Никола Лисичков: „Кръводарителят е доброволец – човек с висока хуманност и голямо сърце!“

Никола Лисичков: „Кръводарителят е доброволец – човек с висока хуманност и голямо сърце!“
Снимката е илюстративна. Източник: Obi Onyeador - Unsplash

„Пази добре в себе си това съкровище – добротата. Знай как да даваш без колебание, как да губиш без съжаление и как да придобиваш без подлост.”

Жорж Санд

Когато си на почти век и зад гърба ти има толкова свършени и може би започнати неща, сигурно знаеш много повече от всеки друг за това съкровище – за добротата. Как да намериш в себе си търпение и обич, за да не разколебае мигът щедростта ти към хората. Когато е необходима именно нечия самоотвержена човечност. За почти век сред хората вероятно се научаваш да не виждаш в своята щедрост угроза пред собствената си цялост.

И разбираш, че най-главното от всичко, придобито почтено, е привилегията на свой ред да пожелаеш мъдрост. И дълголетие.

В навечерието на 14 юни, когато отбелязваме Световния ден на доброволния кръводарител, шансът ме запознава по телефона с Никола Лисичков от Лом. Почетен кръводарител на Република България и носител на „Златна значка“ на БЧК. Отдал 100 литра кръв в четири десетилетия. С Никола Лисичков се говори и трудно, и лесно. На достолепната възраст от вече 96 години разчита на своята дъщеря Виолета, която е близо до него. И му предава въпросите ми, дошли от телефонанта слушалка. Не става нужда Виолета да съдейства на мен за отговорите обаче – те идват с толкова жив, отривист глас, че веднага разбирам с каква енергия и всеотдайност моят събеседник е раздавал себе си на хората десетилетия наред.

Би ли могъл да се вмести в едно изречение, обръщайки взор към тези 96 години днес, питам го, когато го моля да се представи за аудиторията на Prizni.bg?

Роден в мразовития 3 февруари 1924 година, Никола Лисичков е най-големият от трима синове. Кореняк ломчанин, както гордо пояснява, през целия си живот е давал всичко за родния Лом. Занимавал се е и с обществена работа, бил е кореспондент на вестник „Септемврийски слово“, сега – сътрудник на вестник „Слово плюс“, по думите му – самоук журналист, а 25 години е бил и в ТПК „Дунав“ като сарашки работник.
Кръводарил за първи път съвсем млад. Равносметката днес разкрива своеобразен рекорд по човечност – с 42 кръводарявания, 100 литра кръв.

Ще се радвам някой да ме последва

, отбелязва той.

Че кръводаряването е не професия, а мисия, потвърждават и думите му:

„За да си кръводарител, трябва да имаш голямо човешко сърце. Червеният кръст е моята основна организация! 80 години работя за Червения кръст, 60 – за кръводаряването.“
И тези 100 литра са безвъзмездно дарени, припомня дъщеря му.

По-беден ли са го направили те?

„Безвъзмезден кръводарител не значи продавач. Аз не съм взел стотинка за тия 100 литра кръв“, отбелязва Никола Лисичков от Лом.
Дъщеря му се включва в разговора ни, споделя, че е свидетел как идват близки да му благодарят.
„Знайни и незнайни“, добавя събеседникът ми. Спешни случаи в родилното отделение … язваджии … по думите на кръводарителя, кръвната му група – кръвна група B отрицателна, не е била често срещана, той самият не е дарявал безразборно, но пък се е отзовавал винаги при необходимост. Само в далечната 1965 г. е кръводарил дванадесет пъти, пет литра за една година, спомня си Никола Лисичков.
Днес това не са просто 100 литра кръв, мисля си аз, докато го слушам. Това е частица северозападен дух, побратимил с този край навярно много хора навсякъде в България.

Ако някои от тях са живи, какво би искал да пожелае на тези, които е спасил?

Ние трябва да си помагаме. Кръводарителят е доброволец – човек с висока хуманност и голямо сърце. Трябва да си помагаме и да се обичаме. И при нужда да сме готови. Аз никога не съм отказвал, когато ме повикат за кръв и да кажа не, не мога да дам!

, споделя Никола Лисичков.

И съвсем по младежки се вълнува, когато споделя, че планът му е да посрещне 100-годишния си юбилей подобаващо. „На всички, на които съм помогна, пожелавам крепко здраве и дълголетие! Здраве, здраве, здраве… Защото няма магазин, където да се продава здраве. То трябва да се пази, да се поддържа, човек трябва да му обръща внимание!“, сигурен е Никола Лисичков. И допълва, че кръводарителите са дълголетници …
„На всички кръводарители от моя град, от тази област, на Мая Ройдева от БЧК за област Монтана, на всички, които обичат Червения кръст, на всички, които подават ръка и спасяват хората пожелавам 14 юни – нека са живи и здрави, дълголетни! Да достигнат моите години!“, пожелава доайенът от Лом.

Автор: Мария Тодорова

Относно автора

Призни

Призни е медията, която разказва неразказаните истории на Северозапада. :)


Още новини