Петър Парчевич – предвестникът на Българското национално възраждане

Петър Парчевич – предвестникът на  Българското национално възраждане

Петър Парчевич е личност, която посвещава целия си живот на една единствена кауза – освобождаването на България от турско робство. Той се опитва да осъществи тази желана от него цел с помощта на католическата църква. Обикаля различни страни, за да се среща с папи, императори, крале и високопоставени църковни представители, които да го подркепят в неговата мисия. Парчевич организира антитурска коалиция, съставена от католическите държави. Константин Иречек го определя като най-великия българин на XVII в., а идеите му поставят началото на българското национално възраждане.

Петър Парчевич е роден през 1612 г. в Чипровци и е представител на изтъкнат чипровски род. В този период Чипровци притежава солидни търговски връзки със западноевропейските държави, а след покоряването на България в планината се укривали няколко хиляди българи католици. Чипровци било едно будно място, пълно с хора, чиято мечта е била свободата. В средата на XVII в. сред чипровската аристокрация постепенно се оформя идеята католическата вяра да бъде използвана като среда, чрез която българската национална идея за освобождение да бъде осъществена.

Парчевич учи в католическо училилище, а след това едва 11-годишен бива изпратен да продължи образованието си в Италия. По-късно се дипломира като доктор по богословие и канонично право – рядък случай в университетската практика. Говори свободно гръцки, италиански, влашки, арменски и латински.

Съществуват предположения, че Парчевич е бил на служба в Конгрегацията за разпространение на вярата, защото по-късно архиепископ Петър Богдан отправил молба към нея да го върнат в България. След завръщането си Парчевич бива ръкоположен за свещеник от Петър Богдан.

Марциоанополският архиепископ го посещава с предложението да му даде поста секретар и помощник на Марцианополския епископ в Румъния. Тази възможност позволява на Парчевич да обикаля християнските земи от днешна Молдова до Североизточна България. Той провежда множество дипломатически мисии в търсене на съдействие за освобождаване на християнските народи. Помощ търси и от Венецианската република, но тя не откликва и Парчевич не успява да получи желаната военна помощ. Той убеждава влашкия господар Матей Бесараба да участва в заговора и от негово име отива да преговаря с полския крал Владислав IV. Парчевич се среща с  краля, който му обещава подкрепа, но плановете им биват отложени заради смъртта на Владислав. С времето неговите пътувания продължават, на някои места той среща подркепа, но на други не.

Назначават Петър Парчевич за Марцианополски архиепископ през 1656 г. Малко след това взима участие във важна среща в Търговище, където е взето решение да се организира въстание, ако Хабсбургската монархия се съгласи да се включи, а Парчевич е изпратен за преговори при хабсбурския император Фердинант III. По-късно кралят признава на Петър Парчевич благородническо звание и титлата „имперски владетел”. Освен титлата, Фердинант признава и фамилния герб на Парчевич.Фердинанд III започва война с турците през 1661 г., която трае няколко години, но не подобрява положението на християните в границите на Османската империя.

Вследствие на изтощителните пътувания Парчевич се разболява тежко и е отстранен от архиепископския си пост, като е принуден да заеме дребна църковна служба. През 1668 г. австрийският император Леополд І удостоява Петър Парчевич с баронска титла и той става апостолски викарий и администратор на Молдова.

Смъртта на Петър Парчевич през юли 1674 г. слага край на един живот отдаден на най-важната кауза за българите по онова време. Дипломатическите му опити остават неуспешни, но оказват влияние върху националноосвободителния дух на българския народ. Няколко години след смъртта на Петър Парчевич българските католици от Чипровци решават да организират въстание. То избухва през 1688 г. под ръководството на Георги Пеячевич, но въпреки усилията им е зверски потушено, а чипровчани – принудени да се изселят.

В днешно време много институции са кръстени на Петър Парчевич с цел той да бъде почетен достойно. Това са училища в Пловдив, Раковски и Чипровци. Издигнати са паметници, а улици, кръстени с неговото име, има в София, Стара Загора, Шумен, Пловдив, Ямбол, Раковски и Свищов., както и булевард в Чипровци.

Относно автора

Мария Костодинова


Още новини