Ангелина Бонева – една необикновена жена от Северозапада

Ангелина Бонева – една необикновена жена от Северозапада

Съвсем наскоро на бял свят излезе една изключително интересна книга – „Сборникъ с бележки за хранене, лекуване, оздравяване, хигиена и здраве от 1868 г. до днес”. Неин автор е бележитата българка Ангелина Бонева – комита, воевода, милосърдна сестра и акушерка, учителка, основател и настоятел на училища и учредител на много обществени организации.

Тя е съучредител на Учителския съюз, член и съучредител на Българското дружество „Червен кръст”, на Сестринския алианс и на Лекарския съюз (1885 г.). Ангелина Бонева също е член на Женското културно, просветно и благотворително дружество „Милосърдие”, което съществува до 1925 г., както и на съюза „Инвалид” (1915 г.) и много други. Ангелина е основавала училища, била е учител, училищен настоятел и директор. Била е заместник-директор на Софийската девическа гимназия.

Книгата с историята и знанията на тази забележителна жена излизат на бял свят благодарение на праправнучката Ангелина Бонева – журналист, издател, графичен дизайнер, която посвещава 20 години от живота си да изпълни завета на своята прабаба.

Историята

Ангелина Бонева е родена през 1852 г., като е записана в три родни места – село Припължене и село Сумер, Монтанско, и град София. На надгробния и камък липсват дати на раждане и на смърт, но, доколкото е известно, е била столетница.

Тя била чудновата за времето си жена – решила, че не иска да се омъжва и да ражда деца, а да се образова. Когато е 20-годишна, я канят на годеж, който се оказва нейният. Тя обаче успява да се споразумее с годеника и той и дава кон, с който Ангелина бяга и се връща в София. А за да не злословят, че булката е избягала, младата жена го инструктирала да каже, че е заразно болна. Правени са още няколко опита да я сгодяват при това за доста богати мъже, но и от тях Ангелина успява да се измъкне.

Тя твърдо не искала да се омъжи, което по нейно време се случвало, когато момичетата са на 15-16-годишна възраст. Причината за това се крие във факта, че баща и бил поп и пияница и пребивал семейството си. Покрай него обаче тя се научава да чете и пише. Впоследствие се откриват възможности да продължи образованието си и тя не ги изпуска. Много и е харесало да учи, да се докосва до билковата аптека, да асистира на доктора и затова продължила да се развива в тази посока.

Завършва сестринство и акушерство в Цариград, а в Солун – педагогика, след което била и четник в Руско-Турската война. По време на Илинденско-Преображенското въстание тя е байрактар и воевода, на фронтовете през Балканските войни и Първата световна война е милосърдна сестра. Покрай участието и в борбата за национално освобождение и обединение се е познавала с Левски, Ботев, Бенковски, Раковски и Стамболов и била е изключително уважавана личност.

Ангелина имала силно партньорско рамо в лицето на Хараламби Дорев – учител по естествена история, география и математика. Когато избухва Илинденско-Преображенското въстание, те били учители в село Загоричене, Костурско (Солунския край).

Гръцки свещеник издава Ангелина пред властите, че има връзки с революционните комитети за обединение на България и тя е арестувана. Лежи 106 дни в затвора в Костур (1885 г.). Хараламби я откупува срещу сериозна сума, като казва, че е негова съпруга. Той е убит в Балкана до Чипровци през 1920 г., докато превежда поредната група от български бегълци от Беломорието в Княжество България

Ангелина посвещава живота си на хората – строи и открива училища, библиотеки и здравни центрове. Лекува успешно хора от тиф, полиомиелит, рахит, дизентерия, малария и други заболявания. Полиомиелитът (детският паралич) е бил много разпространен по онова време и масово децата с това заболяване умирали, а оцелелите оставали с тежки увреждания. За да го предотвратява Ангелина приготвяла ваксини в суров вид.

Създала и друга ваксина – от ферментирали зелени орехи. С прецедения извлек посещавала домовете на болните деца, като давала доза според теглото им и нареждала какво да ядат и пият в продължение на 10 дни. Освен това раздвижвала децата като рехабилитатор и следяла стриктно храненето и хигиената.

Освен това Ангелина обръщала сериозно внимание и на храненето на децата. Тя съставяла по френски модел хранодена в училищата, болниците и здравните центрове – съставяла менюто, давала рецептите, демонстрирала как се прави на живо и така гарантирала, че гладни и недохранени няма да има.

Ангелина усилено работела за благото на обществото и помагала на най-уязвимите. Заедно с тогавашния владика на София Васил Друмев и Патриаршеската църква основават фонд, благодарение на който се обучават бедни жени за учителки или за медицински сестри и акушерки. Повечето от тези жени били с недъзи, но след като стават учителки и медицински сестри, спират да лежат на подаяния и милостиня и сами започват да изкарват прехраната си.

Ангелина обаче намира начини как отритнатите от обществото като сираци, вдовици и военноинвалиди да работят и да се издържат. Това става чрез задруги и социални дружества, където тези хора са обучавани и преквалифицирани, за да произвеждат стоки и да се издържат. Въпросните задруги обаче са закрити от властта през 1946 г.

След 09.09.1944 г. новата власт я включва в списъка на забранените личности, опасни за народната република. Издаден е специален указ, според който тя е заличена от всякакви учредителски документи на организации, на които е била съучредител и член.

Сама си написала некролог на 88-годишна възраст, възмутена от това, че принудително е пенсионирана като учителка. Благодарение на нейни благодарни ученици обаче документите за Ангелина Бонева са скрити и съхранени в архива на Отечествения фронт, където никой не би се сетил да ги търси.

За книгата

Благодарение на правнучка и обаче споменът за нея и нейните заслуги към хората остава жив – а трудът и достъпен за всички, желаещи да се докоснат до него.

Ангелина е пишела в продължение на години за подлистниците на вестници и списания съвети за дома и за здравето. Събирала тези вече издадени съвети и рецепти, както и тези, които пишела в дневниците си. Преди да умре ги предала на дъщеря си, а тя, от своя страна, на внучка си – Ангелина Бонева, която ги събрала в книга.

„Сборникъ” е съставен от 10 раздела с над 2000 съвета за хранене, лекуване, оздравяване, хигиена и здраве. Важното е, че всичко е изпробвано, актуално и работи. Рецензенти на книгата са лекари, специалист онколог, майстор-готвач. В книгата не са поместени съществуващите в записките и рецепти за направата на лекарствата срещу полиомиелит, дифтерит, тиф, холера, хепатит, малария, защото днес съществуват ваксини и те са част от имунизационния календар.

В „Сборникъ” и таблица на елементите, аминокиселините и витамините, как действат на организма, от кои храни да си ги набавиш, какви са симптомите при дефицит и какви са симптомите, ако предозираш. Тази „Таблица на живота” е направена от Ангелина, когато е била студентка в Цариград. Там е изучавала както класическата, така и билкова медицина.

Важна част от книгата е историческата, тъй като трябвало да се докаже, че тази забележителна жена от Северозапада е съществувала.

Относно автора

Лилия Христова


Още новини