Поетите на Северозапада: Ивона Иванова
Откривам електронното списание „Нова асоциална поезия“ случайно и доста късно, което приемам за собствен пропуск. Любопитно чета съдържанието му и се възхищавам колко много и различни автори е събрало. Струва ми се „недостъпно“ за широката публика, но в хубавия смисъл на думата. Разглеждам редакторския екип и откривам своя съгражданка! Казвам си „Трябва да се свържа с нея!“ Ивона Иванова е поредният вълнуващ видински човек, с който се запознавам съвсем в края на 2020 г. И тя е авторът, който ме подтиква, с подкрепата на „Призни”, разбира се, да разказвам ежемесечно за поетите на Северозапада.
Разкажи ни за детството си?
Детството е борба да бъдеш самостоятелен, а когато станеш такъв ти се иска да се върнеш в детството си.
Какво място заема Видин в живота ти?
Видин е важна част от живота ми. Един от най-хубавите ми спомени е първият риболов с дядо ми на реката.
Кога започна да пишеш? Защо поезия?
Започнах да пиша, когато бях на 14 години. Сигурно голямо влияние върху това е имала майка ми, която също пише поезия.
Откога си част от Нова Асоциална поезия?
През 2017 г. ме поканиха да съм част от тази платформа. Впоследствие с подкрепата на авторите, станах и редактор на електронното списание.
Какво точно представлява платформата?
Електронно списание „Нова асоциална поезия“ е свободна литературна сцена. В края на всеки месец преди извънредното положение се организираше четене, в което вземат участие авторите от актуалния брой. Броевете на списанието се публикуват ежемесечно от първо до петнадесето число. Мотото ни е „Продължаваме отвъд!“
Сподели ни за авторите от Северозапада, на които си попадала. Има ли такива изобщо и отличават ли се с нещо – теми, изказ, темперамент? Как би описала съвременния северозападен поет?
За щастие познавам такива. Един от тях е моята майка, която първа открехна вратичката на поезията за мен. Друг поет е Анелия Гешева, която помогна много в моето израстване. Ще спомена и Мартин Цеков, на когото открито се възхищавам. Бих описала съвременния северозападен поет като леко тъжен, но много осъзнат.
Чете ли се поезия в България? Има ли нужда от повече комерсиални проекти като „Поетите“ например, за да се върне публиката към стиховете.
Смятам, че поезията в България е достатъчно популярна. Винаги има нужда от проекти, които да я подкрепят.
„Ние възкресяваме автора, за да убием твореца. Ние пишем асоциална поезия, за да се самоубием като поети“ – можеш ли ни разясниш с прости думи тези изречения от манифеста на Нова асоциална поезия?
Поезията е самоунищожение. Цитирам Васил Прасков:
„не мога
да си представя
щастлив човек
да седне
да пише
той просто живее
и не се занимава
с глупости”
Пишем мрачни стихове, за да се освободим от мрака. В крайна сметка думите ни ще останат и след нас. Отвъд.
Сподели ни три любими стихотворения на видински автори?
С най-голямо удоволствие:
Аурата ми е розова –
като майски трендафил,
като жартиера
на наведена в тъмното дама.
Цветни, тежки балони
се търкалят навън по асфалта.
Погледнах през тях –
хората не умеят да се зарадват на розовото.
Защо ли?
Сашка Йотова
Защо си отрязах косата
Започна да прилича на въже,
което се превръщаше във ласо.
А във табуна имаше мъже,
които подозираха коя съм.
Сестра им бях – поне до оня ден,
когато се разсипах като стомна
и те видяха дявола във мен…
Красиво беше. Беше и удобно.
Не ми постлаха цялата земя,
не искаха да се покажат смели.
В косата ми поникнаха цветя
като от Пролетта на Ботичели.
А след това пчелите – като дъжд
познаха медоносните скрижали,
но нямаше ни кон, ни звяр, ни мъж –
така отчаян, че да ме погали.
Косата ми тежеше от роса,
а беше сенокосно, жадно време…
Очи затварях, вярвах в чудеса –
и гривата ми ставаше на стреме.
А после се превърна в здрава връв,
във битие, което си отива.
Така косачът ме докосна пръв.
И пръв не забеляза, че съм жива.
Анелия Гешева
И пак
днес съм само глава
без мозък,
има ме, няма ме
тук съм някъде,
„Мхм.”
„ Да бе.”
„Верно?“
„Добре.”
чудя се дали като съм заспал в този свят
съм буден в друг.
напоследък само слушам,
защото какво по дяволите
имам да казвам толкова;
тук мухата може
да задържи вниманието си върху нещо
по-дълго от човек.
често гледам пръстите на ръката си,
защото това ми припомня, че сме различни
и се чувствам зле за хората,
които
познавам,
не познавам,
ще познавам,
които не осъзнават това.
Но най-вече търся
любов без външен стимул
и казвам Да на живота
въпреки всичко.
Марти Цеко
Ето и нещо на самата Ивона
Сънищата нямат имена
сънувахме го този живот
извънземен трип
причинен от киселина
върху малко листче на върха на езика
така ми се падаше в твоята бездна
но ми се падна бездарно търсене
на любовта
която не съществуваше в креватите
завивките и рошавите погледи сутрин
емоционален махмурлук
до края на живота
вдишваш от зле свитата цигара
и се събуждаш
Anotherbrickinthewall
шмъркайте лепило
дишайте дима от пвц бутилки
запалени на жълтите павета
трошете мостове пийте коктейл молотов
пушете много
джафкайки се колкото се може повече
българия е супер яка
светът е прекрасен и нов