Магията на кукления театър през погледа на артистите
Йоана Димитрова
Кукленото изкуство е едно от най-древните познати на земята – съществуват сведения за куклени представления в Китай, датиращи още от епохата преди Христа. Според една от теориите в основите на театъра с кукли са древните практики на шаманите, в които, покривайки лицата си с маски, те се превъплъщават в различни роли. Друго твърдение посочва като родина на днешния куклен театър древна Елада, където през епохата на елинизма навлизат източни и азиатски влияния, за които се вярва, че са пренесли елементи на кукленото изкуство. Където и да се е зародил този вид спектакли, той се радва на широка популярност и през вековете достига всички континенти, макар и под различна форма и с различна цел – от пресъздаване на отношенията между боговете до осмиване на недъзите на властта.
България е третата страна в света, в която млади специалисти започват да се обучават в изкуството на играта с кукли. Днес ви отвеждаме зад кулисите, за да ви срещнем с трима творци от семейството на Общински куклен театър – Монтана. Симеон Тодоров, Христина Тодорова и Мила Топалова не са родени в Северозапада, но професията им ги довежда на сцената в Монтана, където вече години наред вълнуват малки и големи с представленията си. И тримата навлизат в света на театъра като драматични актьори, но впоследствие избират малко по-различно поприще, а именно – кукления театър.
Семейство в живота и колеги на сцената
Христина и Симеон Тодорови са актьори от вече почти пет години. И двамата получават висшето си образование в Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград. Христина завършва актьорско майсторство през 2016 г. в класа на проф. Венцеслав Кисьов и доц. Недялко Делчев, а Симеон – през 2015 г. при доц. Огнян Спиров и доц. Биляна Дилкова. Веднага след дипломирането си като актьор, той записва и магистратура по режисура при доц. Николай Ламбрев-Михайловски.
Христина първа се запалва по изкуството на кукления театър. Още от дете се влюбва в анимациите, което е предпоставка за превръщането и в кукловод. Да създава неща с ръцете си от всякакви материали е втората нейна страст, която по-късно я отвежда и по пътя на сценографията. Христина идва в Монтанския куклен театър през 2018 г., а един сезон по-късно, през 2019 г., към нея се присъединява и Симеон. „Тук е моментът да споменем, че сме изключително благодарни за възможността, дадена ни от директора на кукления театър в Монтана Иван Истатков, защото през 2019 г. успяхме да направим и дебюта си на професионална сцена с представлението „Една приказно блатна история“ по Братя Грим, на което Симеон е режисьор, а аз сценограф. Предизвикателството за нас беше двойно, защото актьори в пиесата бяхме отново самите ние“, разказва Христина.
Изкуство без граници
Разбираем дори и без думи, кукленият театър е изкуство, в което неживата материя оживява, въвличайки ни в свят много близък до вълшебството и магията. На сцената артистите пресътворяват мрачни гори и буйни реки, приказни замъци и непознати земи. Използват кукли и причудливи фигури и предмети от картон, плат, дори найлони – с практична мисъл и доза въображение буквално всеки материал може да се превърне в кукла или част от декора на пиесата. Ценното в този вид представления е именно метафорично асоциативният език за предаване на събитията, който безкрайното поле на куклената сценография създава.
„В драматичния театър не можеш да летиш. Дори да успееш, то става много трудно и с цената на много средства. В кукления театър героят може да полети много лесно. Куклите позволяват голяма свобода на действие, въображението ти може да се развихри на воля. Трудното е в задачата да вдъхнеш живот на едно парче плат или хартия“, обяснява Симеон.
Най-критичната публика
Същинската работа по личната драматизация на приказката отнема доста време, докато изкристализира идеята и се подготви всичко може да отнеме месеци. За подготовката на едно представление Христина разказва: „До сценографията ме отведе любопитството за това какво мога да направя с ръцете си от всякакви материали – достъпни, но ефектни за децата. Малкият човек е много критичен, трябва да ти повярва, за да успееш да грабнеш вниманието му и да го задържиш за 30-40 минути, колкото е обикновеното времетраене на един куклен спектакъл.“
Освен най-критичната, според Симеон децата са и най-искрената публика. „Ние, възрастните, често се лъжем дори чисто от възпитание. Понякога си казваме: „Хайде, постарали са се хората, а и съм дал пари за билет.“ Детето не се интересува от това кой колко пари е похарчил, а дали се е забавлявало. Сивият спектър на обратната връзка при едно дете липсва – или е бяло, или черно – или му е харесало, или не“, категоричен е актьорът.
