Надежда Сучева и Елена Стойчева, които показват уникалните съкровища на селската архитектура

Надежда Сучева и Елена Стойчева, които показват уникалните съкровища на селската архитектура

Днес ви представяме две дами, които ни показват красотата и уникалността на селската архитектура в България – Надежда Сучева и Елена Стойчева. Техният влог Архитектурни съкровища – на село се осъществява с подкрепа на сдружение „Фабрика за идеи”, в партньорство със сдружение „Мещра” и с финансова подкрепа на НФК.

Надежда е архитект, работи самостоятелно основно по интериорни и жилищни проекти (съвременни архитектура и дизайн). От сравнително скоро развива своя бранд за ръчни плетива “ETIKA”, които тя измисля, а се плетат от жени, които имат нужните познания в плетивата и свободно време и желание за допълнителен доход. Също така от над 6 години е част от „Термално-Нормално” понастоящем „Българска асоциация за Термално наследство”, която се занимава се с опазването на изоставените бани в страната и правилното развитие и управление на минералните ресурси.

Елена определя себе си като културен деец. В момента работи към сдружение „Фабрика за идеи” и е съорганизатор в артистичната „Резиденция Баба”, която се случва за поредна 8-а година на село. Развива се в областта на докменталното кино, като има филмови проекти за различни истории в обезлюдяващи села. Преди всичко това следва архитектура в Берлин и след това работи във Виена в студио за партисипативно планиране. Така нейният опит от видео, архитектура и знание за селата се свърза и в проекта за архитектурните ценности на село, който включва влог от пътуванията и с Надежда и уебсайт-галерия на образците, които сме намерили.

С какво провокира интереса ви именно архитектурата на село?

С Елена започнахме лека-полека да обикаляме близки и далечни села и всеки път, (ама абсолютно всеки път), да попадаме на интересни сгради. Дадохме си сметка ,че това е една неизследвана тема. Не говорим за архитектурата на ансамбли като тези в Мелник, Ковачевица, Боженци и Копривщица. Тук фокусът е върху едно средностатистическо българско село и по-старите му къщи, строени през миналия век – от началото до към 60-те 70-те години. Има много страрание, много самобитност в тези къщи, които заслужават да им се обърне внимание. Селската къща е малко извън „норматива”, строена е сякаш по-освободено и за това има доста интересни образци.

Кои бяха съкровищата, които намерихте и ви впечатлиха най-много досега?

Най-впечатлени останахме от къщите в селата около Велико Търново, строени в началото на миналия век с тяхната богата декорация – както фасадна, така и интериорна.

Освен това къщите в Дунавксите села с типичното влашко влияние – със стръмни покриви и чердаци с арки. Село Делейна със неговите изрисувани интериори, които местни майстори са изпръсквали по стените със специална технолигия през 60-80-те години.

С какво ви изненада Северозападът?

С какво ли не – аз, идвайки от Югозапада, бях доста изненадана. Разсъждавахме на скоро с мои познати, че къщите в селата на юг по протежението на Струма са доста по-различни и семпли. Там няма такива „пищни” къщи от началото на миналия век или поне аз не съм виждала. Има си и историческо обяснение за това. Селските къщи на Северозапада са направени доста грамотно, с много усет към детайла, с много старание и с един леко аристократичен маниер. Личи си, че е кипял културен и икономически подем, който пък е резултат от културния и икономически „обмен” със Запада и съседните Дунавски държави. Това определено се отразява в архитектурата на тези къщи.

Кои са архитектурните забележителности в Северозападна България, които бихте препоръчали на читателите ни да посетят?

Според нас всяко селце около Видин, Лом, Монтана… Ловеч ще крие интересни архитектурни потайности, съдейки от видяното от нас до тук. Meчтаем си пак да пътуваме по тези места и да открием още интересни находки. А, ако вашите читатели имат такива, нека ни изпращат снимки и материали, за да добавяме и попълваме библиотеката на ruralheritage.bg. Идеята ни е всички заедно да правим това, като по този начин изградим подробна визуална „карта” със забележителните сгради в българсите села.

Какъв е животът на село през вашите очи и какво според вас трябва да се промени?

Животът на село – това е чиста свобода и близост до природата. Заземяване, свързване на някакво по-дълбоко ниво с нашата майка Земя. Повече време прекарано в движение на слънце и чист въздух, което колкото и банално да звучи е мнооого важно за всеки един човечец на тази планета… Също така в селото липсва суетата, която така здраво е превзела града. Няма нищо прекомерно и излишно – това също е ценен урок – да живееш семпло, заобиколен с истински необходимите и важни неща. Освен това селото те кара да бъдеш творец – щеш не щеш, а градът те прави по-скоро консуматор и експлоататор, хаха… Така аз разбирам и възприемам селото – донякъде романтично.

Но в селото срещнахме и много меланхолия, тъга и самота, много забрава…Това е нещо, за което е редно да говорим открито и да се опитаме да променим. Нека не забравяме за хората на село – живата памет на тези места, които крият толкова познание и мъдрост.

Пожелание за читателите ни?

Една любима песен разказва за това как всеки от нас е връх на пирамида, построена върху съдбите на толкова много предци, а тази дълга верига от хора датира от началото на времето… Ние сме кулминацията, средното аритметично, тоталният сбор на всички родственици преди нас… Осъзнаването на този факт в дълбочина действа много трансформиращо и пробуждащо. Всеки от нас има роля в тази верига – да приемем наследството, с което са ни дарили – буквално и преносно, както и да намерим най-добрия начин да го съхраним, развием и проявим.

Относно автора

Лилия Христова


Още новини