни имена ще кажа следното: всички актуални за времето си български и чуждестранни артисти/музиканти, които дават стойност, послание и пример с музиката си!
