От платното на художника до човешката кожа с татуиста Жаклин Петрова
Антонина Лозанова
За някои татуировките не са нищо повече от мимолетна тенденция, но за други те представляват начин да изразят себе си. Последното е особено вярно за едно младо момиче на име Жаклин Петрова, което наскоро взима смелото решение да стане татуист, потапяйки се в света на мастилото и иглите. С дълбоко вкоренена любов към изкуството още от детска възраст тя пречупва таланта си под един по-различен ъгъл, оставяйки творенията си не върху платно, а върху човешката кожа.
Жаклин Петрова е на 22 години, родом от Мездра, Врачанско. Споделя, че още от ранна детска възраст обича да рисува: „В детската градина учителите постоянно ме караха да им рисувам. В началното училище също, но не само на хартия, а и на платна с маслени бои, правех вази от бутилки, които рисувах и украсявах, също рисувах и с текстилни бои върху дрехите си. Рисувах навсякъде и с каквото се сетя“, разказва тя.
В този период Жаклин успява да спечели и различни конкурси за детски рисунки на местно ниво. Когато е в седми клас прави изложба в цялото училище само с нейни творби, които и до ден днешен украсяват коридорите на училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Мездра. Неминуемо идва и моментът, в който тя трябва да кандидатства в гимназия: „Тогава мечтаех да стана моден дизайнер и исках да уча в художествено училище. Родителите ми не бяха съгласни, защото бях твърде малка да пътувам до София, а художествената гимназия във Враца според тях нямаше да ми даде достатъчно добро образование. Затова се отказах от модния дизайн и реших да уча за архитект“, разказва Жаклин.
Така кандидатства да учи математика в Профилираната природо-математическа гимназия във Враца, но бързо разбира, че това не е нейното, тъй като още на входното ниво получава слаба оценка. Тогава тя продължава да рисува – има и доста картини, които продава с благотворителни цели, като до онзи момент най-голямото и постижение е картина, която продава за 1200 лв. на благотворителен бал на Ротари клуб – Враца, когато се събират средства за легла за родилното отделение в местната болница.
„В гимназията имах много интереси, справях се отлично по повечето предмети, но тогава много боледувах и ми се налагаше да оставам в болница не малко пъти. Често докторите грешаха в диагнозите си и не знаеха как да ме лекуват. Затова реших, че ще стана доктор“, споделя шеговито тя за поредното начинание. Започва интензивно изучаване на биология и химия с допълнителни занятия извън учебно време и в девети клас успява да се премести в биологична паралелка. Тогава най-интересни за нея стават часовете по български и литература, както и часовете от философския цикъл. Учителката и по литература я насочва към клуб по журналистика и краезнание, където интересът и към журналистиката бързо се разпалва – започва да пише статии, да взема интервюта, да ходи на събития и да се запознава с различни хора. Извън заниманията в клуба започва да ходи на курсове по журналистика и на стаж в местната телевизия. Чете и новините по радиото.
„В X клас бях на национална олимпиада по философия, а предметът се изучаваше в XI клас. Година по-късно участвах в конкурс-обучение „Работилница за репортери“. Тогава спечелих прием с отлична оценка в специалност медии и журналистика в Университета за национално и световно стопанство. А рисуването… то остана изоставено в VIII клас“, разказва още Жаклин.
Така през 2019 г. започва следването и в университета. „След първата година все по-осезаемо започна да ми липсва рисуването. Все повече осъзнавах, че журналистиката не е това, което съм си представяла. След I курс вече знаех, че няма да се занимавам с журналистика, но все още не знаех как да постъпя. Решението да прекъснеш университет е много трудно, когато цял живот си бил отличник и си вървял по „правия път“, споделя за трудностите тя.
