Нели Василева – ръководителката на клуб „Медии” – Монтана
Мария Костодинова
Мнозина познават Нели Василева като водеща различни събития – от концерти и представяния на книги до кръгли маси и сватби. Други я помнят от ефира на вече несъществуващото „Огоста радио” – Монтана и радио „Силвър” – Враца, както и от публикациите и в медиите.
Тя завършва журналистика и специализация връзки с обществеността, както и културология. Понеже е главен експерт „Култура и вероизповедания” в община Монтана, тя стои зад повечето анонимни публикации в местните медии, които популяризират фестивали, творчески конкурси, празници, изложби и всевъзможни арт изяви. „Под повърхността на айсберга” обаче остава работата и както и като обучител на семинари по връзки с обществеността, арт мениджмънт и маркетинг, медийна грамотност, делова култура и комуникация, както и като консултант в сферата на личните финанси и работата й в сферата на медийната педагогика. За нейната неформалната група за обучение по журналистика клуб „Медии” ще стане дума в това интервю.
Кои са твоите най-силни страни, които ти помагат в многобройните дейности, с които се занимаваш?
Ако имаш предвид черти на характера, мисля че това е вродената ми любознателност, вътрешната мотивация за развитие, търсенето на интересни интелектуални предизвикателства, висока работоспособност, устойчивост, последователност. Моята лична религия е ученето през целия живот. Способността за разбиране и емпатия към хората също ми помага. Най-силното ми качество обаче е стремежът да бъда полезна.
Ако става дума за професионални качества, бих могла да обобщя – моя силна страна са комуникативните умения. Ако се замислиш във всичките професии, които практикувам, аз правя едно и също – общувам. Така, че умелото боравене с послания, което са базира на висока езикова култура и на познания в конкретна предметна област; способността да създавам текст – съдържателен, смислен, съобразен с аудиторията; талантът за ефективно слушане (малко трудно го овладях) и говорене, което води до постигане на целите. Смятам, че имам добри презентационните умения, които съм развила още като тийнейджър в театралното студио с работа върху правилно разчитане и интепретация на текст, прецизна дикция, интонация и темп на речта, подходящо невербално поведение. Надграждам тези умения, опознавайки начина да ги съчетавам с новите технологии. Понеже с интерес и отдаденост съм преминала през няколко специалности в университета, развих уменията за усвояване, анализиране, селектиране, синтезиране и представяне на информация. Това е в основата на работата ми и като обучител по журналистика, и като водещ, и като консултант. В работата ми като програмен мениджър на радиото и в администрацията пък развих умения за планиране, организиране и приоритизиране, което отново ми помага за всичко, с което се занимавам. Придобих и умения за междукултурна комуникация при организирането на международните фестивали на общината и участието ми в международни проекти.
Защо избра Монтана като място за реализация?
Защото Монтана избра мен. Тук намерих желаната професионална реализация, тук създадох семейство. Мнозина твърдят, че съм сбъркала, упрекват ме, че съм инертна и неамбициозна щом стоя тук. Периодично и мен ме обземат настроения от типа: „Манастирът тесен за мойта душа е…”, но е факт че съм родния си град. Оказах се твърде въвлечена в действителността тук, твърде свързана и твърде обвързана, за да потърся хляб и щастие на друго място. Но, ако трябва да съм откровена не чувствам силна привързаност към Монтана. Така че, ако Враца, София или Мюнхен ме изберат и ми предложат по-добри алтернативи, по-стимулираща среда, може би ще направя промяна. В момента обаче това не ми е на дневен ред.
Как се роди идеята да създадеш клуб „Медии”? Разкажи ни малко повече за това какви са дейностите, с които се занимавате, кога се провеждат занятията и как можете да се присъедините.
