Горска магия, поляни и спомени край Вършец
Моника Тинчева
„Не мога да си позволя да стоя вкъщи и да пропусна нещо толкова прекрасно като есенно слънце. За това прекарвам на открито всеки възможен светъл миг.“
Н. Хартоун
Дали има нещо по-хубаво от разходка сред природата в слънчев, тих и спокоен ден?
Единственото по-хубаво нещо може би е да прекараме поне още един ден в прегръдката на сменящите годишната си премяна гори. И там някъде – дали под галещите лъчи на слънцето, дали на средата на горската пътека, сред релаксиращо жужене или в покоя на планинския лес, намираме себе си и даваме време на душата ни да настигне тялото и да бъдем отново в цялост.
Каня ви сега да извървим виртуално (а след това може и реално) един раздвижващ и зареждащ маршрут сред северозападни гледки и горски потайности.
Отправната точка се намира в китното градче Вършец и само този факт гарантира, че ще напълним очите и сърцето си с красота и приключения.
Предложението ни е за изцяло пешеходна разходка, за да тонизираме тялото и да напълним съзнанието с природата наоколо. Тръгваме от потъналия в растителност Градски парк във Вършец. Огромна дървена табела с възможните маршрути ни информира за посоката и за приблизителното времетраене на прехода. Надписите са няколко и ни насочват последователно от най-близката точка (Амфитеатъра) до най-отдалечената, а именно хижа Бялата вода.
Първата ни спирка е Иванчова поляна. Простор под небето с изглед към Балкана и снабден с удобства като дървени пейки, беседки и шезлонги. Тук в компанията на семейство и приятели можем да споделим време на открито, сред свеж въздух и билкови аромати. От това място се разкрива впечатляваща гледка към връх Тодорини кукли.
Точно след няколко метра се намира и Марийкина поляна. Тя е разположена буквално в прегръдката на гъста гора, в която има предимно букови и борови дървета. И тук на разположение на посетителите има дървена пейка и маса с възможност за отдих и съзерцание.
Необходими са още около 10-20 минути (в зависимост от темпото), за да се достигне следващата горска спирка, а именно красивото кътче „Райски водопад”. Тук ще ви посрещнат красиви дървени табели и дружелюбни местенца за почивка сред приятния и неспирен звук на водата от водопада и реката. Всичко е изработено и поставено там от местни жители с много любов към природата и родното място. Апелът е да се пази чисто и да не се руши, за да могат да му се радват повече любители на планината. За най-малките посетители има изградени люлки под приятна сянка и с изглед към това наистина райско място.
Водопад Райски кът се намира на река Бащица. Той не е много голям, но в пълноводния си период се спуска обилно в два скока, които разпръскват водите като дантелено покривало наоколо. Звукът успокоява, а изгледът отгоре (от специалното място за наблюдение) омиротворява и ни въвежда сред чудните горски звуци.
Тук животът следва своя естествен ход и ни разхожда сред клоните на дърветата, водени от птичи трели, шумолене от добре скрити планински обитатели и всичко това на фона на иначе необичайна тишина, нарушена само от простичкото и лишено от всякаква суета горско ежедневие.
След като отдъхнахме и измихме в рекичката, в пряк и преносен смисъл, градското си съзнание, може да продължим по добре познатата маркировка – бяло и синьо. Целта ни е района около хижа Бялата вода. Тя не функционира от много години, но пътят до нея е достатъчна причина да се раздвижим, да дишаме дълбоко и да се радваме на това, което ни заобикаля.
Пътят продължава през гората и след около половин час (приблизително) се пресича от стар асфалтов път. Поема се по пътеката нагоре и след известно време пресичаме още веднъж асфалтовия път. През цялото време се следва маркировката. Общата продължителност на времето, което е необходимо, за да се стигне от началната точка до хижата е около час и половина, два часа. Като се подразбира, че всеки има собствено темпо и различна нужда от почивка по пътя.
По това време на годината гората вече е облечена в пъстрата си есенна одежда. Топлите цветове на сезона покриват дърветата и ги подреждат като в своеобразно дефиле на контрастите. Стъпките минават по плътни естествени килими, преплели се в охра, оранжево и керемиденочервено. Аромат на влага и хлад се завърта в едва уловим танц на сетивността и спира на метри пред нас, за да можем да обхванем с поглед проявленията на есента.
Хижа Бялата вода е на 774 м надморска височина и е разположена в подножието на връх Червени камик (1051 м). Ще бъде хубаво, ако един ден хижата заработи отново, защото наистина се намира на чудесно място и пази спомени за много детски лагери, весели изживявания и времена, в които е събирала под покрива си хора, които обичат планината и природата и милеят за времето, прекарано там. Била е построена през далечната 1975. Самата сграда е на два етажа и е била електрифицирана и водоснабдена. От прозорците й се е открива чудесна гледка и си представям свежия въздух, който е нахлувал от тях сутрин и звуците на гората, които са били единственото нещо, което се е чувало наоколо.
Някои от посетителите споменават за кучета – пазачи, които яростно се нахвърлят на туристи, които минават покрай хижата, но когато посетих района, нямаше никакво присъствие.
Рекичката, която минава от долната страна беше кристално чиста и само различни битови отпадъци тук-таме показват, че районът се посещава и за съжаление, остават следите на „цивилизацията“.
От хижата има друга маркирана пътека, която води до билото на Кознишкия дял на Стара планина. Също така може да се стигне и до хижа Пробойница.
През връх Тодорини кукли, прохода Петрохан и връх Ком може да се стигне и до хижа Ком за 8-9 часа.
Всяка минута, която прекарваме сред природата е безценна. Нека ходим там с ясното съзнание, че навлизаме в място, което е изключително важно да остане непокътнато, чисто и необезпокоявано.
За финал може би съвсем на място ще прозвучат няколко думи, изречени от Дора Габе за Вършец и околността му. Пословична е обичта ѝ към този край и това си личи в споделеното за него:
„Не се е скъпил Господ, когато е нареждал този край. Не са се скъпили и хората, които са го доуреждали“.
