Покладе – ден за прошка, анкяне и олелии

Покладе – ден за прошка, анкяне и олелии

Сирни заговезни е много значим празник в българския календар. В народните вярвания този ден се приема като преход от зимата към пролетта. Чества се в неделя, седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни – празникът, след който отказваме месните храни. След Сирни заговезни започва въздържанието и от млечните и други животински продукти – това е последният ден преди великденските пости, които са най-продължителните в годината. Многобройните названия на празника произлизат от типичните обреди, които се извършват в различните краища на България. В Северозапада Сирни заговезни се нарича още Покладе, Сирна неделя или Прошка.

Днес ви разказваме за обичаите в китното балканско градче Чипровци, където традициите са се запазили през вековете и продължават да се почитат.

Честване на празника Покладе в Чипровци, пл. „Чипровско въстание“
Снимка: Йоана Димитрова

Прошка (Прощаване)

Да грешим е естествена част от това да бъдем хора. Вината, която изпитваме след наши неправилни думи или постъпки, с които сме наранили хората около себе си, ни държи свързани с миналото и ни пречи да продължим напред в живота си. Преди строгия пост, по време на който освобождаваме тялото си от тежки храни, обичаят повелява да освободим душите си от тежестта на вината. От осъзнаването на прегрешението, през признаването на собствената отговорност и разкайването, до искането на прошка – човешката душа изминава дълъг и труден път към постигането на мир с останалите и със себе си. Обичаят повелява по-младите да помолят за прошка по-възрастните – родители, свекър и свекърва, тъст и тъща, кумове, по-големи братя и сестри, ако са им казали обидни думи или са постъпили лошо спрямо тях през изминалата година.

Казват, че прошката е добродетел на смелите. Необходимо е да си прощаваме, за да възстановяваме връзките помежду си. Все по-разпространено е ритуалът по опрощаване на греховете да се извършва и в двете посоки – възрастните на свой ред също да искат прошка от по-младите

Дали да продължаваме да носим болката и обидата или да предпочетем разбирателството, любовта и мира, е изборът, пред който сме изправени на този ден. Даването на прошка е жест на благородство, но винаги е дар и към нас самите – по този начин отнемаме силата, която вината има над нас.

Последно облажване

След като духът на помирението влезе в семейството, следва празничната вечеря. Според народните обичаи на трапезата присъстват ястия от млечни продукти като баница със сирене. Без тях не може да се „заговее“ (от „говея“ – постя, въздържам се) и да се премине към строгия пост на следващия ден. Задължително има варени яйца и бяла халва, които се използат за обичая „анкяне“.

Анкяне (клоцкане, хамкане)

Във всяка от старите чипровски къщи, още при построяването, на гредите на тавана се окачват няколко куки – едни за люлката на детето, други за закрепването на тъкачния стан, а последната от тях е специално поставена за ритуала на анкянето на Покладе. В наши дни последната все още се поставя във всеки дом, дори да е направена от по-голям клин или обикновен пирон.

Анкянето е много интересен и весел обичай, съпроводен с много закачки и смях. За да се изпълни ритуалът след вечеря на дълъг червен конец за тавана се закача сварено необелено яйце или парче халва. Най-възрастният мъж в семейството го залюлява в кръг над трапезата и всеки се опитва да хване яйцето (или халвата) с уста, когато мине покрай него, без да си помага с ръце. Вярва се, че който успее, ще бъде дарен със здраве през цялата година. Надпреварата често се преотстъпва на децата в семейството, които с много хъс се отдават на заниманието, макар и понякога да се случват сблъсъци на глави или по-болезнени удъри на зъбите в твърдо свареното яйце.

Въртене на олелии

Един от най-зрелищните обреди несъмнено е свързаният с огъня ритуал, който се извършва преди празничната вечеря. Всяка година в Чипровци този обичай оживява и събира малки и големи. През деня мъжете изработват за всички от семейството по една „олелия“. Тя представлява дебело колкото тояга дърво, най-често от леска, дълго колкото човешки бой (мярка за височина; отговаря на ръста на употребяващия я, ако не е указан конкретен човек). Горният край на олелията се разцепва на две. Там се защипва и овързва сноп от слама.

