Гергана Гиздина: Перспективата е в привличането на младите хора към Северозапада

Гергана Гиздина: Перспективата е в привличането на младите хора към Северозапада

Гергана Гиздина е родена в град Враца. През 2011 г. завършва врачанската Езикова гимназия „Йоан Екзарх” с профил английски и немски. В ученическите си години е била председател на Ученическия общински съвет, един от основателите на InteractVratsa, пет пъти е минала по стъпките на Ботев и неговата чета като част от Международния поход Козлодуй-Околчица и председател на училищния клуб по туризъм. Била е трикратен стипендиант на Фондация „Комунитас” в раздел литература.

Висшето си образование завършва в Софийски университет „Св. Климент Охридски” – специалност връзки с обществеността, а по-късно защитава и магистърска степен трудова и организационна психология.

Вече 8 години е част от PR отдела на една от най-големите работодателски организации у нас – Българската стопанска камара.

Ти си специалист по връзки с обществеността, а ние сме специалисти по задаване на въпроси. Разкажи ни малко повече за своята работа като експерт в Българската стопанска камара (БСК). Какво те привлече към сферата на публичните комуникации първоначално и как се разви твоя път досега?

Всъщност в моята работа съм взела една голяма част и от вашата – задавам много въпроси към хора, които са експерти в своята област, но не могат да намерят точния език или времето, за да разкажат пред по-широка публика за нещата, които правят, или пък за трудностите, които срещат и за чието решение търсят помощ от държавата или от нови бизнес партньори. Старая се въпросите да са правилни, затова непрекъснато се информирам. Правя го, за да вляза в същината на икономическите проблеми или пък в новите продукти и услуги, които компаниите и членове на БСК предлагат. После се опитвам тази информация да влезе по правилните комуникационни канали, да стигне между различни бизнеси, да бъде правилно разбрана от компетентните държавни институции, да е достъпно поднесена за журналисти, общественост, а най-добре е свършена работата тогава, когато и едно 4-годишно дете разбере какъв е проблемът и какви са вариантите за решение.

Винаги съм търсила решение на проблемите с комуникация. Още в ученическите години имах някаква страст да организирам хора, да правим нещо за класа, за училището, за града. Никога не съм разбирала как така нещо не може или няма да стане. Няма такъв вариант! Просто ти трябва правилната комуникация, с точните хора и то се случва. Та не аз избрах професията, а тя мен. Започнах стаж в Българската стопанска камара още в първи курс и така вече 8 години. Дойдох, без да знам нищо, научих много, уча се всеки ден и никой ден не се повтаря, защото Камарата представлява интересите на компании от различни сектори на икономиката. Победите и проблемите, които да стигнат до обществеността, са различни, а средствата за комуникация се променят в движение.

Експертите в днешно време казват, че правилната комуникация е всичко. Как би комуникирала с един напълно непознат, ако трябва да му разкажеш за Северозапада?

В Северозапада няма да видиш Ниагарския водопад, а Скакля. Няма да видиш Великата китайска стена, а крепостта Баба Вида. Няма да пиеш шампанско, обаче ще се влюбиш в ракията или благодарение на нея. В Северозапата може въобще да не стъпваш, но ще изпуснеш да се запознаеш с най-големите зевзеци, с най-първичните хора, с  най-чепатите жени, с най-силната и неоснователна конкуренция между съседните градове и с най-красивия Балкан – Врачанския. Този Северозапад е като неопитомено животно, което има възможност да се превърне в атракцията на цирка. Или се влюбваш от пръв поглед, или те хваща страх. Едно е ясно – определено има потенциал за развитие. Та, може да не отидеш до Видин, Враца и Монтана, но защо да губиш толкова?

А къде би завела същия непознат във Враца и околностите на града, ако имаш един свободен уикенд да го разведеш? И защо точно там? Има ли нещо традиционно, с което би го нагостила?

Непознатият определено е попаднал на странен екскурзовод. Аз имам една туристическа практика – където и да отида у нас и по света, искам да седна първо да хапна и да си поговоря с местните. Понякога храната и приказката дават повече отколкото туристическата карта.