Идеята за създаването на клуба не е моя, а на директорката на Обединен детски комплекс „Ние, врабчетата” Миглена Георгиева. Тя ме покани като лектор там в далечната 2002 г. Мога много да разказвам за миналото на клуба и то с носталгия по журналистическите материали и предаванията, които правехме с децата в „Огоста радио“ и радио „Беркк М”, в кабелна телевизия „Монт 7”. Сега тези местни електронни медии, в които децата участваха с огромен интерес и желание, ги няма. Изявяваме се само в печата и в информационните сайтове, участваме в конкурси за есета и печелим награди. Събрала съм отличените с призови места от национални конкурси есета в папка с обем от близо 400 страници. Планирам да ги издам като книга. Но се питам кой ще я чете… Все по-често децата, които идват в клуб „Медии“ ми казват, че искат да бъдат инфлуенсъри и влогъри, а не журналисти или пиари. Това е обяснимо. Така че се налага да префокусирам обучението, за да им помогна да постигнат своите цели.
С какво се занимаваме? Наред със запознаването с журналистическите жанрове и писане на текстове, което е базов елемент от учебната програма, приоритетни теми са медийната грамотност и гражданско образование, развитието на меки умения, подготовката на кандидат-студентите. Амбициите ми като обучител са обобщени от формулата 4 К – развитие на комуникативност, колаборативност, креативност и критично мислене. Разбира се, ако епидемичната обстановка позволи, ще организираме и събития по актуални теми. Последната ни дискусия „Интелектуална самозащита” – за дезинформацията и фалшивите новини, беше през есента на 2019 г. След това в рамките на обучението в електронна среда не сме правили онлайн събития. Това може би е пропуск, който ще наваксаме. При желание на новите членове на групата може да стартираме и подкаст.
Предвиждам отново да каня за гости бивши членове на клуба и действащи журналисти. Изключително мотивиращи за децата са срещите кореспондентката на Nova Биляна Борисова, с Павлина Радославова и Хелия Иванова, които са пиари, със спортния журналист Борислав Орлинов, който вече има престижна международна награда. Разчитам и на подкрепата на бивши членове на клуба, които допълват моята компетентост. Последно през тази година като госто–обучител по темата „Журналистика на данните” се изяви Моника Руменова – асоцииран член на клуба, заършила журналистика и творческо писане в University of Strathclyde в Глазгоу, главен редактор в Strathclyde Telegraph и редактор в Aff The Record. Преди нея Ива Е. Иванова – студентка във ФЖМК на Софийския университет, ни гостува с лекция за журналистикатата за решения или Solutions Journalism, тъй като беше на лекцията на Дейвид Бордман – председател на борда на Solutions Journalism Network и декан на School of Media and Communication към Temple University, Филаделфия и Луси Черна от Transitions Online Чехия. Имам обещание, че за видео сторителинг ще ни разказва Веселина Фотева, която наред с работата си като Content Marketing Strategist в Европейката комисия, има успешна компания The Filming Fox.
Ако всичко казано е заинтригувало някой тийнейджър или родител, може да открие страничката на клуб „Медии” във фейсбук и да ми пише. Присъствените занимания се провеждат в неделя, така че всички да сме отпочинали и да нямаме други ангажименти, свързани с работа или училище. Иначе обучението е нон-стоп, защото сме в непрекъсната връзка в социалните мрежи. Случвало ми се е и през нощта да обсъждам и да редактирам есета за конкурси, за да не изпусне срока някой позабавил се автор от групата.
Каква според теб е причината все по-трудно да могат да се различават фалшивите новини?
Причините са много. По тази тема мога да говоря 3 часа, но смятам, че най-вече липсата на критично мислене, непознаването на спецификата на медиите и неспособност за ориентиране в дигитална среда допринасят за дезинформационната пандемия. Социалните мрежи се оказаха хранителна среда за фейк нюз. Разбира се, и самите дезинформатори задобряха неимоверно много и овладяха рафинирани методи за манипулация. В техните ръце новите технологии, чиито връх е deepfake, и социалните мрежи се превърнаха в оръжие с огромно поразяващо действие върху човешкото съзнание. А и след като политици от висок ранг не се свенят да наричат откровените лъжи „алтернативни факти” и да ги разпространяват на всеослушание, какво да очакваме?
А относно работата с участниците в клуб „Медии” какви методи използваш, за да ги насърчиш да развиват своето критично мислене и медийна грамотност? Кое е най-трудно за тях, когато се включат, и какви съвети ти искат най-често?
