Александра Мирчева: Доброто образование винаги значи по-добро бъдеще
Венелин Добрев
Време е и за втора част от интервюто ни с Александра Мирчева. Като гледате визитката и, бихте се учудили колко неща е успяла да направи в сектора на младежката работа и политики за последните седем години. Повече подробности за тази част от нейната биография можете да прочетете в първата част на нашето интервю с нея. Сега ще продължим темата за образованието, с което е свързано настоящето и бъдещето на Александра. Тя и нейната организация са едни от хората, които подкрепят българската просвета без да бъдат в класната стая. В следващите редове говорим за образованието в Северозапада (и България) и перспективите, които то дава и бъдещето пред родния Видин. Приятно четене!
Докато предишните ти дейности за свързани най-вече с младежката работа, то вече настоящето ти изглежда е насочен към образованието. На база на твоята работа и опит какво би ни казала за неговото ниво и развитие в Северозапада?
Темата определено е обширна, редно е да я разгледаме и с данни, за да сме максимално коректни. В по-обобщен формат бих могла да очертая няколко процеса. Има малки разлики в образователната среда между Видин, Монтана и Враца. Например, в последните години област Враца се справя по-добре по отношение на обхващане и задържане на децата в училище. По отношение на резултатите на учениците, измерени през държавните зрелостни изпити, показателите на региона, се доближават до средното за страната.
В градовете от Северозападна България традиционно има няколко училища, които се представят много добре – като резултати на учениците, образователна среда и т. н. Това е и картината в страната – „училища за отличници” и „училища за останалите деца”. Използвам тези определения, за да опиша неравенствата в достъпа до качествено образование. Не можем да пренебрегнем и демографската криза, обезлюдяването на региона. Някои училища затвориха врати или бяха обединени, други работят с малко деца. Това е реалността в този край на България. Все още няма значим дефицит на преподаватели, но една значима кохорта от тях са в предпенсионна възраст. Това е проблем, пред който ще се изправи образованието в цялата страна. Но в регион, в който младите хора не се завръщат, проблемът има още по-заплашителен мащаб.
Разбира се, има и много добри примери не само сред добре познатите като „престижни” гимназии – езикови, математически. Някои средни училища и професионални гимназии иновират много смело – развиват потенциала на училищните екипи, потенциала за качествено преподаване и учене, обръщат се към експертни организации – неправителствени и частни, с които партнират по смислени за учениците проекти. Всичко това дава огромна добавена стойност към процеса на учене, възможностите, до които имат достъп децата.
Друг аспект от образованието са по-ограничените възможностите и достъп до качествено неформално учене, което се случва извън училище и развива уменията и потенциала на младите хора. Тук идва ролята на качествената младежка работа, развитите младежки организации и необходимите за младите хора младежки пространства.
Какъв според теб е хоризонтът за развитие на образованието в Северозападна България до 2030-та година и защо?
От една страна хоризонтът за цялата система е всички деца да имат равен достъп до по-качествено образование и да развиват ключови компетентности в училище, които ще ги направят по-конкурентноспособни в света на бъдещето.
Образованието трябва да е обвързано и с икономическото развитие и с възможностите за реализация в региона или създаването на такива. В този регион възниква един казус от типа „яйцето или кокошката”. Ако има инвестиции и нови работни места, ще има ли кадри на пазара на труда, предвид обезлюдяването на региона? Или първо е необходимо да се „завърнат” хората, за да се създадат повече предпоставки за инвестиции и развитие на бизнес средата? Казвам това, защото образованието в региона би имало мисията да подготвя млади хора за успешна реализация – в най-добрия случаи в родните им места.
Към момента виждам потенциал образованието в региона да подготвя млади хора за индустрии с висока добавена стойност, професии на бъдещето и т. нар. STEM професии (STEM – абревиатура за наука, технологии, инженерни науки и математика). Голяма част от професиите на бъдещето няма да бъдат зависими от „офис” или конкретно място и ще могат да се практикуват „дистанционно”, от всякъде. Това би могло да бъде катализатор на една изцяло нова общност от млади хора, избиращи да останат в Северозападна България без да правят компромис с професионалното си развитие и перспективи.
Ти самата си родом от Видин, един град, който в последните години се свързва с много негативни статистики. Виждаш ли положителни тенденции и перспективи за него и какви са те?
Така е, статистиките са тревожни и са свързани с икономически и демографски фактори, които не могат да бъдат преодолени за кратък период от време. Слаборазвитата инфраструктура е дългогодишен и все още нерешен проблем, с който „израснахме” редица поколения. Това се отрази на бизнес климата, инвестициите и на големия дял емиграция. Последиците не се наваксват с появата на път и мост, те се компенсират дълго във времето. За положителни тенденции според мен е рано да се говори.
Все пак аз виждам огромен потенциал за туризма в региона – все още не толкова популярен сред българските и чуждестранни туристи, но „набиращ скорост”. Потенциал има както по-конвенционалният туризъм (планински, културен, исторически), така и селски, устойчив, спортен и приключенски, балнео и не на последно място винен и кулинарен туризъм.
Смятам, че в настоящите условия трябва да се мисли и „извън рамката” – какво може да предложи този регион, за да привлече млади хора? Може би да се превърне в атрактивно място за дигитални номади – хора, които работят дистанционно от различни места или да привлече IT общност от млади професионалисти? Има решения, но са необходими целенасочени усилия на много нива и ключови междусекторни сътрудничества.
А смяташ ли, че именно доброто образование е ключът към добро бъдеще на Северозападния регион и защо?
Доброто образование винаги значи по-добро бъдеще. Има ясна взаимовръзка между образованието и благосъстоянието на индивида. По-доброто образование значи по-добри шансове за реализация, по-добро здраве, удовлетворение и т. н. Именно качественото образование е възможност много деца да излязат от „порочния кръг на бедността”. А Северозападна България някак се превърна в синоним на бедност. Затова образованието е важно, безспорно.
Същевременно смятам, че образованието не е достатъчен фактор, за да промени развитието на региона и не можем да го натоварим с тази тежка задача. В комбинация с други мерки и сфери на подобрение, би могло да бъде един от ключовете към промяна.
А в кои хора виждаш съвременните будители на Северозапада? Защо точно тях?
За мен това са всички, които не спират да вярват в потенциала на Северозапада и най-вече на младите хора там. И които правят малки или големи стъпки да развиват този потенциал. Наистина няма значение дали си роден и израснал в този край.
В последните години с огромен интерес следя развитието на “The Bridge Festival”. Фестивалът се провежда цели 10 години всяко лято във Видин (тази година беше онлайн). 10 години, представете си колко време е това и колко устойчиво всяка година около Баба Вида и на брега на Дунав се появяват десетки палатки, пълни с млади хора и комари. Участниците в по-голямата си част са младежи от града и региона, но има и такива от цялата страна. Те посещават различни работилници, водени от ментори – музика, танци, актьорско майсторство, графити, фотография и какво ли още не. А сега си представете как фестивалът преобразява града за няколко дни с концерти, постановки, изложби и всякакви събития, представящи талантите на младите участници и техните ментори. Какво по-голямо събуждане от това?
За финал сподели с нас някоя видинска мъдрост или колоритна местна история.
На брега на Дунав е едно от многото села в България, което се казва Ново село. Диалектът и говорът на местните хора е много специфичен и колоритен. Бих споделила с вас девизът на селото „Ми смо си ми“ – в превод „Ние сме си ние“. Някак за мен тези думи описват Северозапада – той е това, което е. Понякога неразбран, на моменти озадачаващ, приятно изненадващ, нешлифован, автентично различен. Неоткрит, но там.
