Ерик Бъд: Давам на моите ученици възможност да упражнят своя глас и право на избор
Нели Найденова
Днес ви срещаме с Ерик Бъд от Детройт, САЩ, който от няколко месеца обучава учащите английски език в гимназията с преподаване на чужди езици „Петър Богдан“ в Монтана. Той ще ни разкаже за това какво е да оставиш всичко зад гърба си, за да преподаваш на млади хора в Северозапада. Ерик е от учителите, които не се страхуват от нахлуването на новите технологии в класната стая, а напротив – насърчава тяхната употреба. В часовете на Ерик няма задължителни предмети и теми, защото се насърчава правото на избор, а гласът на учениците е водещ при организирането на уроците. Признете, за да научите повече за историята на Ерик Бъд и неговите „много, много умни деца“.
Kак всъщност станахте помощник-учител по английски език точно в Монтана? Участниците по програмата „Фулбрайт“ сами ли избират къде да бъдат назначени?
Желаещите да участват в програмата „Фулбрайт“* по английски език преминават през стриктен многостепенен процес на подбор. С финалистите се провеждат интервюта, на базата на които комисия на „Фулбрайт“ взема решение коя би била най-подходящата локация за тях. Аз бях избран да работя в Монтана, защото имам малко преподавателски опит. Преди да дойда в България преподавах три години в САЩ. Предупредиха ме, че Монтана може да е труден регион за приспособяване и затова е необходим учител, който да е малко по-гъвкав и способен да се приспособи по-лесно. И така започнах да преподавам в Монтана. Бих казал, че комисията свърши страхотна работа с избора на място, защото ми подхожда добре, а също така си пасвам с учениците, които обучавам.
Трудно ли беше в началото да се приспособите към града? Без съмнение първите няколко седмица са били доста тежки предвид езикови и културни различия.
Да, в началото беше трудно. Първата седмица е тежка във всяка нова страна, всичко е чуждо, не говориш езика. Свикваш с различните обичаи, култури и начин на живот. В Щатите бях заобиколен от семейство и приятели. Трудно е да оставиш всичко това зад гърба си. Имаше процес на приспособяване, но мога да кажа, че общността ме прие с отворени обятия. Затова съм много благодарен за цялата помощ и на моя ментор г-жа Детелина Апостолова, която наистина ми помогна с прехода. Tя ме посрещна, заведе ме до магазина за хранителни стоки, до пазара, показа ми други важни места. Останaлите учители в английския отдел също ми помогнаха много за получаване на членство във фитнес залата, лиценз за риболов и др.
Можете ли да разкажете малко повече за вашия метод на преподаване? Kак достигате до учениците си? Имате ли някакви трикове, с които привличате вниманието им?
Преподаването в напълно различна класна стая бе още един аспект, с който трябваше да свикна. Миналата година преподавах в Ню Орлеанс, където се използват изключително много технологии. Там всеки ученик разполагаше с лаптоп, използвах Power point презентации на телевизионен екран. На тяхно място тук в Монтана имам бяла дъска, бюро и това е всичко. Едно от нещата, които промених, е да внедря технологии в класната стая. Създадох и уебсайт, където учениците също могат да си взаимодействат и да изпълняват задачи и други дейности. По време на моите часове всички използват мобилните си устройства. Вярвам, че мобилните телефони могат да бъдат полезен инструмент в учебния процес. Открих също, че така мога да бъда сигурен, че учениците използват телефоните си за академични цели. За мен е и наистина важно да давам на моите ученици право да упражнят своя глас и право на избор. Позволявам им да имат глас по отношение на това, което искат да научат и правят, а също така им давам избор да решат как искат да учат и да постигнат целите на урока. Организирам урока на тази основа. Ако искат да научат за американските региони, ще създам план на урока за различни региони в Америка. Давам възможност на учениците да покажат по техен начин какво са научили за американските региони. Тук няма ограничения – може да е чрез малък скеч, презентация, реч, художествена интерпретация на региона, създаване на меню. Предоставянето на този избор им позволява да се чувстват въвлечени и да контролират това, което учат.
С какво българските тийнейджъри са по-различни от американските?