Използвам предимно методите на неформалното образование, които са интерактивни и по-силно въвличат и ангажират участниците в процеса, но и изискват повече енергия и прецизно обмислен сценарий (умишлено не казвам план на урока) от обучителя. Друго предимство е, че неформалното образование се съобразява в по-голяма степен с индивидуалните възможности и интереси на участниците в групата. То дават повече свобода при избора на теми по желание на членовете на клуба, при определяне на правилата и организацията на обучителния процес, при комуникацията –от тет-а-тет до през всички онлайн канали (само в TikTok още не се подвизавам, но… предстои). Разбира се, сама знаеш, че понякога преподавам ex catedra, ако темата го налага. Досега след лекция не съм чула емблематичното тийнейджърско: „Скукаааааа“, но това вероятно е така, защото са добре възпитани. Не съм от учителите, които са на принципа „Нищо ново не научил, нищо старо не забравил“, защото си давам сметка, че педагогическото ми образование е завършено в началото на 90-те години на миналия век, когато децата бяха други… Непрекъснато чета и търся нови методи и подходи, за да спечеля децата от това поколение, пък и на мен да ми е интересно. Тук е мястото да спомена, че за подготовката ми в сферата на неформалното образование голяма роля изигра участието ми в семинар за обучение на обучители, организиран от Центъра за социални практики – София, както и запознаването с методиката „Интерактивни методи и групова работа в съвременното образование“ на Румен Вълчев. Следя и доста специализирани сайтове.
По отношение на втората част от въпроса, ще обобщя, че най-трудно за децата е да бъдат непрекъснато активни, а не пасивно да присъстват на заниманията, както най-често се случва в клас. Това да участват е критично важно, защото журналистиката се усвоява най-вече по метода „учене чрез правене“. Трудно им е също да създават смислен, съдържателен, логично структуриран и тематично фокусиран текст, както и да проумеят, че в медиите се пише и говори не, за да изявиш себе си, а за да задоволиш информационните потребности на аудиторията. Виж, в клубовете по творческо писане, е различно. Ние правим и такива опити, но по-рядко и най-често, когато говорим за литературна журналистика. Всъщност, за различните деца са трудни различни неща. Зависи от индивидуалните им особености. Шокиращо е, но … съм попадала на средношколци, на които им е трудно да четат гладко.
Какви съвети ми искат децата? Различни. Най-често са свързани с журналистическите задачи, които им давам – кои събития да отразят, как да открият надежден информационен източник, какви въпроси да зададат, как да структурират текста и естествено – въпроси от типа „как се пише …“, касаещи граматични, пунктуационни, стилистични правила. Искат съвети от това как да си напишат есето по философия или домашното по литература, за професионална ориентация и кариерно планиране. Понеже за неформалното образование е характерна и по-близката и по-лична връзка „учител – ученик“, защото се работи в малки групи от по 10-тина участници, са ми искали и житейски съвети, свързани с отношения в училище, в семейството, с приятелите. Много от участниците стават мои приятели и сътрудничеството ни продължава и след като са студенти или вече работят. Имаме си нещо като алумни общност – всички бивши участници в групата са нейни асоциирани членове.
На какво те научи работата с млади хора и кое е най-голямото предизвикателство за теб по време на занятията в клуба?
Работата с младите хора ме научи и ме стимулира да се науча да правя много нови неща. С това тя е ценна за мен, пък е и единствената ми връзка с любимата ми професия журналистиката. Благодарение на работата ми като обучител следя развитието на професията, на медийния и комуникационния сектор.
Най-голямото предизвикателство е да опознавам всяко ново поколение и да намирам адекватен подход към децата, така че да допринасям за тяхното развитие. Сега имам чувството, че деца с разлика във възрастта от 5 г. са коренно различни. Непрекъснато ме изненадват.
Според теб какъв е начина за оптимално развитие на медийната сфера и обществените комуникации в Северозапада?
Мисля, че печеливш ход е да се акцентира върху регионалната тематика и медиите да проявяват съпричастност към проблемите на хората тук.
За да се създаде влиятелна медия, а не стотици дребни медийки е нужно и обединяване на способните, енергични и качествени журналисти. Следва въпросът кой има интерес от това? Но тъй като темата е безкрайна, нека спрем дотук.
