Мишо Гаргата с 640-те прякора

Мишо Гаргата с 640-те прякора

Защо Асен е „Гугутката”, каква щета е нанесъл Бочко „Щетата” и какво значи „Дръндата”?

И какво правят имената и прякорите на тези и още над 600 души в азбучника на Мишо Гаргата? А той защо е Гарга и има ли го в колекцията му?

Ааа, не казваме наготово!

Михаил Николов е от Монтана, живее в Монтана и е на 83 години. Доайен на волейбола и колекционер на прякори. Започнал азбучника, когато се усетил, че повечето хора, които познава, са по-известни с прякорите, отколкото с имената си. Записва ги само ако е спазил собствените си три правила: всички да са от града, да ги познава лично и сам да се е сетил за тях.

Повечето прякори са свързани с физически белези, особености на характера и професия, някои – по наследство. Но има и такива, които и той не може да обясни.

„Някой някога се е обърнал към някого по този начин и така си е останало. Но виж, Асен Гугутката например – баба му е била много красива, то и на баща му викаха така – Мето Гугутката. Асенчо и той беше хубав, та си му отиваше прякорът. Ама ето тука Ангел Шойко – беше поп, не знам защо така му викаха. Много от „Ангел”-овците тук са с прякори „Чушката”, има и Ачо Френски, баща му Георги Френски беше дърводелец на „Веренишка”. А на Атанас Американеца баща му е бил някога в Америка, та и той Американеца стана.

Борко Дупката беше щатен художник на киното, Борко Сома ходеше за риба и много сомове хващаше, Бойко Кризата беше много слабичък и затова: Кризата. А Бойчо Флегмата беше бавен, но защо Бойчо е „Дръндата” не знам. С него играехме в градските отбори на Михайловград баскетбол и футбол, след това дълги години беше треньор по лека атлетика във Враца. Тука има един Бочко Щетата, защото където и да се появеше, все нещо лошо ще стане. И от „щетник” стана Щетата. Има го и Хепчето, той свиреше на китара и в ония години като свиреха и пееха нещо, та happy, happy и от там – Хепчето.”

Разлистваме азбучника на чичо Мишо по-нататък – „В”:

„Ванчо Коларчето беше майстор по колите на каруците, Валери стана „Магарето” заради едрия си ръст, Ваньо Патицата – заради клатещата му се походка, Вергил Плямпалото – защото много говореше. А с Ваньо Маршала играехме волейбол, стойката му беше впечатляваща, маршалска!”

А като стана дума за волейбол, леко ще се отклоним. Няма как, защото волейболът и Михаил Николов са свързани неизменно.

„Едно време на първите трима до мрежата им казваха забивачи, от другите трима отзад един бие сервиз, другите посрещат и спасяват, не се въртяха. В училищния двор играеха по-големите и когато нямаха шести човек, аз им се примолвах и те ми даваха да бия сервиз. Така навлезе в мен и ми остана за цял живот. На 16 години започнах да играя при мъжете, в основния състав на отбора, като нападател. Като спрях да играя, продължих като треньор. И така 41 години: от 1949 г. до 1990 г., когато с юношите станахме трети в България, само ЦСКА и Левски бяха пред нас”, разказва чичо Мишо. Викали са го да води отбори в големи градове, той всеки път отказвал.

„Обичам си града, обичам си баира, обичам си плажа, обичам си центъра… Спомените ме държат.”

Прякорът му е „Гаргата”, защото като дете бил по-мургав. Жилав, висок и слаб. Като млад: 192 см, сега: около 188 см. Напоследък освен по-нисък и е по-слаб, „защото, какво да ти кажа: храната, зъбите, стомаха…“ Преди близо 13 години претърпява тежка белодробна операция заради раково заболяване, при която отстраняват част от дроба му, но и след това не се отказва от движението: има си бягаща пътека, по която върви с умерено темпо поне 30 минути дневно. Не бяга, но върви към движението – така, както (вероятно) и хората вървят към прякорите си.

А дали на страничките с „М“ е вписан Мишо Гаргата? Там е, много ясно!

Относно автора

Рени Христова

Тя е всъщност Ренета, което име идва от латинското „renatale“ и значи преродена. И от френското „renette“ също така идва името ѝ, но понеже това са просто сорт ябълки тя много държи на първото значение, понеже звучи по-загадъчно и възвишено някак. И когато ѝ честитят имен ден на Цветница упорито обяснява, че не е никакво дърво и че с цветята съвсем пък нищо общо няма. Поради склонността ѝ да се отплесва в разсъждения (виж абзаца по-горе), малцина изтрайват докрай тезите ѝ по отделни теми, особено по абстрактни такива. И накрая пак никой нищо не е разбрал. В това число и тя. Характеризира се с разсеяност, отнесеност и пълна липса на ориентация за време, посока и пространство, поради което още като невръстно дете проявява съмнения в съществуването си въобще и изобщо. Със същите съмнения, но споходена от всемогъщата сила на съдбата, попада в профил „Печат“ на Факултета по журналистика и там така се влюбва в писаното слово, че просто да ѝ се чудиш на акъла как междувременно успява да се влюби и в телевизията. Докато един ден не идва „Призни“! Според Рени-Ренета-Преродената „Призни“ е голямата ѝ любов. "Призни“ е смисълът да се търси, да се разказва, да се пътува, да се продължава, да се любопитства, да се пише, да се знае… „Призни“ е надежда и добро, светлина и топлина…“ Това каза тя и това са нейните причини, поради които ще виждате нейни текстове тук.

Прочетете и другите материали на автора тук