По стара традиция на свечеряване в центъра на градчето и на кръстопътищата в махалите се палят големи и буйни огньове. Според древното поверие от там, където гори огънят, злото бяга надалеч. След залез слънце хората прииждат, всеки със своята олелия в ръка. Духова музика оглася улиците, около огнената клада се вият народни песни и кръшни хора. Майстори на домашното вино разливат по чашите от гроздовата напитка, сръчни бабини ръце черпят всички с вити баници за здраве.

Покладе
Духов оркестър „Балканци“
Снимка: Йоана Димитрова

Един по един всеки от присъстващите пристъпва към огъня и държейки олелията си за другия край я поднася към пламъците. Когато сламата се запали, я завърта около себе си. Моментът, в който в тъмнината на нощта олелията в ръцете ти пламне, добиваш необикновена сила. При въртенето въздухът разпалва пламъка още повече, той се завихря около тялото ти, описвайки огнени кръгове. Докато въртиш олелията, а огнената стихийност се върти и върти около теб под звуците на народната музика… в кръвта си усещаш мистичната сила на стария народен обичай.

Въртене на олелии от малки и големи в Чипровци
Снимка: Йоана Димитрова

Покладе е празник за пречистване – на душата с прошка, на духа с огън, а след това и на тялото с пост. В този ден християнските обичаи на църквата се смесват със старите български езически вярвания… Едно е ясно и неоспоримо: вярата в пречистващата сила на огъня, зародила се още в зората на човечеството, е жива и днес в сърцата на българите. Мощта на стихията увлича, омагьосва. Традицията свързва хората с корените, с предците им, свързва ги един с друг и пространството около тях се променя по мистичен начин. Огнените пламъци се отразяват в очите на всички, силата на стихията преминава в тях, преплита се с духа им, „запалва“ го и му дава сила… Светлината на огъня прониква у хората и по пътя си изгаря всяко зло. Хората си подават ръце, хващат се и се понасят задружни в ритъма на българските хора. На устните блестят усмивки, очите греят с особената светлина на огъня, запален в тях. Сърцата са по-чисти, душите по-леки, стъпките по-бързи.

Покладе
Хоро в Чипровци
Снимка: Йоана Димитрова

Дали подплашени от горещите огнени езици или от силата на човешката задруга, в нощ като тази е лесно да повярваме, че злите духове бягат далеч от хората. А огньовете продължават да горят, искри се откъсват от тях, сливат се с ритъма на духовата музика в лудешки танц, вият се нагоре, отнасяйки промълвените думи за прошка към нощното небе…

Покладе
Празничен огън за празника Покладе
Снимка: Йоана Димитрова

Традицията на Покладе ни учи как да се пречистим изцяло и дълбоко – да помолим от сърце да ни бъде простено, после и ние на свой ред да простим, след това с чисти и леки сърца да посегнем към огъня, да завихрим силата му в кръг около себе си, предпазвайки се от всяко зло, и накрая да дадем на тялото си почивка от тежката животинска храна и така да му помогнем да се възстанови и заздрави отвътре. Следват дни на пост, на смирение. Дни, в които ще ни е по-леко и на тялото, и на душата.

Относно автора

Йоана Димитрова

Потомка на стар чипровски род, която избира да остане в родния си край, където чувства, че принадлежи. Вълнува се от автентичните български обичаи и вярвания, величието на природата и всяко доказателство, че един непримирим човешки дух е способен да промени света. Стреми се да открива хоризонти там, където досега са чертани граници. Усеща магията на думите, силата им да влияят, въодушевяват, окриляват. Работи със страст това, което обича, и се стреми да вдъхновява и останалите да следват призванието си. С това допринася към промяната, която иска да види в обичания роден Северозапад.

Прочетете и другите материали на автора тук