Магията на кукления театър през погледа на артистите

Магията на кукления театър през погледа на артистите

Кукленото изкуство е едно от най-древните познати на земята – съществуват сведения за куклени представления в Китай, датиращи още от епохата преди Христа. Според една от теориите в основите на театъра с кукли са древните практики на шаманите, в които, покривайки лицата си с маски, те се превъплъщават в различни роли. Друго твърдение посочва като родина на днешния куклен театър древна Елада, където през епохата на елинизма навлизат източни и азиатски влияния, за които се вярва, че са пренесли елементи на кукленото изкуство. Където и да се е зародил този вид спектакли, той се радва на широка популярност и през вековете достига всички континенти, макар и под различна форма и с различна цел – от пресъздаване на отношенията между боговете до осмиване на недъзите на властта.

България е третата страна в света, в която млади специалисти започват да се обучават в изкуството на играта с кукли. Днес ви отвеждаме зад кулисите, за да ви срещнем с трима творци от семейството на Общински куклен театър – Монтана. Симеон Тодоров, Христина Тодорова и Мила Топалова не са родени в Северозапада, но професията им ги довежда на сцената в Монтана, където вече години наред вълнуват малки и големи с представленията си. И тримата навлизат в света на театъра като драматични актьори, но впоследствие избират малко по-различно поприще, а именно – кукления театър.

Семейство в живота и колеги на сцената

Христина и Симеон Тодорови са актьори от вече почти пет години. И двамата получават висшето си образование в Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград. Христина завършва актьорско майсторство през 2016 г. в класа на проф. Венцеслав Кисьов и доц. Недялко Делчев, а Симеон – през 2015 г. при доц. Огнян Спиров и доц. Биляна Дилкова. Веднага след дипломирането си като актьор, той записва и магистратура по режисура при доц. Николай Ламбрев-Михайловски.

куклен театър Симеон Тодоров
Симеон Тодоров (Снимка: Мартин Каменов – MkVideo)

 

 

 

 

куклен театър Христина Тодорова
Христина Тодорова (Снимка: Мартин Каменов – MkVideo)

 

Христина първа се запалва по изкуството на кукления театър. Още от дете се влюбва в анимациите, което е предпоставка за превръщането и в кукловод. Да създава неща с ръцете си от всякакви материали е втората нейна страст, която по-късно я отвежда и по пътя на сценографията. Христина идва в Монтанския куклен театър през 2018 г., а един сезон по-късно, през 2019 г., към нея се присъединява и Симеон. „Тук е моментът да споменем, че сме изключително благодарни за възможността, дадена ни от директора на кукления театър в Монтана Иван Истатков, защото през 2019 г. успяхме да направим и дебюта си на професионална сцена с представлението „Една приказно блатна история“ по Братя Грим, на което Симеон е режисьор, а аз сценограф. Предизвикателството за нас беше двойно, защото актьори в пиесата бяхме отново самите ние“, разказва Христина.

Изкуство без граници

Разбираем дори и без думи, кукленият театър е изкуство, в което неживата материя оживява, въвличайки ни в свят много близък до вълшебството и магията. На сцената артистите пресътворяват мрачни гори и буйни реки, приказни замъци и непознати земи. Използват кукли и причудливи фигури и предмети от картон, плат, дори найлони – с практична мисъл и доза въображение буквално всеки материал може да се превърне в кукла или част от декора на пиесата. Ценното в този вид представления е именно метафорично асоциативният език за предаване на събитията, който безкрайното поле на куклената сценография създава.

„В драматичния театър не можеш да летиш. Дори да успееш, то става много трудно и с цената на много средства. В кукления театър героят може да полети много лесно. Куклите позволяват голяма свобода на действие, въображението ти може да се развихри на воля. Трудното е в задачата да вдъхнеш живот на едно парче плат или хартия“, обяснява Симеон.

Най-критичната публика

Същинската работа по личната драматизация на приказката отнема доста време, докато изкристализира идеята и се подготви всичко може да отнеме месеци. За подготовката на едно представление Христина разказва: „До сценографията ме отведе любопитството за това какво мога да направя с ръцете си от всякакви материали – достъпни, но ефектни за децата. Малкият човек е много критичен, трябва да ти повярва, за да успееш да грабнеш вниманието му и да го задържиш за 30-40 минути, колкото е обикновеното времетраене на един куклен спектакъл.“

Освен най-критичната, според Симеон децата са и най-искрената публика. „Ние, възрастните, често се лъжем дори чисто от възпитание. Понякога си казваме: „Хайде, постарали са се хората, а и съм дал пари за билет.“ Детето не се интересува от това кой колко пари е похарчил, а дали се е забавлявало. Сивият спектър на обратната връзка при едно дете липсва – или е бяло, или черно – или му е харесало, или не“, категоричен е актьорът.