През лятото след първи курс Жаклин открива нейното бъдещо поприще, когато и идва идеята да стане татуист: „Както и да го погледна, това е професията за мен – свободна и артистична, но в същото време сериозна и отговорна. Професия, лишена от предразсъдъци и ограничения. В нея няма значение как изглеждаш, какво говориш и къде, в нея си напълно себе си и правиш това, което обичаш – твориш“, споделя още Жаклин. В последствие разбира, че професията също има и своите минуси – болките в гърба и врата.
Когато решава да се занимава сериозно и да стане татуист, младото момиче проучва всички студиа за татуировки в София и в началото на II курс намира своето място – „Мастилница“. Тогава е необходимо да представи портфолио с рисунки, но последните творби на Жаклин са от VIII клас: „Рисунките бяха добри за осмокласничка, но съвсем не бяха подходящи за момиче на 20 години, което иска да рисува по телата на хората. Тогава ми казаха, че ще трябва още да порисувам, като мога да им изпращам рисунки и те да ми дават напътствия, съвети и критики.“ Така Жаклин започва частни уроци при Деян Ганецовски – художник на свободна практика от Враца, който преподава рисуване на много ученици за кандидатстване в различни специалности: „Бях му първата ученичка, която се готви за татуист. Уроците ми продължиха две години по четири пъти в седмицата по 5, 6, 7 а понякога и 8 часа на ден. Не бих казала, че съм талантлива, защото тогава видях колко по-талантливи хора има, но бих казала, че съм наистина упорита, сериозна и дисциплинирана и успях да направя голям напредък за малък период от време“, разказва Жаклин.
И така през ноември миналата година младото момиче започва обучение в „Мастилница“ – първо върху силиконова кожа, след това и върху истински хора. Първата и татуировка е през декември върху нейната най-добра приятелка от детството. В началото татуира приятели, после познати, а вече татуира и абсолютно непознати.
„Стилът, в който работя и искам да се развивам, е реализъм. За него дизайните се правят от различни снимки, които се обработват, променят, дорисуват и така нататък.
Създаването на дизайна не е толкова трудно, особено ако успееш да намериш подходящи снимки, но отнема време. По-трудната част при този стил е самото татуиране, защото трябва да е едно към едно със снимките, стилът е много детайлен и фин, нямаш място за грешка“, разказва за избора си на стил Жаклин. Споделя, че се старае да изпипва всичко до последния детайл и че не се състезава с никого, а се старае всеки ден да надмогва себе си: „За мен е важно да излизаш от зоната си на комфорт. Всъщност аз почти не влизам в нея – всеки ден на работа правя нещо ново. Често се случва клиент да иска конкретен дизайн, който не знам как да направя, но се съгласявам и тогава вече нямам избор – трябва да намеря начин да се науча и да се получи. Хубавото е, че съм заобиколена от страхотни артисти, които винаги са на среща за въпроси и съвети“, споделя още за работата си Жаклин.
За всички, които някога са обмисляли дали да си направят татуировка и каква да е тя, Жаклин съветва: „Първата татуировка, в повечето случаи, винаги се премисля твърде много от хората, но направиш ли си една, вече не ги мислиш толкова и виждаш всяка част от тялото си като свободно пространство. Така че, който се чуди, реално няма какво толкова да се чуди, защото много скоро ще осъзнае, че най-яките и оригинални татуировки са без конкретен смисъл и символика.“
„Не съжалявам за това, че не съм учила в художествена гимназия, нито съжалявам за времето, прекарано в изучаване на журналистика. Не обвинявам родителите си, а напротив – смятам че това е било най-правилното решение, което са могли да вземат. Получих добро образование, запознах се с много интересни хора, създадох страхотни приятелства и в училище, и в университета. И ако не бях минала по този път, нямаше да съм човека, който съм. Кой ли знае – ако бях учила в училище за изкуства можеше толкова да ми омръзне рисуването, че да се откажа от него. Човек никога не трябва да съжалява за миналото, а напротив – да е благодарен“, сигурна е Жаклин.
