Градешкият манастир край Враца отново приема поклонници

Градешкият манастир край Враца отново приема поклонници
Снимки: Славена Етугова

В историята на българския народ поклонението и смирението вървят ръка за ръка. Поклонението е духовно пътуване към себе си. Обект за поклонение са светите места, свързани по някакъв начин с религията. За България това са преди всичко нашите православни манастири.

Врачанският край е една от твърдините на христовата вяра по българските земи. Може би най-малко познат от манастирите във врачанско е Градешкият манастир „Св. Йоан Предтеча”. Той се намира на 38 км северозападно от Враца, на 36 км североизточно от Монтана, на 1,5 км. западно от село Градешница и на около 2 км южно от десния бряг на река Огоста. Комплексът се състои от вътрешен манастирски двор, обграден от каменни зидове. Двуетажните жилищни постройки са издигнати през 1865 г. и са свързани в ъгъла на втория етаж с малък параклис „Св. Иван Рилски”. Районът, в който е разположен манастирът, е изключително живописен. Намира се на хълм, заобиколен от трите страни с виещ се в подножието му каньон, свързан чрез тясна ивица с прилежащото плато.

Ново начало

Манастирът има стара история, но в един период от време е бил база за почивка на АЕЦ „Козлодуй“. От 2020 г. е отново действащ, а игумен е младия монах отец Спиридон, който с голям ентусиазъм посреща поклонници в светата обител. Дълги години манастирът не е бил място за богослужения, а сега хора идват все още рядко.

Снимки: Славена Етугова (Поклонническо-просветен център "Св. Йоан Рилски" при Софийска митрополия)
Снимки: Славена Етугова (Поклонническо-просветен център „Св. Йоан Рилски” при Софийска митрополия)

Сигурни данни за това, че манастирът е бил действащ има от началото на ХІХ в. В двора му е запазен надгробен кръст на монахинята Гликерия, починала през 1921 г. През 1861 г. със средствата на жителите на съседното село Градешница била построена новата църква на манастира, изградена върху основите на по-стар храм. Четири години по-късно бил построен и параклисът „Св. Йоан Рилски Чудотворец” на втория етаж на жилищната сграда.

През 1972 г. църквата е ремонтирана и укрепена. В периода 2000-2001 г. интериорът на храма е изцяло подновен. Стените на църквата са канонично изографисани. Стенописите и иконите на иконостаса са дело на екип от иконописци и кописти под ръководството на професор Тома Върбанов от Национална художествена академия – София със средства от ръководството и работниците и служителите на АЕЦ Козлодуй. Стенописите и интериора са осветени на 24 юни 2001 г., храмовия празник на църквата, от Н. В. Врачанския Митрополит Калиник.

Храмовият празник на манастира е на 24-ти юни – рождеството на Свети Йоан Предтеча.

Снимки: Славена Етугова (Поклонническо-просветен център „Св. Йоан Рилски” при Софийска митрополия)

Възможности за престой

Градешкият манастир предлага възможност за нощувка и храна. На разположение на гостите са 33 места за нощувка и 40 места на открито и закрито за хранене. Обектът разполага със собствен охраняем паркинг за 30 места. Градешкият манастир е превъзходно място за венчаване и кръщаване.

До манастирът се стига лесно с кола от село Градещница, което се намира на североизток от град Монтана по посока град Оряхово на река Дунав.

За повече информация може да се свържете с игумена на манастира Отец Спиридон (0879173720), както и да разгледате профила на манастира във Facebook.

Относно автора

Гавраил Гавраилов

Гавраил е доктор по социология, преподава социално предприемачество и активизъм в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Придобива бакалавърска степен по политология и магистърска по приложна психология в родния си град Пловдив. Има опит като журналист в БНР от 2019 г. (автор на рубриката „Има ли мегдан“ по „Хоризонт“ и сътрудник в „Христо Ботев“). Има интереси в различни сфери - спорт, туризъм, културно наследство, социални услуги, политически процеси, граждански организации. Автор на пет книги за България - две от тях за селски туризъм и една за Дунавска България. Бивш изпълнителен директор на Организация за управление на Тракийски туристически район. Все още трудно говори на езика на пустиняците, но поне разбира какво му се казва.

Прочетете и другите материали на автора тук