От американската към видинската мечта

От американската към видинската мечта
Снимка: личен архив

Успехът е субективно понятие – за едни това е бляскава кариера, за други натрупване на богатство, голямо и стабилно семейство, закупуване на скъпа кола или голям имот. Общото между всички е, че в повечето случаи достигането на крайната цел коства много жертви, време и лишения. В редовете по-долу ще ви срещна с човек, който оставя дългогодишната си кариера като лекар в САЩ, за да се прибере в родното си място и да започне да помага на изявени ученици в сбъдването на техните мечти.  

Едуард Тодоров е родом от град Видин. Завършва математическата гимназия в града и на 18 години напуска родния град. В последните две години от следването му по медицина решава да специализира в САЩ. За да стане това възможно, той трябва да приравни всички изпити по медицина за тези 6 години. След като успява да го направи, кандидатства за специализация по вътрешни болести в Ню Йорк. 

Животът в САЩ 

Представите ни за САЩ, изградени от филми, снимки и разкази на познати, формират различни виждания за живота в страната. Ако повечето хора свързват САЩ с Холивуд, големите булеварди и високите сгради, то за Едуард първа отправна точка е всичкият труд, който е трябвало да положи през годините, за да се реализира в неговата професия. „Другото нещо, с което свързвам Америка са хората. След много години разбрах, че най-голямата ценност, която тази страна има, са в действителност обикновените хора. Те са много вежливи, добронамерени и в тях е вродено да си помагат едни на други”, разказва Едуард. 

Снимка: личен архив

Един ден като специализант в Нюйоркска болница 

Изучаването на медицина изисква дълги години обучение и специализация, почти никакво свободно време и отговорни задачи. За това как протича един негов ден като специализант Едуард разказва: „Обикновено се става около 6:30 ч., към 7:30 ч. вече си в болницата. Виждаш си пациентите до 8:00 ч. и след това идва специализант втора година, който започва да ти задава въпроси и да те изпитва за състоянието на твоите пациенти. Това продължава до 9:00 ч., когато идва специализант трета година, който ти задава теоретични въпроси и към 10:00 ч. се появява и твоят учител и той също започва да ти задава въпроси относно как е твоят пациент и теоретични въпроси. Всеки един от тях дава задачи, които трябва да се изпълнят, свързани със здравето на пациента. Към 12:00 ч. имаш един лист от задачи, които трябва да свършиш. Добър ден е било ако успееш да се прибереш към 21:00-22:00 ч. Понякога съм оставал да пренощувам и в самата болница, тъй като нямаше смисъл да се прибера вкъщи само за 2-3 часа.” 

Снимка: личен архив

Видинчанинът полага огромни усилия в продължение на години, за да приключи успешно специализацията си: „Спомням си, че първата година нямахме нито един ден почивка, а следващите три имахме право само на един ден – или събота, или неделя”, разказва още Едуард.  

Сбъдването на американската мечта 

След дълги години без почивка и прекарани в труд, Едуард споделя, че със сигурност е сбъднал американска си мечта, която той свързва с професионалната си реализация. Благодарение на ежедневните му усилия успява да специализира вътрешни болести в Ню Йорк и да практикува като лекар дълги години в САЩ. „Нямах много време да мисля по въпроса дали се претоварвам прекалено и дали искам да се откажа. Нямаш избор – трябва да продължиш или самата система те изхвърля и ти никога няма да успееш. Най-лесното беше да се откажа, по-трудното беше да се мобилизирам и продължа напред, докато не се осъществи тази моя мечта”, разказва още видинчанинът. 

Снимка: личен архив

Началото на „добринките” 

Когато Едуард преминава през всички препятствия и трудности по пътя към върха, достига го и от високо успява да се огледа наоколо усеща, че нещо липсва. Успехът е факт, но той е постигнат в чужда страна, далеч от неговото семейство и родно място. За решението да се завърне обратно у дома Едуард разказва: 

„Когато се изпълниха всички мои мечти, изпитах нужда да преосмисля живота си по нов начин. Едно от нещата, които исках да направя, беше да споделя моя успех с млади талантливи хора от моя роден град. Така се роди идеята да се върна във Видин и да дам обратно на града и на талантливите хора тук, за да могат и те да сбъднат мечтите си.” 

След повече от 20 години, прекарани в САЩ, Едуард решава, че е взел всичко необходимо от преживяното в Америка и е готов за нещо много по-голямо – да се превърне в добротворец. Така „добринките”, както той сам ги нарича, започват. Това са редица инициативи за закупуване на учебници и пособия, спортна екипировка, подсигуряване на тренировъчни и спортни лагери и много други. „Информацията за талантливи млади хора получавам от социалните мрежи, където виждам колко много са постигнали. Срещаме се, дискутираме общочовешки теми като мечти, професионален път и се опитвам да им подсигуря това, от което имат нужда”, разказва добротворецът. 