Три години по-късно Христина и Симеон могат да се похвалят и с втория си успех в ролите си съответно на сценограф и режисьор – новата им постановка по Братя Грим „Хензел и Гретел“. Този път обаче актьори са талантливите им колеги Мила Топалова и Тихомир Иванов, като участието им в куклените представления ги развива като артисти, кара ги да мислят и действат на много пластове. В „Хензел и Гретел“ вниманието им е постоянно ангажирано, защото правят всичко сами – играта с куклите динамично се сменя с актьорска игра, преминаваща в няколко различни образа.

Пътят на една акриса

Мила Топалова е родена в София, но израства в Летница (северно градче близо до Ловеч) при родителите на баща и. Решението и да стане военен се разклаща от любовта към анимацията и по-точно – към озвучаването и. Така се стига до първия и досег с театъра – озовава се в театрална школа, чийто ръководител успява да я убеди, че това е нейното призвание. Въпреки героичните и военни виждания за себе си и литературната слава, която всички нейни учители предричат, през 2014 г. Мила се озовава в Театрален колеж „Любен Гройс“ в последния клас на проф. Надежда Сейкова. След завършването си през 2017 г. младата актриса веднага се включва в трупата на Драматичен театър – Монтана.

куклен театър Мила Топалова
Мила Топалова (Снимка: личен архив)

„И до днес театърът и градът в моето абстрактно виждане са с неограничени възможности и перспективи за културно израстване. Искам и хората да виждат моята абстракция и възможностите, които имаме заедно. Преди половин година поех и своята роля в кукления театър на Монтана. Постановката на Христина и Симеон „Хензел и Гретел“ е и първата ми официална премиера с кукли в тази прекрасна атмосфера на детска радост“, споделя Мила.

За своите колеги Христина и Симеон Мила говори с усмивка: „Много е приятно да работиш с хора, които имат идеи, искат да се развиват и без страх предлагат и опитват нови неща. Надявам се към нас да се присъединяват още ентусиазирани млади хора, които да развиват всяка сфера на театъра.

 

Играта с кукли – отговорност и удоволствие

Все повече драматични актьори се насочват към кукления театър. В драматичното сценично изкуство всеки актьор създава своя рутина – с времето опознава границите на възможностите си и придобива усет за това какво се харесва и какво не. Кукленият театър поставя актьора в напълно различен свят –интересен, вълнуващ и предизвикателен. Да създаваш и играеш куклени представления е съпътствано с голяма отговорност, тъй като именно в ранната детска възраст се оформя отношението към театъра. Това дали работата на режисьора, сценографа и актьорите ще се хареса на децата, е решаващо за превръщането им във възрастни, които имат отношиение към културата и изкуството.

„Ние сме драматични актьори и мисля, че и тримата сме на мнение, че е много по-трудно да направиш един детски спектакъл. Определено е по-предизвикателна задача да грабнеш вниманието и да запалиш малкия зрител. Трябва да играеш много искрено, защото децата инстинктивно усещат фалша. Наистина е огромно удоволствие, когато те останат доволни. Поклонът след представлението има друг заряд и носи различна емоция“, споделя Мила.

„Най-голямата награда са възторжените детски очи и прегръдките в края на представлението. Ако дойдат да те прегърнат и поздравят, значи много им е харесало“, допълва Христина за реакциите на малките почитатели на театралното изкуство.

куклен театър Симеон Тодоров Мила Топалова
Симеон Тодоров и Мила Топалова (Снимка: Мартин Каменов – MkVideo)

Една нова цел и едно послание

Макар детските спектакли да преобладават,куклени представления не се създават само с детска насоченост. „Една от целите ни е да направим куклен театър за възрастни. Но, разбира се, тук говорим за по-сериозни финанси. Ако успяваме да впечатлим децата с по-бюджетни материали, то при възрастните това няма да се получи“, споделя Симеон.

За предназначението на кукления театър, актьорът разказва: „Като цяло посланието на кукления театър към децата е едно: да вярват в мечтите си и винаги да се борят за доброто. Ако ние помогнем за това с нашите представления, значи сме си свършили работата. Една постановка може и да не донесе веднага промяна у малкия зрител, но ако някъде вътре у детето се запечата идеята, че нещо не е добро, в дадена бъдеща ситуация, то ще си припомни как е правилно да постъпи. Това е целта. Поне така аз разбирам кукления театър.“

Относно автора

Йоана Димитрова

Потомка на стар чипровски род, която избира да остане в родния си край, където чувства, че принадлежи. Вълнува се от автентичните български обичаи и вярвания, величието на природата и всяко доказателство, че един непримирим човешки дух е способен да промени света. Стреми се да открива хоризонти там, където досега са чертани граници. Усеща магията на думите, силата им да влияят, въодушевяват, окриляват. Работи със страст това, което обича, и се стреми да вдъхновява и останалите да следват призванието си. С това допринася към промяната, която иска да види в обичания роден Северозапад.

Прочетете и другите материали на автора тук