Три години по-късно Христина и Симеон могат да се похвалят и с втория си успех в ролите си съответно на сценограф и режисьор – новата им постановка по Братя Грим „Хензел и Гретел“. Този път обаче актьори са талантливите им колеги Мила Топалова и Тихомир Иванов, като участието им в куклените представления ги развива като артисти, кара ги да мислят и действат на много пластове. В „Хензел и Гретел“ вниманието им е постоянно ангажирано, защото правят всичко сами – играта с куклите динамично се сменя с актьорска игра, преминаваща в няколко различни образа.
Пътят на една акриса
Мила Топалова е родена в София, но израства в Летница (северно градче близо до Ловеч) при родителите на баща и. Решението и да стане военен се разклаща от любовта към анимацията и по-точно – към озвучаването и. Така се стига до първия и досег с театъра – озовава се в театрална школа, чийто ръководител успява да я убеди, че това е нейното призвание. Въпреки героичните и военни виждания за себе си и литературната слава, която всички нейни учители предричат, през 2014 г. Мила се озовава в Театрален колеж „Любен Гройс“ в последния клас на проф. Надежда Сейкова. След завършването си през 2017 г. младата актриса веднага се включва в трупата на Драматичен театър – Монтана.
„И до днес театърът и градът в моето абстрактно виждане са с неограничени възможности и перспективи за културно израстване. Искам и хората да виждат моята абстракция и възможностите, които имаме заедно. Преди половин година поех и своята роля в кукления театър на Монтана. Постановката на Христина и Симеон „Хензел и Гретел“ е и първата ми официална премиера с кукли в тази прекрасна атмосфера на детска радост“, споделя Мила.
За своите колеги Христина и Симеон Мила говори с усмивка: „Много е приятно да работиш с хора, които имат идеи, искат да се развиват и без страх предлагат и опитват нови неща. Надявам се към нас да се присъединяват още ентусиазирани млади хора, които да развиват всяка сфера на театъра.
Играта с кукли – отговорност и удоволствие
Все повече драматични актьори се насочват към кукления театър. В драматичното сценично изкуство всеки актьор създава своя рутина – с времето опознава границите на възможностите си и придобива усет за това какво се харесва и какво не. Кукленият театър поставя актьора в напълно различен свят –интересен, вълнуващ и предизвикателен. Да създаваш и играеш куклени представления е съпътствано с голяма отговорност, тъй като именно в ранната детска възраст се оформя отношението към театъра. Това дали работата на режисьора, сценографа и актьорите ще се хареса на децата, е решаващо за превръщането им във възрастни, които имат отношиение към културата и изкуството.
„Ние сме драматични актьори и мисля, че и тримата сме на мнение, че е много по-трудно да направиш един детски спектакъл. Определено е по-предизвикателна задача да грабнеш вниманието и да запалиш малкия зрител. Трябва да играеш много искрено, защото децата инстинктивно усещат фалша. Наистина е огромно удоволствие, когато те останат доволни. Поклонът след представлението има друг заряд и носи различна емоция“, споделя Мила.
„Най-голямата награда са възторжените детски очи и прегръдките в края на представлението. Ако дойдат да те прегърнат и поздравят, значи много им е харесало“, допълва Христина за реакциите на малките почитатели на театралното изкуство.
Една нова цел и едно послание
Макар детските спектакли да преобладават,куклени представления не се създават само с детска насоченост. „Една от целите ни е да направим куклен театър за възрастни. Но, разбира се, тук говорим за по-сериозни финанси. Ако успяваме да впечатлим децата с по-бюджетни материали, то при възрастните това няма да се получи“, споделя Симеон.
За предназначението на кукления театър, актьорът разказва: „Като цяло посланието на кукления театър към децата е едно: да вярват в мечтите си и винаги да се борят за доброто. Ако ние помогнем за това с нашите представления, значи сме си свършили работата. Една постановка може и да не донесе веднага промяна у малкия зрител, но ако някъде вътре у детето се запечата идеята, че нещо не е добро, в дадена бъдеща ситуация, то ще си припомни как е правилно да постъпи. Това е целта. Поне така аз разбирам кукления театър.“