Целта на Едуард не е само да подпомогне финансово младите хора, а да им подаде приятелска ръка и да им предаде ценни съвети, да им вдъхне кураж: „Искам да ги науча колко е важно да имат мечти и че, ако се трудят много, постоянни са и са търпеливи, то със сигурност всяка една от техните мечти ще се сбъдне. Това за мен е формулата за успеха – мечти, труд, постоянство и търпение. Така всички тези мечти рано или късно ще се осъществят.” 

От другата страна на „добринките” 

Представете си да сте млад човек, който активно взема участие в конкурси и състезания и печели награди. В един ден от училищното настоятелство ви звънят, за да ви кажат, че напълно непознат за вас човек е забелязал успехите ви и иска да разбере от какво имате нужда, за да продължавате да се развивате. Това се случва с Радина Кирилова и Михаела Владимирова – ученички в гимназията по езици в града. След отличия в национални конкурси Едуард разбира за успехите им и те попадат в радара на добринките. Свързват се помежду си и се уговарят да отидат на разходка, на която всяка от тях да сподели за мечтите си и как се стреми към тях. „Аз съм безкрайно благодарна за материалната награда – той ми закупи лаптоп, от който имах голяма нужда. Ако не беше той, кой знае кога щеше да се случи. Беше изключително мотивиращо да видиш как някой по-голям от теб с толкова по-богат опит те приема за равен и се вълнува от нещата, които си постигнал, и иска да ти помогне, за да продължаваш. Това ме мотивира страшно много, защото видях, че нещата, които правя, имат значение и не остават незабелязани”, споделя Радина за срещата с Едуард. 

Впечатлена от срещата с добротвореца остава и Михаела: „Той се опита да разбере в дълбочина как ние гледаме на мечтите си и по какъв начин се стремим към тях. Беше изненадващо за мен, защото аз знаех, че той прави такива нещо за изявени ученици, но не очаквах да се случи на мен точно сега. Смятам, че нищо нямаше да е същото без него тук. Той заслужава най-голямото „Благодаря!”

Снимка: Антонина Лозанова

Видинската мечта 

След сбъдването на американската мечта следва нова такава, но на родна земя. Едуард вече има не една, а две видински мечти: 

„Едната от тях е свързана с факта, че първото нещо, което ми направи впечатление, когато се прибрах, е, че хората в града рядко се поздравяват. В САЩ непознати хора ще ти се усмихнат и ще те поздравят. Тук е точно обратното. Когато поздравявах хората и се усмихвах много често не получавах никакъв отговор. Докато бях в чужбина и ме питаха от къде съм и аз казвах от Видин най-често репликата им беше „ей много сте несгодни в тоя град” и след това казваха колко е красив града ни.”

Това кара Едуард да се замисли колко хубаво ще е ако хората тук успеят да обърнат нещата на 180 градуса и от градът, в който хората рядко се поздравяват, Видин да се превърне в най-дружелюбния град, където хората се усмихват и се поздравяват по улиците дори и да не се познават.  

Втората му мечта е свързана с любимата му българска дума – „благодаря”:  

„За мен тя не само звучи като мелодия, а и има огромна сила. Всеки път, когато човек казва благодаря, значи, че той казва, че оценява добрините, които му се случват в живота. Аз знам от личен опит, че колкото повече я използвам, токова повече добрини ми се случват. Бих желал да чуя тази вълшебна дума да се използва все по-често от хората в моя град.”

Години труд и лишения костват на видинчанина Едуард Тодоров сбъдването на неговата американска мечта. Но прилагайки неговото разбиране за успеха, а именно постоянството, надеждата и благодарността, неговите две нови видински мечти не изглеждат толкова далечни и непосилни. И ако всеки един от нас от днес нататък започне да се усмихва повече и да използва думата „благодаря” по-често не само ще сбъднем нечия мечта, а ще направим и заобикалящата ни среда още по-добра. 

Относно автора

Антонина Лозанова

Тя е родом от град Видин, следва медии и журналистика в УНСС. През 2021 г. става един от 100-те най-талантливи студенти по журналистика в света. В свободното си време снима, монтира видеа и управлява дрон. Обича родния си град и иска да разказва за добрите примери в него. Като малка е искала да стане режисьор, като по-голяма - журналист, а вече просто иска да е добър човек и да се занимава с всичко, което ѝ носи вдъхновение и удовлетворение. Вярва, че положителната промяна зависи от всеки един от нас.

Прочетете и другите материали на автора тук