Една видинска тайна – подземният манастир в местността Алботин

Една видинска тайна – подземният манастир в местността Алботин

Легендите и преданията са онези малки скъпоценни нишки в историята и културата на един народ, с които всички се идентифицират или откриват повече неща за себе си. Някои реагират със страх, други с любопитство, а трети изпитват патриотични чувства, когато слушат за подвизите и тайните на своя народ. С легенди и приказки животът изглежда по-пълен и смислен, а общността, към която принадлежат – по-единна и по-сплотена.

Легендите и историите сами по себе си са едно богатство. Те се предават от човек на човек, вдъхват надежда и вяра в приказното, внасят тайнственост и правят живота на хората по-малко скучен. Те са онези истории, които свързват и малки, и големи, откъсвайки ги за малко от бита, ежедневието и ролята, която са си поставили в обществото.

Легендите също имат свой собствен живот и път. Тези, които се отнасят за съкровища, имане или свещени тайни, живеят много по-дълго от други. Но една видинска легенда сякаш ще отеква вечно, тъй като съчетава и трите характеристики. Тази легенда разказва за подземен манастир, пазещ съкровени тайни и богатства.

Става дума именно за подземния манастир в местността Алботин край село Градец.

Легендата гласи, че тайният подземен манастир се намира в близост до скалния Алботински манастир, но никога не е действал като такъв. Смята се, че е служил за скривалище на монасите, когто те са преустроили от бивша минна галерия от римско време. Те влизали там, за да почистят проветряват, но малцина от тях знаели, че седемсводното чудо има и таен вход. Как се стига до него знаели само игуменът и негов доверен монах.

Когато игуменът се споминал, монахът решил да сподели тайната за тайния вход на свой доверен приятел от близкото село. Същият този монах дал скъпоценности на майсторите, които възстановили манастира след опожаряването му от ордите. Веднъж каменарски взрив в близост до манастира разкрил тайно помещение с изографисани каменни стени.

Така се предавало знанието от поколение на поколение, а легендата гласи, че там през тайния вход е скрито и съкровището на цар Иван-Срацимир.

Тази легенда за скрито съкровище открай време привлича археолози, историци и иманяри. Именно откриването на това съкровище предизвиква най-голям интерес и се оказва най-голямото предизвикателство за археолозите.

Официалната версия на легендата обаче е, че през 1396 г. (преди превземането на Бдин от турците) Иван Срацимир успява да избяга, като преди това скрива всичкото богатство от столицата си именно в подземните тайни помещения на манастира, след което той самият станава отшелник и монах там.

Преди години в областта на Дяволския поток са правени множество разкопки, тъй като там има и останки от римско кале.

Още една легенда се носи за местен разбойник, който бил познат с прякора Стънгата. Смята се, че той извършвал своите обири във Влашко, а криел парите си там, в тази местност. Възрастните разказват, че когато той играел хоро, заставал на едно място и пеел „Етя ича, етя еша”, което означавало „ето тука, ето така” и с това показвал къде е заровено краденото от него съкровище.

Днес малцина се осмеляват да търсят тези тайни помещения, защото легендата разказва, че двама души са повдигнали каменната плоча и са дръзнали да влезнат, за да търсят съкровището. Техен приятел останал отвън, а те светнали в помещенията с прожектори. Не след дълго се чули викове. След като излезли двамата мъже вече не били същите. Останали обезумели.

Никой не знае какво са видели там, но се смята, че имало много човешки черепи, вероятно на други търсачи на съкровища и иманяри.

Ако предположим, че легендата има свой собствен живот, то вероятно и тя самата ще реши дали да се разкрие за нас или идните поколения. Дали ще се намерят герои, като тези от миналото, които ще бъдат достойни да намерят съкровището на Иван-Срацимир и да разкрият свещени тайни крие още подземния манастир, това не знаем, но можем да поддържаме легендата жива.

Относно автора

Ева Иванова

Копирайтър, сценарист и автор на детски пиеси.

Прочетете и другите материали на автора тук