Първа дестинация – Старо село. Аз съм отгледана там, а баба и дядо, слава Богу, са ми живи и здрави и днес. За закуска на баба ще поръчам домашна баница, с домашно точени кори, с яйцата от нашите кокошки и с много краве сирене, което сама прави. Ако гостът ми е скъп мога да му дам да си изпие сутрешното кафе на хамака под лозата. За обяд 100% ще има салата от печени чушки и розови домати от нашата градина, боб в гърне с пушени ребърца или агнешка плешка на пещ и домашна питка, а за десерт домашна баклава. Само че аз нали ще трябва да развеждам госта, та всичко това ще е готово от предната вечер и ще се сложи за изпът. В Северозапада не може да изпитваш глад и жажда, изпитваш ли ги, значи си много болен.

Втора дестинация – връх Околчица и водопадът Скакля. Паметникът на върха, в чест на Ботев и неговата чета, се вижда още от пътя. С автомобил до Околчица се стига през селата Паволче и Челопек, изключително живописни и пълни с млади хора и деца, защото в последните години са се превърнали във вилната зона на Враца. В с. Челопек може да се отбием в къщата-музей „Баба Илийца”, а в Паволче пък до читалището, защото тази година попадна в престижния конкурс „АГОРА“ за съхраняване на ценностите. За Околчица няма много да разказвам, защото ще ми трябва поне ден. Но като походник, чийто палатка винаги е прогизвала точно там на 1-ви юни, искам да отбележа, че на това място не е убит Ботев, както повечето хора смятат. Лобно място на Христо Ботев и югоизточния склон на връх Камарата над падината Йолковица, на 2 км югозападно от вр. Околчица. Комисия решава паметникът на Ботевата чета да се вдигне не на Камарата, а на Околчица, тъй като това място било по-видно, по-лично, по-достъпно и все пак близо до последното сражение. Ако на 2-ри юни чуеш сирените точно от връх Околчица, няма как да не паднеш на колене – краката ти се подкосяват.

Скакля пък е най-високият непостоянен водопад в България. Бурна, шумяща и кристална водата се спуска от 141 м височина и определено си заслужава едно стори в Instagram.

Трета дестинация – пещерата Леденика. Всъщност това е една от най-посещаваните пещери у нас и шансът моят спътник да е бил там като ученик е голям, но все пак… По пътя ще видим проходът Вратцата, който е символ на града. Наричан е в средновековието Вратица и всъщност дава сегашното име на града. Пещерата е наистина едно подземно царство – дълга е 320 м и има 10 зали. Входът и е разположен на 830 м надморска височина в най-ниската част на Леденишкия увал. Приема първите посетители в далечната 1961 г. Дължи името си на изключителната ледена украса — ледени сталагмити, сталактити и сталактони, образуващи се в първите две зали през зимата. Със своите многобройни образувания, фигури и драперии пещерата е една от най-красивите в страната. Най-популярната зала е Концертната зала. Ежегодно в нея се провеждат подземни пещерни концерти. Аз и доста врачани погледнахме на местността около пещерата с други очи, когато през 2016 г. за първи път там се проведе фолклорния събор „Леденика” с кулминация северняшка сватба – хиляди хора от цяла България идват тук, в народни носии и готови за неповторими изживявания, които ги откъсват от ежедневието и ги връщат към корените.

Четвърта дестинация – Горска пътека на приказките. Във Врачанския балкан има поне 8 екопътеки, които да се изминат пеша или с колело, но тази ме връща в детството.

