Катя Василева: Учим децата как да бъдат добри хора и да мечтаят смело
Нели Найденова
Наричат го Училище на бъдещето, но най-важното, на което се учат децата от ОУ „Никола Вапцаров” в Берковица, е как да бъдат добри хора. Тези качества не са включени в официалната програма, в задължителните часове или в страниците на учебниците, но пък са ключа към изграждането на по-добро общество, в коeто всички искаме да живеем. За трудния, но удовлетворителен път към новаторството в училището ни разказва дългогодишния директор на училището Катя Василева. Катя е завършила основното си образование в същото училище, което ръководи от 1993 г. Средното си образование продължава в София в Национална природо-математическа гимназия „Акад. Чакалов” със специалност Биология, а висше образование завършва в СУ „Св. Климент Охридски” с Магистър по биология и магистър по икономика от УНСС; има специализация в СУ по Управление на образованието. В момента там се обучават около 170 деца.
Разкажете ни как се роди идеята създаването на Центъра по предприемачество и природни науки?
Нуждата от подобни места в българското училище е пределно ясна и осезаема. Безспорен факт е, че трябва да променим българското училище. Промяната в базата предразполага към промяна в начина на преподаване и учене. Този център е стъпка в правилната насока и се надявам да направим училището втори дом за децата.
Основно училище „Никола Вапцаров” е известно още като „Училище на бъдещето”, но за да имаме по-добро бъдеще не трябва ли всички училища да изглеждат по този начин? Не трябва ли това да е днешното училище, училището на настоящето?
Да, необходима е коренна промяна в начина на преподаване. Технологиите се развиват изключително бързо, а развитието на учителите в това отношение много изостава. Част от преподавателите изпитват страх от технологиите. Децата работят с технологии и в много случаи учениците учат учителите. Не е срамно учителят да попита за нещо ново, което не разбира. Освен това кадрите, които в момента се подготвят в университетите вече са изостанали. Програмите за подготовка на учители в университета трябва коренно да се променят, за да дойдат подготвени по адекватен начин млади кадри. Един учител, който днес излиза от университета, тепърва трябва да се учи да преподава. Трябва човек непрекъснато да чете, да се самоусъвършенства сам, за да достигне и да е в крачка с най-новите технологии.
Какво е най-важното нещо, което училището трябва да научи децата след като вече всичко може да се намери с едно търсене в Google?
Най-важното е да ги научим да бъдат добри и едва след това идва всичко останало. Ако успеем да ги научим да бъдат добри един към друг и всички останали учители, родители, това би било най-ценното. Едва след това идват другите компетенции, които трябва да придобият в час. В нашето училище се стремим е да имаме един цялостен, интегриран, системен подход по отношение на учебната програма и да покажем на учениците връзката между различните предметите, да покажем законите в средата, в която живеем. Аз например преподавам биология, но децата ще имат полза от този предмет само ако успеем да им покаже връзката с физиката или химията. Затова залагаме на интегрирано обучение, от което на учениците да останат трайни знания, които да могат да ползват в ежедневието. Тези знания са свързани и със здравословното хранене, здравето, което много малко застъпено в българското училище. От много рано трябва да научим децата да се хранят здравословно и да се грижат за себе си. Всичко, което те научават в училище не трябва да е самоцелно, а да могат да го използват след това в реалния живот.
Здравословното хранене да е задължение на родителите и тези неща не следва ли да се учат у дома?
Всичко, което не успели да научат от родителите си децата, трябва да го научат училище. Родителите имат забързано ежедневие, често се пренебрегват тези теми, а те са важни. В училище трябва да се навакса всичко, за да можем след това по-лесно да работим с учениците и надграждаме знанията им.
Как се учи доброта?
Учи се в семейството и в училище. От нас зависи да ги направим съпричастни към болката, да ги научим на емпатия. Това трябва да бъде преплетено в целия учебен процес, нямаме специален час по доброта. Преди време в Берковица имаше кампания за събира на средства за дете на няколко месеца, имащо нужда от помощ. Тогава нашите ученици организираха блатоворителен базар, на който събраха и внесоха около 2000 лв.
Toва ще има ли ефект в обществото?
Ефектът би трябвало да бъде едно по-спокойно общество.
Защо според вас няма повече новаторски училища, центрове, пространства за учене?
