Дунав – път без граници
Гавраил Гавраилов
В популярната книга „Данубио – биографията на една река“ Клаудио Магрис споменава България като най-дивата и непозната част от Европа. Хората са чисти и почтени, обичат да пият ракия и да вярват в суеверия. Обиколката му в Северозапада започва от Видин и преминава през страната на верблюдите, а негов гид е самият Йордан Радичков. Действието се развива в годините на социалистическия икономически разпад, малко след кампанията „1300 години България“. Заради тази своя книга Магрис е сред фаворитите за Нобеловата награда за литература, както и Радичков. И двамата така и не успяват, но си остават ярки звезди в дунавското културно пространство.
40 години по-късно Българският Северозапад е икономическата пустиня на Европа, а дунавското културно пространство прави опити да се възроди. Това се случва въпреки тежката икономическа ситуация, войната в Украйна и лудешкия бяг за долари на младите хора. Отварянето на границите в ЕС предизвика небивал интерес към ниско платени работни позиции в по-развитите европейски държави, а малкото останали млади хора в района постоянно се ослушват за нещо атрактивно в София или там, където реденето на павета не е голям проблем.
И все пак как да го възродим този див Северозапад е въпрос с много неизвестни. Може би едно от решенията се крие в разбирането за Дунав като път, а не като граница. Такива са и целите на приключилия в края на 2022 г. проект „ДАНУРБ+“. Като всяко подобно начинание с европейски пари трябва да бъдем умерени оптимисти и да гледаме скептично на заявените резултати. Но с какво този проект е по-различен?
Етикет за качество „ДАНУРБ“
Визионерите в екипа на проекта „ДАНУРБ+“ създават Дунавска асоциация с център в Будапеща. Основната и задача е да подкрепя дунавското културно пространство чрез обща мрежа от обекти, обединени в етикет за качество в туризма. Подборът е дълъг и труден, не всички местни предприемачи откликват на поканата, но първата стъпка е направена. През лятото на 2022 г. започва процесът по сертификация към ЕК, българските номинации са 41, сред тях има винарски изби, биопроизводители, читалища, фестивали и дори цял културен пейзаж в лицето на Улпия Ескус. Областите Видин, Враца и Монтана също имат своите представители, целта е през лятото на 2023 г. гостите на района вече да имат достъп до обекти, събития, продукти и услуги, които съхраняват дунавската културна идентичност и са част от голяма мрежа, в която членуват над 250 предложения от делтата на Дунав до Братислава.
Дунавски атлас за градско развитие
В рамките на проекта са направени поредица от теренни изследвания на различни по мащаб малки и средни дунавски градове. Проблемите навсякъде са идентични, а урбанистите в проекта „ДАНУРБ+“ предлагат своите решения за алтернативно градско развитие. За България тези фокус точки са Видин, Никопол и Силистра. Екипът е разнообразен, включва професори и техните екипи от архитектурни факултети в Белград, Букурещ, Братислава, Будапеща, Тимишоара и София. Резултатите са безкрайно любопитни, а премиера на атласа бе направена по време на финалната конференция на проекта, проведена в средата на декември 2022 г. в Будапеща.
„Очите на Дунав“
Сред забележителните резултати от проекта е заснемането на документален филм, който обхваща 12 малки истории в шест дунавски държави. В България темите са свързани с почитането на паметта на жертвите на комунистическия лагер в Белене, както и традициите и културното наследство на дунавските власи. За сценарий на филма служат журналистически материали, създадени по време на теренните проучвания в района. И двете истории са свързани в известна степен с Видин. Страстта на Антонина Лозанова към проучването на местните традиции е описана в сюжета за власите. Опитите на проф. Стоян Проданов да възроди римското културно наследство чрез различни исторически възстановки попада в интереса към Белене, но и не само. Създаденият от него Първи италийски легион в Свищов участва редовно и на тематичните исторически събития във Видин. Целта на филма е да покаже, че колкото хората покрай Дунав изглеждат различни, толкова те са и самобитни като носители на общата дунавска култура.
Местните символи като пътна карта
Като част от работата по проекта „ДАНУРБ+“ се оформят ярки местни символи, които по някакъв начин изглеждат пренебрегнати или забравени. Например във Видин това е Дизеловата централа, която подлежи на цялостен ремонт, подобно на Синагогата. Подобен подход за възраждане на местен символ, който да се превърне в пътна карта за местната общност може да се нарече и „акупунктура“. По аналогичен начин в района на Никопол това се очертава да бъде паметта за първата печатна книга на новобългарски език „Абагар“, създадена през 1651 г. от представителя на Чипровската книжовна школа Епископ Филип Станиславов. На много места покрай Дунав местните символи могат да бъдат споделени и с градове близнаци. За Видин това е напълно логична перспектива след откриването на втория български мост през реката. Сега остава повече хора да повярват в тези идеи и да ги последват по примера на градове като Голубац и Сомбор в Сърбия и Печ и Естергом в Унгария. Там също се наблюдава напускане на млади хора, липса на социални перспективи, но с правилни намеси в градската среда се създава усещане за надежда. Особено впечатляващи са резултатите във Вуковар, където 30 години след края на военния конфликт градът вече е сред атрактивните места за стрийт арт чрез фестивала Вуковарт. Там все още местното население е два пъти по-малко в сравнение с военната 1991 г., но вече се усеща желание за възвръщане на старата слава на този дунавски град.