Пета дестинация – центърът на град Враца. Не може без обиколка на центъра, който врачани наричат „пробива”. Сега централната градска част е ремонтирана, озеленена, осветена и пълна с млади хора. Кафета и ресторанти се сливат един с друг и да – пълни са. По улица „Търговска” ще стигнем до Етнографския комплекс, който ми е сред любимите места в града, защото е като изваден от българска народна приказка – чемшири, дувари и миризма на история. От миналата година там има уникална и обновена експозиция на най-старите превозни средства у нас. Все пак Мито Орозов – българският Хенри Форд е от Враца. Той успява да запише името си в историята на България с първия завод за производство на модерни превозни средства у нас. Негови файтони са возели царските особи по онова време, а компанията на „Форд” са мечтаели за партньорство с фабриката му.  После ще отидем до паметника на Ботев, защото не може да си в Рим и да не Видиш папата, а оттам в Историческия музей, който съхранява Рогозенското съкровище (най-голямото открито досега тракийско съкровище) и непременно ще искам да ни покажат Керамичната плочка с пиктограми, която е изключително. Тя е от раннохалколитното селище край село Градешница, Врачанско (първата половина на V хилядолетие пр. н. е.) Плочката е открита при археологически разкопки през 1969 г. Върху лицевата страна личат 24 линейно-геометрични знаци и отразява кулминацията от развитието на първата земеделска цивилизация в Европа преди 7000 години. Това са най-ранните писмени знаци в света – с около 1500 години по-стари от тези на шумерите и откритата писменост в Египет и остров Крит… и е в РИМ Враца.

Шеста дестинация – Залезът е най-хубав от Хижата или така наречения „Вестител на свободата”, който се издига на хълма „Калето” над града.

Седма дестинация – ще съм уморена и въобще няма да ми се ходи, но задължително ще трябва да се види и нощният живот на града. Култовото заведение Буркана, което вече носи името TheJar, е място само за най-екстремно настроените гости на Враца. Те трябва да са готови да имат силно главоболие и спомени, които да не разказват на внуците си.

Нека си поговорим малко за бизнес климата в региона. Като част от екипа на БСК със сигурност може да споделиш с нас някои интересни данни и тенденции относно Северозападния регион и по-конкретно за твоя роден град, които сочат положителен тренд?

Според статистиките на Националния статистически институт (НСИ) от 2017 г., Враца е определен за региона, отчел най-голямо увеличение на брутния вътрешен продукт. Повишението е в размер на 22%, което изчислява скок от 9579 на 11 684 лв. Впоследствие общината сключи договори с немалко фирми и заслужено грабна приза „Инвеститор на 2018 г.”

За първи път от десетилетия градът отбелязва повишаване на раждаемостта и преобръща негативната за региона демографска тенденция. Враца е от общините, които имат приета Наредба за насърчаване на инвестициите и издаване на сертификат за инвестиции, клас В. Има стратегическо местоположение – близо е до столицата, до границите на България със Сърбия и Румъния, освен това Враца, редом до Челопеч, Девня, Столична община, Златарица, Божурище, Панагюрище, Ямбол, Пловдив, Варна е сред общините с най-добри показатели по отношение на финансова устойчивост, инвестиционна активност, просрочия и други към юни 2020 г. Столична община и общините Пловдив, Варна, Плевен и, зъбележете, Враца формират най-голям излишък по бюджета си.

В началото на юни, въпреки икономическите щети от пандемията с COVID-19 в града беше открит нов завод на немската компания за информационни кабели и електронни компоненти – МД Електроник. Инвестираните средства за изграждането му са в размер на над 21,5 млн. лв., а в него ще бъдат заети над 500 човека. Не мога да не отбележа, че след 30 години носталгия по Химко, това е първият голям инвеститор в града.

През август миналата година бе направена и първа копка на новия завод на Теклас – България, заявката е броят на заетите там да достигне до 1000 човека. В началото на юни тази година пък врачанската фирма Лесто Инвестмънт даде заявка, че ще вложи 18 млн. лв. в металообработващ завод в града. На фона на тези новини, за втори пореден месец безработицата в трите северозападни области Монтана, Враца и Видин намалява.

В края на юли в трите региона без работа са 24 145 души от икономически активното население. Броят им е с 712 по-малко в сравнение с юни и с 1522 по-малко в сравнение с май на тази година.

Какви инициативи има БСК в Северозападна България? Как могат местни бизнеси да се възползват?

