Фронтовакът от Дългоделци

Фронтовакът от Дългоделци
Снимка: личен архив

Историята на България помни имената на много от загиналите свои герои, но и много остават незапомнени – макар в тяхна чест по родните им места или там, където са воювали, да са издигнати паметници. Посвещаваме този текст на един от тези герои.

Димитър Близнаков от село Дългоделци

Димитър от село Дългоделци се ражда в неспокойно време, време на световни и национални исторически събития. Избухват въстания, следвани от войни. Кървавите битки на Първата световна нанасят невиждани дотогава опустошения и отнемат животите на милиони. Когато тези битки стигат и до България и започват да се събират войници за фронта, Димитър вече се е оженил и има четири деца. Заминаването му е неизбежно и към страданията на човечеството се добавя и това на неговото семейство.

Димитър заминава да воюва и… остава завинаги на бойното поле. Децата му израстват без него и създават свои деца. Времената отдавна са други, годините се трупат и един ден в изградената от него къща не остава никой.

Държавен Архив, Автор: Рени Христова, Призни
Снимка – архив на автора

Негов наследник – внукът Никола Димитров, решава да се заеме с този въпрос. Така заедно с къщата, фамилията ще подели и оставените от прародителя им земеделски земи. Препъни камъкът се изпречва, когато Никола трябва да докаже родството си: оказва се, че за дядо му не е издаван смъртен акт, а без такъв не може да бъде издадено удостоверение за наследници. В службата по гражданска регистрация в Якимово (към чиято територия е Дългоделци), не намира никакви документи за съществуването на Димитър Близнаков. Според обясненията на общинските служители първо, регистри там се водят от по-късни години и второ „военните архиви, които са за тая дата, може да не са приравнени към гражданската база данни, от което също се получава проблем.”

Държавен Архив, Автор: Рени Христова, Призни
Снимка – архив на автора

Никола обаче продължава да издирва данни за дядо си и във военноисторическия архив. Той пита за Димитър Иванов Димитров, защото това знае. От институцията отговарят, че нямат нищо за човек с това име. Ситуацията изглежда безизходна, но внукът стига по-далеч: завежда дело и съдът прави второ запитване, но този път до регистрите на военните. Най-сетне откриват фронтовака от Дългоделци, само че записан с друга фамилия.

Ето как внукът на героя обяснява това: „Намират го като Димитър Иванов тире Близнаков. Ние явно сме се казвали и Близнакови, не само Димитрови.”

След откритията, към кратката автобиография на редник Близнаков може да се добави следното: бил е в състава на 11-а рота, 15-и пехотен полк. Убит е през 1916 г. в Чеганската планина. И само според смъртния му акт, е починал на 137-годишна възраст.

Краят на апокалиптичната Първа световна война идва две години след смъртта на Димитър Близнаков: на 11 ноември 1918 г.

Относно автора

Рени Христова

Казва се Ренета, но този (не)маловажен факт е известен на малцина. Още като невръстно дете у нея се поражда съмнението, че е по-разбрана когато пише, отколкото когато говори. В годините на съзряване съмнението й се отвърждава и по-късно - но поне навреме, съдбата проявява благосклонност към тази й особеност,, като я отпраща в профил „Печат“ на Факултета по журналистика и масови комуникации, откъдето излиза с диплома през далечната 1996-та година. За известно време се отдава изцяло на печатното слово, докато един ден не се сблъсква челно с телевизионното. Остава му вярна до момента, в който най-накрая е принудена да признае публично, че „Призни“ е съвсееем друга работа. Даже - друга любов. Това е причината, поради която ще виждате нейни текстове тук – всякакви и понякога, но дет се казва, ще са от сърце.


Още новини