Първо основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ – 145 години образование в Монтана

Първо основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ – 145 години образование в Монтана

„… в този ден се създава една магическа атмосфера и той се превръща в ярко преживяване.“

На 10-и май (петък) най-старото училище в град Монтана празнува своята 145-годишнина. Първо основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ е създадено малко след Освобождението и дава началото на образованието в града. В навечерието на празника по случай годишнината от основаването му разговаряме с директора на училището Албена Иванова. Тя сърдечно ни кани да се присъединим към празника, който ще се проведе в Драматичен театър „Драгомир Асенов“, град Монтана на 10-и май от 11 ч.

Албена Иванова, директор на 1-во ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Монтана. Снимка: Марта Костадинова

Албена Иванова става част от историята на Първо основно училище през 1995 г. като преподавател по физика и математика. В професионалния си път там заема редица длъжности: главен учител в училище, ръководител компютърен кабинет, заместник-директор, а от 2010 г. е директор.

За своята работа тя споделя: „Преминавайки през различните нива на професионално развитие разбрах, че в училище е моето място, но всяка от моите работи ми е дала опит и знания, с които да се чувствам полезна на сегашното си място. От първия момент, в който съм директор на училището, работя интензивно за обновяване на материалната база и подготовката, за създаване на училище с традиции. За да се случи това, е изключително важно екипът от учители да е на ниво, а по дух да е и новаторски. Създаването на този екип е това, с което наистина се гордея. Стъпвайки на добрата основа, която заварих, успях да намеря точните хора, които да помогнат мечтите да се случат. Уверено мога да кажа, че това са мечти на ученици, родители и учители.“


Свидетели сме на прекрасни отзиви, свързани с Вашите тържества, идеи и най-вече изпълнението им. Кой се грижи за организацията, хореографиите, историите и облеклата на участниците?

Благодаря! Заслугата да станат тези тържества реалност е на всички преподаватели и ръководители в Първо училище. Но най-вече на ръководителите на Цирковото изкуство, мажоретния състав: Олга Иванова и Мирела Младенова, които освен че са ръководители на групите и хореографията, ръчно шият всеки един костюм на участниците за всеки празник. Адмирации и към сценаристите Яворка Веселинова, Юлия Петрова и Десислава Александрова, преподаватели по български език и литература – те са нашата дясна ръка. Искрени благодарности на г-н Петър Маринков и на г-жа Анжела Лазарова за прекрасните декори и на г-н Асен Асенов за певческата  група. Всички преподаватели са в различни сектори, отговарящи за нещо. Всички сме в екипност и винаги сме отворени за нови и още по-добри идеи. Ние сме доказали неведнъж, че нищо не е в състояние да ни затрудни и идеите са ни безгранични!


Разкажете ни за историята зад празника тази година. На каква тематика ще бъде?

Ще е изненада, която ще остави зрителите без дъх!

Кадър от коледно тържество на училището, 2023 г. Снимка: Марта Костадинова

Как се чувстват децата и родителите преди този голям както за Вас, така и за тях празник?

За нас определено е огромно напрежение, още повече когато предстои такъв празник с толкова много организация и отговорност. Нямаме право да се поддаваме на вълнения и емоции, тях ги оставяме за края, до последно сме под напрежение. Децата се вълнуват много. Те съвсем по детски показват радостта си, очакват с нетърпение предстоящата изява на сцена пред прожектори и толкова много публика. Еуфорични са! Децата много обичат да празнуват! Това е така близо до тяхната природа. Празничният ден винаги носи голямо щастие, красота, внимание, срещи с любими хора. С всичко това в този ден създава една магическа атмосфера и се превръща в ярко преживяване. Празникът провокира учениците към творчество, ражда в душата им светли чувства и благородни пориви, духовно обогатява ума и сърцата им. Той е като оживяла приказка за тях! Сигурна съм, че и родителите им се вълнуват не по-малко от тях. Всеки родител е горд и щастлив да види детето си в такава светлина, да аплодира със сълзи от радост неговата изява. Всяко дете носи талант в себе си. Хубавото е, че с такива тържества и изяви децата стават уверени и откриват нови възможности за в бъдеще.


Какво е чувството да бъдете част от екип и да работите с толкова идейни, амбициозни и отдадени преподаватели?

Да работя с такъв екип е предизвикателство. Винаги има какво да се очаква, да се види; имали сме моменти и на сълзи, и на усмивки, както е във всяко семейство. Най-хубавото е, че винаги сме единни в решенията си. Освен учители, ние трябва да сме и пример за децата в нашето училище. Не можем да си позволим да работим без дисциплина и уважение.

Снимка: Марта Костадинова

 

Относно автора

Елизабет Тончева

„Тате, аз се прибирам!“- така в три часа сутринта Бети казва на баща си, че се прибира вкъщи. На следващия ден молбата за напускане е подадена, на два курса багажът - пренесен и след десет години живот в София и над три години стабилно развитие в корпоративния свят, тя се прибира вкъщи. Родният ѝ дом е в Лехчево и Бети носи автентичната непокорност на региона. Ако не я намерим с книга в ръка, то тогава държи длетото. Обожава красотата на диалекта в Северозапада и не се свени да я покаже на останалите. Най- голямата ѝ ценност е семейството. Търси, събира и запазва информацията и историите за рода си. Влюбва се и създава семейство във Видин. Пътува всяка възможна минута между Видин и Лехчево, а малкият ѝ син е винаги с нея: „Той е част от това. Той го носи, това е неговата история и ще я познава.“ Не казва много, когато я попиташ какво за нея е дома. Чуваш я да цитира единствено: „…Тръгни по пътя и през двора. През портата позната. И ще стигнеш у дома. Или дом стъкни си. Или си почини.“ Останалото е в очите.

Прочетете и другите материали на автора тук