В момента Индустриална стопанска камара – Враца, съвместно с Националната пациентска организация имат съвместен едногодишен проект за повишаването на достъпа до заетост на лица с увреждания. Усилията са насочени към подобряването на връзката между работодателите и хората с увреждания, като първата стъпка към това е разработването на информационен портал, който да улеснява хората с увреждания да търсят и намират работа, която да съответства на техните възможности, потребности и професионални стремежи. Порталът предоставя, както полезни обучителни ресурси, така и възможности за търсене на работа.

В модул на системата работодатели могат да публикуват своите обяви, както и ще имат възможности да се запознаят с обучително съдържание, насочено към особеностите на различните групи хора с увреждания и начините за по-добра комуникация с тях. Повече информация за проекта може да се намери на rabotazavseki.com. Хубаво е, че Враца е един от общо петте града в цялата страна, в който се провежда. В последните 2 години Стопанска камара – Монтана също става все по-активна. Там усилията са насочени към по-голямо съответствие на образованието с нуждите на местния бизнес. Всеки желаещ работодател може да стане част от семейството на БСК, като подаде заявка за членство.

Чели сме доста статистики, които определят региона като обезлюдяващ, беден и прочие негативни тенденции. Ти си оптимист по природа – къде виждаш перспективата за региона по отношение на бизнес развитие, индустрия, туризъм или някоя друга област?

Перспективата е в привличането на младите хора да се задържат или да се завърнат в Северозапада. Страхувам се, че ще дойде време, в което работа ще има, но няма да има хора за работата. Туризмът във Враца може да се развива с много по-бързи темпове. Няма по-добри скали за катерене от врачанските и в същото време Алпийският дом е затворен. Качеството на предлаганите туристически услугите трябва да се повиши, за да пожелаеш да се върнеш отново и да знаеш, че няма да ти се скарат, когато към кафето поръчаш и мляко.Темпът на инвестициите трябва да продължи, а би било прекрасно, ако те се насочени и към продукти с по-висока добавена стойност.

Коя е последната добра новина за родния ти град, която те накара да се усмихнеш? С какво те зарадва?

Буквално преди дни разбрах, че във Враца ще има зоопарк. И си припомних първото ми ходене на залогическа градина. Бях на 5 и не спах 3 дни, защото  бях сигурна, че ще ме изяде лъвът от софийския зоопарк и няма да мога да си играя с децата пред блока. Зарадва ме първо със спомена и после с идеята, че децата са сред приоритетите на града.

Как гледаш ти на Северозапада? Какво значи този регион лично за теб и защо има специално място в сърцето ти?

Човек си тежи на мястото и аз се чувствам най-добре, когато се прибирам у дома. Не е шовинизъм към региона, а наистина специално място в сърцето.

Какви са твоите лични идеи за подобряването на Враца и региона?

Враца и регионът трябва да бъдат по-достъпни и отворени както за българи, така и за чужденци, възможностите трябва да бъдат атрактивно рекламирани и таргетирани към правилните публики.

Инфраструктурата винаги е била пословична със своята недостъпност. Магистрала „Хемус” се ремонтира през целия ми живот, а всяко пътуване минава през настройката да стоя с часове на опашките пред тунелите. Бих инвестирала много повече там, за да има ускоряване на сроковете. Освен това, във Враца има наистина добре работеща образователна система – страхотни преподаватели, будни деца и отлична материална база. Те могат и трябва да създават продукти услуги с висока добавена стойност. Иска ми се новите инвестиции да бъдат насочени към тях. Не виждам никаква пречка Враца да бъде страхотен IT хъб. Проектът „Враца софтуер общество“е отлична възможност.

Страшно много ме боли за обезлюдените села и този проблем не е само в Северозапада, а в следствие на цялата глобализация. Мисля, че може да се разработи специална програма, в която хората, работещи целогодишно от вкъщи, да живеят сред чистата природа и със здравословна храна, вместо между хола и кухнята. Все повече започва да се говори за екологичното предприемачество, а селата са една прекрасна възможност затова.

Разкажи ни виц от врачанско за финал.

Сещам се само за нецензурни вицове и ще ви го спестя, затова последният, който прочетох:

„Убава си като Ариана Гранде!

Тва неква бира от 3 литра ли е?“

 

Относно автора

Венелин Добрев


Още новини