Мизийски дух в Бургас

Мизийски дух в Бургас

Казват, че за да стане един човек писател, той трябва да пътува много, да види много и да „изпие” много от живота. Казват, че животът на писателя е необикновен, че в него основни съставки са: няколко капки странност, няколко капки лудост и капка проникновение, а за микса им се грижи съдбата. Моята съдба ме отведе на много ранна детска възраст до Канада и обратно. Животът ме срещна с всевъзможни чудатости и странни образи.

Но този разказ, няма да бъде за тях… Този разказ, ще бъде за едни от най-интересните личности, които някога съм срещала. Един от най-нестандартните сблъсъци в моя живот в Бургас е именно с хора от Северозападна България. Срещата ни с тях беше случайна и по неволя. Йордан дойде вкъщи, за да отстрани теч. Той единствен се отзова на моя зов за помощ в интернет. Заговорихме се и аз го заслушах с интерес. Той слагаше ударенията на думите по особен начин, който не бях чувала никъде преди и използваше някои странни за мен думи, някои от които познавах, като „бастисан” например.

Разбрах, че семейството му има малък бизнес. Дадох им една от моите книги и не след дълго се видяхме отново и започнахме да се виждаме по семейному. От него и съпругата му научих множество странни думи като „лемав” – човек, който е непохватен, което свързах и запомних лесно от английската дума “lame” – „негоден”.

Разказаха ми, че често изпадат в комични ситуации, когато кажат някоя дума, непозната за бургазлии. Доста се посмяхме, когато ми разказаха, как в магазина са искали от касиерите „кесийка” и в магазина всички ги погледнали странно и никой не се сетил, че искат торбичка. Но не само диалектните думи и акцентът им е по-нетипичен за този край, а и самият им манталитет коренно се различава от местния. Те имат една необикновена нотка на оптимизъм, борбеност и доза магия, които са се съчетали по непринуден и естествен начин.

Едно от първите неща, които забелязах в тях, е че умеят да се забавляват истински, имат огромни сърца и не познават думата „невъзможно”.

Обичам да слушам разказите им за мизийската природа и за приятните им вечери край реката, когато са ходили за риба.

Независимо какви пречки се изправят пред тях през последните няколко години, те успяват да преодолеят всичко и аз виждам отстрани техния огромен прогрес. Те не забравят и миналото си и с носталгия се сещат за родния си дом. Не съм виждала други хора, които така да обичат родния си град като тях. До голяма степен те се превърнаха в мое вдъхновение, тъй като и мен ме сполетяха множество беди, наложи се да напусна дома си и коренно да променя начина си на живот.

Реших, че и аз мога да се справя с всяка пречка, защото пречките са най-вече в главите ни. Дори и да забравя това, те често ми го напомнят, тъй като по странно стечение на обстоятелствата се озовах да живея в близо до тях и от последните 10 месеца вече сме и съседи. Те бяха единствените хора, с които се срещах през съдбоносната пролет на 2020 г., .което до голяма степен направи този период доста по-лек.

Научих и нова северозападна дума по това време – „Маждрамуняк”. Това е митично същество, което ходи нощем по керемидите и краде щипките от просторите на хората. Тъй като живея на последния етаж, понякога ставам и се оглеждам дали не са изчезнали щипките и от моя простор.

Относно автора

Ами Тола

Копирайтър, сценарист и автор на детски пиеси.


Още новини