За тръпката от музиката със Sweet Poison
Анжелика Иванова
Музиката е онази част от живота ни, която ни кара да чувстваме, без да мислим. С ритъма си сякаш достига право в душата ни и там си прави магии, които дори не сме вярвали, че носим в себе си. А когато музиката идва от сърцата на едни млади и вдъхновени хора, това ни кара да изтръпнем още по-силно. Да спрем да мислим и просто да усетим звука.
Точно така се почувствах, когато чух за първи път групата Sweet Poison, са започнали своя път от Монтана. Сигурни сме, че голяма част от вас вече са ги чували, а всички останали тепърва ще чуват талантливите им изпълнения от радиото в колата си. Решихме да хванем на тясно тези младежи и да зададем въпроси, преди да са стигнали до златните върхове на музиката, за да си спомнят след време началото на своя път. А ние да проследим развитието им като рок звезди, носещи любов и младежка жажда в сърцата си.
Здравейте, млади хора! Започваме с това, че имате страхотна синергия на сцената заедно и няма как да не се запитаме – бяхте ли приятели преди създаването на групата?
Здравейте! Благодарим ви много! Доста интересен първи въпрос! Интересното за нас като група е, че всъщност преди да станем Sweet Poison не сме били приятели, някои от нас дори не се познаваха. Това, което ни събра и сприятели, е музиката, а създаването на групата беше мечта на басиста ни.
Помните ли първото си участие и как се чувствахте, когато разбрахте, че най-накрая се случва и приключението започва?
Да, първото ни участие беше в Монтана, в заведението „Q Bar“. Бяхме доста притеснени и неопитни, но и много развълнувани. Нещо особено предизвикателно тогава беше да съберем цялата техника, с пълен сет барабани, впрочем в сравнително малко помещение, където после трябваше да има клиенти на заведението и публика. Но след като приключихме последната си песен за вечерта, усетихме вълнението и енергията на това да правиш музика и да я споделяш със света.
Разкажете ни за някой забавен или странен момент от участие.
Когато мислим за интересни моменти от участия, доста моменти изплуват в съзнанието ни, но един от най-запомнящите се и нелепи случаи беше в Пловдив, когато се наложи да повдигнем контейнер за отпадъци и да го преместим на друго място, тъй като беше върху единственото свободно паркомясто на центъра на Пловдив. Приключение и половина!
Няма как да не надникнем зад кулисите и да ви попитаме как протича вашето ежедневие и репетиции. Имате ли си рутина като група или по-скоро всичко се случва в движение?
От своя страна, шестимата от нас водят много различно ежедневие. А от страна на репетиции, държим да следваме рутина, която определяме най-често седмица за седмица. Въпреки това има дни, в които предпочитаме да се оставим на спонтанните си пориви и да правим, с две думи, каквото си поискаме.
Какво бихте посъветвали всички млади музиканти, които тепърва започват и се притесняват да се покажат пред света?
За младите музиканти, също като нас, е много важно никога да не забравят откъде са тръгнали. За съжаление, самодейците в музиката в повечето случаи, могат да разчитат само на своите умения и самоинициатива. Тоест винаги упорито да гонят целенасоченост, подобрение и всяка една възможност, която имат. Никога не трябва да спират да опитват. Най-трудното нещо за една самодейна група е началото, тогава трябва да са най-упорити и сигурни в това, което искат да постигнат.
Много хора ще ги погледнат и ще си кажат: „Хм, поредната групичка неориентирани деца, опитващи се да бъдат музиканти…“ и точно тогава трябва да им покажат своята страст и любов към музиката, за да разберат, кои наистина са те. Когато най-сетне постигнеш нещо мъничко, винаги можеш да се обърнеш назад, да погледнеш пътя и да се усмихнеш. По този начин, колкото и път да изминеш, когато срещнеш проблем или пречка, винаги ще имаш какво да ти напомня да не се отказваш.
Предизвиквам ви да опишете всеки от групата си с по една дума!
Една дума рядко е достатъчно да опише всичко в един човек, но пък във всеки човек има дума, която ти напомня за него. Ето и нашите думи:
Анели (ритъм китара) – свежа
Габи (вокал) – отдадена
Георги (соло китара) – философ
Георги (барабани) – забавен
Кристина (вокал) – смахната
Пецата (бас китара) – откачен
Трудно ли е началото на една група, която прохожда в по-малък град, какъвто е Монтана? Как могат хората от града да ви подкрепят, за да достигнете до още по-голяма аудитория?
Само по себе си, да си артист в малък град не е лесно. Но това не означава, че е непременно лошо. Въпреки че Монтана не е голям град, ни е давал много възможности.
Затова ще бъдем винаги благодарни на всички, които са се спирали и са отделили от времето си, за да ни помогнат. Когато дебютираш в малък град, доста хора са ентусиазирани и любопитни да видят какво ще им представиш. Срещаш хора, които искат да ти помогнат и да ти дадат поле за изява. В малкия град определено си доста по-лесно забележим.
Трудностите идват, когато започнеш да опитваш да растеш извън рамките на родния си град. Истината е, че освен труд и талант, ти трябва и много късмет.
Все още сте на толкова ранен етап от развитието си, а вече бяхте номинирани за наградите на Бар Петък! Това е страхотно постижение в света на музиката! Как се почувствахте, когато разбрахте, че сте в списъка?
Бяхме в шок! Да видим нашето име сред тези на изградени артисти бе както огромна изненада, така и комплимент. Определено ни дойде като мотивираща доза адреналин.
Какво бихте искали да ви се случи до една година и имате ли цели, сцени или фестивали, които искате да покорите?
До края на тази година се надяваме да завършим и да ви представим първия си EP албум! Много се вълнуваме! А сцените, които искаме да посетим отново, са „Поп-рок фестивал Несебър“ и „Силата на рока“!
И за финал: има ли една песен, която всички обичате и ви описва като група?
Всеки от нас има различна любима песен или песен, която смята за най-добра. Но като група, няма песен, която да ни описва по-добре от парчето ни „Sweet Poison“.
Благодарим ви много, че се свързахте с нас и ни дадохте тази невероятна възможност! Заради хора като вас, младите изпълнители успяват да бъдат забелязани! Отново благодарим!