Българските тийнейджъри и американските тийнейджъри са различни, но в същото време и много си приличат. Изпитват едни и същи емоции. Искат да бъдат приети от връстниците си. Имат цели, мечти и желания, които искат да постигнат. Навсякъде младежите търсят хора, които да ги подкрепят и да вярват в тях. Разликата между тях е, че тийнейджърите в България узряват по-бързо от тези в Америка. Това според мен се дължи основно на средата, в която са израснали. Българските тийнейджъри имат много повече свобода, която позволява този процес на съзряване да настъпи малко по-рано. Това, което наистина оценявам е зрелостта на тези български младежи, нещата, през които са минали и преживели и знанието, което им носи този целият този ранен опит.
Kaк според Вас може да се подобри българското образование? Образователните реформи са скъпи и отнемат време. Има ли по-лесна и бърза рецепта за по-добро образование?
Вярвам, че наистина има малки стъпки, като например въвеждането на технологии в класната стая, които могат да бъдат предприети и от които не трябва да се страхуваме. Това обаче не е толкова евтино решение. В България трябва да се възприеме един по-холистичен (цялостен) подход към образованието. Трябва да възпитаваме младите хора на морал и ценности. Те са много важни, дори повече от преминаването на тестове. Освен това вярвам, че училището може да е център за общността. Училищата могат да организират обществени събития, които включват повече заинтересованите страни в образователния процес. По този начин и учениците ще могат да усетят повече и подкрепата на родителите и роднините си. Едно от нещата, които харесвах в американските гимназии е, че всеки уикенд се провеждаше извънкласно събитие, в което учениците могат да участват с членовете на техните семейства.
Българските родители ангажирани ли са с образованието на децата си, имат ли време за тях? Какво е твоето виждане?
За добро или лошо родителите в България определено не са толкова ангажирани, колкото са в Америка. В Америка родителите се намесват прекалено много в учебния процес. Съществува една много деликатна граница на ангажираността на родителите и тя не трябва да се прекрачва. Определено би било добре участието на родителите тук да бъде малко повече, но това включване донякъде зависи от и училището.
Какво би било първото нещо, което бихте променили в класната стая?
Бих искал да има повече креативност в преподаването. Голяма част от преподаването е свързано с четене от учебник и отговор на въпросите към него. Този начин на преподаване няма как да задържи вниманието. Намирането на креативни педагогически подходи ще даде възможност за повече участие от страна на учениците.
Защо липсва креативност в преподаването сега? Учителите не искат да инвестират време и енергия или образователната ни система не позволява нещо по-нестандартно?
Прекалено много се набляга на подготовка за тестове. Учителите се чувстват комфортно да преподават от учебници, които подготвят учениците за тестовете в края на годината. Oт друга страна, българските учители имат изключително тежки графици и са постоянно в класната стая. Преподават от шест до седем часа на ден, а подготовката на уроци, особено по-креативни, отнема допълнително време. Затова е нужно да се намери подходящ баланс за тези учители, да им се даде повече свобода като се намалят часовете на преподаване. Необходимо е и непрекъснато професионално развитие. Учителите трябва да се насърчават да посещават семинари, обучителни сесии, за да са в крак с най-новите педагогически изследвания. Днес децата се обучават по методика отпреди 20, 30 години, т.е. от времето, в което много от тях са били в университета.
За учениците в България се говори, че не се интересуват от училище, от това, което им се преподава. Споделяте ли това общоприето и наложено мнение?
Не, това е само един стереотип. Аз лично бях поразен от интелигентността на моите ученици. Спомням си един от първите дни в Монтана, когато просто се мотаех навън в сградата на училището. Тогава при мен дойде един ученик и проведохме едночасов разговор за компютри, програмиране и кодиране. Не разбирам много от темата, но бях изключително впечатлен от разговора ни. Още повече, че за него това не беше майчин език. От самото начало разбрах, че тези деца са много, много умни. Липсата на интерес се дължи на това, че ние като учители не винаги намираме това, което интересува учениците. Ако намерим това, от което те се интересуват, ще сме в състояние да отключим техния интерес и към материята, която преподаваме. Както казах, обучението по учебник понякога може да бъде скучно. Ако приспособим нашето преподаване към това какви са те и какво харесват, това ще ги ангажира. Накарайте ги да поемат инициатива!
* Програма Фулбрайт |Фондация „Америка за България“ за помощник-учители по английски език от САЩ се администрира от Българо-американската комисия за образователен обмен и се спонсорира от Фондация „Америка за България“. Целта на програмата е да подобри обучението по английски език в български държавни и общински средни училища чрез осигуряване на достъп до естествен носител на езика и иновативни методи на преподаване, които насърчават усъвършенстването на комуникационните умения на учениците.