Защото хората предпочитат спокойствието. Спирачка за много учители е това, че допълнителните усилия не се заплащат. Сега с откриването на столовата, където децата ще могат да ядат прясна и здравословна храна, много хора ме предупреждаваха, че това е тежка задача и храненето е много отговорен процес. По принцип работата на директора е да отговаря за всичко – живота и здравето на децата е в неговите ръце. Отговорността не трябва да плаши директорите.
Какво бихте посъветвали директори, учители, педагози, които се спират пред трудностите и оставят смелите планове да отлежават до едни по-добри времена?
Директорите трябва да търсят начини да променят средата, защото това е важно за учениците. Те не трябва да се спират пред трудностите и да не търсят оправдания. Училищата е място, където децата трябва с желание да идват на училище. За това трябва да се променят и порядките.
Непрекъснато слушаме новини за агресия в училище сред младите. На какво според вас се дължи тя?
На липсата на обич в семейството. Ако едно дете не е обичано, ако не му се обръща внимание, ако не се говори с него всеки ден, то става агресивно. Това е начин да си поискаш внимание, крестящо внимание.
Как вие се справяте с подобни ситуации и случаи на агресия?
Трудно, справяме се с индивидуална работа с всеки родител. Даваме специални насоки към родителя какво да прави в конкретната ситуация, на какво да обърне внимание. Учителите за съжаление се налага да поправят грешките на някои родители. Moите наблюдения са, че учители с по-голям стаж по-лесно се справят в подобни ситуации. Младите учители се нуждаят от повече помощ и напътствия в този процес.
Усещате ли вече липсата на кадри, за която толкова много се говори през последните години в медиите?
Липсата на учители ще се усети след 10-ина години. Тогава ще зейне голяма дупка в образованието. Това, което ми прави впечатление е, че много хора напоследък завършват педагогика, но я завършват само заради увеличението или обещанията за увеличение на учителските заплати т.е мотивите са чисто финансови. Това ще бъдат лоши кадри за образованието.
Вие оптимист ли сте за реформите в образованието? Има ли вече стъпки в правилната посока?
Да, оптимист съм. От последните действия и писма на Министерството на образованието се вижда, че администрацията осъзнава наука нуждата от реформа и промяна в образованието. Засега по-скоро неформално се насърчава по-голямата свобода на учителите. Учителят досега смяташе, че учебника е водещ и всичко следваше учебника. Сега преподавателят трябва да се стреми да следва учебната програма, не толкова учебниците. В края на годината се следи за това учениците да имат определени функционални знания, като учебниците остават на заден план.
Какво бихте казали на хората, които казват, че учителите нямат свобода и възможност да предоставят материалите по различни и по-интересни начини?
Това е само извинение. Учителите имат пълна свобода. От миналата година позволихме на учителите да имат собствени разпределения и да го ползват учебника по тяхна преценка както искат. Когато на учителя му се даде свобода, той трябва да седне и да отдели много повече време за подготовка, а по-лесно е да се каже, че това е заложено и това се преподава. Mного по-трудно е да се подготвиш за един по-различен урок, трябва да вложиш много усилия.
На какво се дължи липсата на интерес, незаинтересоваността на децата към това, което се преподава в училище?
Това не е вярно, децата винаги са били любопитни и търсещи. Просто учителите не са способни да им привлекат вниманието. Казвам го категорично. Понякога споделям мнението на учениците, че няма смисъл да се ходи в училище. Имам собствени наблюдения в моето семейство и то в софийско училище. Ставаш рано, пътуваш много и отиваш на училище, където не научиш нищо. И това сам защото там преподават учители, които са незаинтересовани от това, което се случва в часа.
Вие как мотивирате вашите учители да полагат това допълнително усилие? Какво е формулата?
Голям принос за това имат самите колеги. Заместник директорът тук е технoлогичен заместник директор. В много от училищата, в които „Америка за България” работи, има специално обучени директори, които се грижат за протичането на учебния час и за това как смислено да се ползват новите технологии. Тези директори се обучават многократно по време на учебната година и помагат много за по-доброто протичане учебния процес. Има учители, които със желание се променят, има учители, които не желаят да приемат промяната. Не всеки учител е способен да направи тази промяна.
Но вашите я направиха?
Може да кажем смело, че преподаваме по различен начин, но има доста какво да се желае. Това е дългосрочен процес, не се случва от днес за утре. Базата е задължителното начало.
